Възстановяването ще започне през 2021 г. и ще е по-бързо

Според прогнозата на МВФ глобалната икономика ще намалее до края на тази година с 3%. Ефектът ще бъде 30 пъти по-силен, отколкото през рецесията през 2009 г. Икономическата криза може да бъде най-лошата за 90 години и това не е най-песимистичната оценка. Това са само част от изводите от анализ на екип на руския информационен сайт izvestiya.ru.

„Голямо блокиране“ - под това заглавие тази седмица излезе поредният актуализиран преглед на Международния валутен фонд за състоянието на световната икономика и тенденции в развитието й. Така МВФ намекна за сравнение на настоящата криза, причинена от епидемията, с Голямата депресия на прага на 20-те и 30-те години на миналия век. Всъщност всички други икономически бедствия избледняват до това, което се случва сега.

Финансовият срив до нулеви низини беше наречен най-трудният в следвоенната история и наистина по това време беше такъв. Глобалният БВП през 2009 г. обаче падна само с 0,1% (трябва да се разбере, че преди това непрекъснато растеше в продължение на много десетилетия и почти никога не се забави до 1% или по-ниско), така че на фона на сегашния срив тогавашната катастрофа изглежда лека разходка.

Според коригираните изчисления, общите икономически загуби за 2020 и 2021 г. ще възлизат на астрономическите 9 трилиона долара. Тази сума приблизително съответства на БВП на Германия, Франция, Великобритания и Русия, взети заедно.

Две категории държави ще претърпят особено тежки щети от ефектите на карантината.

Първо, държави, чиято икономика е силно зависима от туристическата и развлекателната индустрия. Много от тях (почти неслучайно) са изправени пред най-голям брой инфекции и смърт.

Второ, огромният срив в търсенето на петрол и други природни ресурси ще нанесе сериозен удар върху стоковите икономики.

Този път обаче няма да има държави, които кризата ще подмине.

Според МВФ БВП на развитите страни ще намалее с 6,1% тази година, а на развиващите се страни - с 1%. Освен това, ако Китай бъде изключен, намалението на БВП в тази група държави ще възлиза на 2,2%.

В 170 страни, независимо от мерките за подкрепа на правителството, ще има спад на доходите на домакинствата, а разходите ще паднат още повече, тъй като потребителите ще спестяват, когато е възможно.

Почти всички държави ще преживеят тежка рецесия или икономическо забавяне. Така в САЩ икономиката през 2020 г. ще се свие с 5,9%. А в пика мащабът на срива ще бъде съпоставим с този по време на Голямата депресия.

Инвестиционна банка Goldman Sachs прогнозира, че през първото тримесечие БВП ще спадне с 9%, а през второто тримесечие сривът ще достигне 34%. Мащабът на безработицата също ще се окаже безпрецедентен - през 2020 г. може да достигне 15%. И това въпреки факта, че през 2009 г. тя само докосна 10%. Сега към няколко милиона души, които по различни причини отпаднаха като работна сила, трябва да се добави официалната безработица.

В европейските икономики ситуацията ще бъде още по-остра. Дори преди кризата те не можеха да се похвалят с високи темпове на развитие на фона на, да речем, САЩ, Канада и Австралия. В края на 2020 г. германската икономика ще се свие със 7%, Франция - със 7,2%, Италия - с 9%.

Поради естеството на европейското трудово законодателство, безработицата вероятно ще бъде по-малко забележима. От друга страна, тежестта върху социалната сфера може да бъде още по-силна поради по-щедра система от обезщетения.

Особен проблем за Европа може да е липсата на общ антикризисен план. Текущият предвижда само изплащането на държавните облигации от ЕЦБ в съответствие с механизма на ЕСМ. В същото време мерките за фискална подкрепа са оставени на преценката на конкретни държави, някои от които (например Италия) са ограничени в такива възможности.

Страни като Индия и Китай ще поддържат, според предварителните прогнози, положителни показатели за икономически растеж. За техните икономики обаче кризата ще бъде не по-малко трудна. Безработицата почти сигурно ще скочи и инвестиционната активност рязко ще намалее, което заплашва с големи проблеми в бъдеще.

В Русия, както прогнозира МВФ, ситуацията ще бъде по-лоша: нивото на икономиката ще падне с 5,5% - най-лошата цифра за 10 години. В много отношения строгата финансова политика, която задържа растежа през последните няколко години, ще помогне да се избегне още по-стръмна рецесия. Подобни резултати ще демонстрират Бразилия (-5.3%) и Южна Африка (-5.8%).

Възстановяването от кризата ще започне през 2021 година. Очаква се то да бъде по-бързо, отколкото по време на кризата през 2008 г. Дължи се на факта, че предпоставките за настоящата криза не се смятат за достатъчно значими.

Според прогнозата на МВФ глобалната икономика през 2021 г. ще нарасне с 5,8%. В САЩ растежът ще бъде 4,7%, в Германия - 5,2%, а в Япония - 3%. В развиващите се страни средният растеж ще достигне 6,6%, докато в Китай ще бъде 9%, а в Русия ще надхвърли 3%.

Въпреки възстановяването, което графично може да се изрази с формата на буквата V, както очакват МВФ и независими икономисти, загубите, които ще бъдат понесени през тази година, не могат да бъдат компенсирани незабавно. Преди пълното заздравяване на раните (във всеки смисъл) ще са необходими поне няколко години. Това обаче е само основен сценарий.

Ако острата фаза на мерките срещу епидемията и карантината се задържи, допълнителният спад в икономиката може да достигне още 3% през 2020 г. и около 8% през 2021 г., пише изданието.

Междувременно настоящата криза, в допълнение към острия финансов и икономически шок, на който сме свидетели сега, може да има значителни дългосрочни последици. Техният мащаб все още не е оценен, но някои последици вече са видими. Например, сега е трудно да си представим как безпрецедентните програми за финансово стимулиране ще се отразят на най-важните валути в света и тяхната надеждност. В резултат на предишната рецесия около 80 трилиона долара бяха хвърлени в икономиката. Противно на страховете, те не разпръснаха инфлацията, но надуха балона на фондовия пазар, където до края на 2010 г. котировките станаха напълно неадекватни. Устойчивият икономически растеж не успя да бъде възстановен.

Сега паричните и фискални мерки само в САЩ и Европа възлизат на около 10 трилиона долара и това вероятно е само началото. Очевидно е невъзможно паричното предлагане да се увеличава безкрайно без последствия. Един от важните показатели е цената на златото, която е близо до историческите му върхове. Благородният метал винаги е бил смятан за актив, който не генерира директен доход, но в света на нулевите и отрицателните проценти, както и постоянното изпомпване на пари, всъщност може да си върне статута на убежище за инвеститорите, търсещи надеждна инвестиционна цел.

Развитието на настоящата криза може да бъде катастрофално за много малки предприятия. Малките предприятия и организации, особено в сектора на услугите, се оказаха най-уязвими в карантината. Дори ако тя приключи бързо и търсенето на услуги постепенно се върне към нормалното, много предприемачи няма да могат да се върнат към бизнеса поради загуби, попълвайки армията от безработни. Големите компании са в състояние да оцелеят от кризата поради натрупаните резерви и достъпа до кредит, частните търговци обаче не го правят. Честно казано, малките предприятия рядко изискват големи инвестиции, така че V-образната ниша за възстановяване може бързо да се запълни отново.

Някои предприятия обаче рискуват да станат непотърсени дори след рецесията. Например, по-широкото разпространение на дистанционната работа ще доведе до отлив на населението от мегаполисите и до намаляване на търсенето на многобройните услуги, предлагани на места за концентрация на хора.

Няма да е лесно да оцелее през следващите 2-3 години и туристическата индустрия. В същото време дългосрочният спад на мобилността ще доведе до спад в търсенето на петрол и други енергоносители. Така че доставчиците на въглеводороди ще трябва да се примирят с новата реалност на ниските цени.

Успоредно с това се създават сериозни рискове за индустрията за зелена енергия, която в много отношения се е повишила в ситуацията на скъпи енергийни ресурси. Ако с петрол при 60 долара за барел алтернативни източници биха могли да плащат за себе си (макар и често благодарение на щедри субсидии), тогава при цени 40 и дори над 30 долара за барел би имало малък икономически смисъл при използването на електрически превозни средства например. Това означава, че един от най-бързо развиващите се сектори на икономиката може да изчезне за една нощ.