IGB дава възможност за свързване на България с други енергийни проекти
Междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB), която ще свързва газопреносните мрежи на двете държави, е сред най-значимите енергийни инфраструктурни проекти, които се реализират в региона в последните години. Интерконекторът с южната ни съседка ще позволи разкриването на нови маршрути за доставка на природен газ, като синьото гориво ще може да достига до България от страни като Азербайджан, Гърция, Израел, Египет и други.
Проектът предвижда изграждането на 182 км газопровод от град Комотини в Гърция до град Стара Загора, като близо 150 км от трасето на интерконектора ще бъдат на територията на България. Българската страна участва като акционер с 50% през Българския енергиен холдинг (БЕХ). Останалите 50% от акциите са собственост на дружеството IGI Poseidon, в което равно участие имат гръцката компания DEPA S.A. и италианската енергийна група Edison SpA.
Интерконекторът е с планиран капацитет от 3 млрд. куб. метра на година в посока Гърция-България, като има възможност капацитетът за пренос на газ да достигне до 5 млрд. след изграждане на компресорна станция. Сериозен фактор за това са другите големи енергийни проекти в региона, чието успешно развитие ще повиши интереса към IGB и ще даде възможност за пренос на допълнителни количества газ към трети страни, включително от Източна и Централна Европа.
Над половината
от капацитета на
газовата връзка
с Гърция вече е
резервиран
В рамките на първия пазарен тест на IGB общо 1,57 млрд. куб. м са резервирани чрез обвързващи оферти от 5 търговци на природен газ. Четири от тях стъпват за пръв път на българския енергиен пазар, което е ясен знак за възможностите за диверсификация на източниците, която се гарантира от реализацията на проекта.
Газовата връзка Гърция-България се разработва в синхрон с българското и европейското законодателство, а за изграждането й се прилагат някои революционни за страната ни материали и процеси. За целите на строителството на IGB у нас за пръв път се използват линейни тръби с дължина 18 м. Те са с диаметър 32 инча и са изработени с външно трислойно полиетиленово покритие. По-голямата им дължина предполага редица предимства, включително оптимизация на разходите за заваряване и по-бърз процес по инсталиране.
Друго доказано предимство от използването на 18-метрови тръби е свързано със значително по-малкия брой зони за поддръжка по време на експлоатацията на газопровода.
Линейните тръби за проекта се изработват и доставят от гръцката компания Corinth Pipeworks, която вече е завършила успешно два транша от общо петте, които са предвидени за газопровода. Близо 100 км тръби от 12 м и 18 м вече са доставени в четирите складови бази на проекта, които са разположени до градовете Хасково, Димитровград, Момчилград и Комотини. Дейностите по производството и доставката на тръбите напредват по график, като над 50% от поръчката вече са изпълнени.
Всяка изработена тръба преминава хидротест, а заваръчните шевове се подлагат на безразрушителен контрол - ултразвук и рентгенография - преди тя да бъде приета от възложителя.
Близо 30 км тръби
вече са разнесени
по трасето, като
работата напредва
бързо. Паралелно с това, екипите на строителната фирма AVAX продължават с маркирането и разчистването на терена. Над 80 км от трасето на интерконектора вече са подготвени, като хумусът е отнет. На терен се извършват ежедневно ръчни заваръчни дейности, вече са стартирани и автоматични заварки посредством специална техника, което ще допринесе за по-бързите темпове на реализация на проекта. Всички дейности по изграждането на интерконектора се провеждат паралелно и в синхрон в България и Гърция.
Значението на IGB се простира отвъд националните граници на България и Гърция, като дава възможност за свързване с други планирани газови проекти като LNG терминала при Александруполис и газопровода EastMed за директно свързване на ресурси от Източното Средиземноморие с Гърция през Кипър и Крит, както и втечнен природен газ от Египет, САЩ, Катар, Алжир и други. (Възможните източници на газ са на графиката горе).
Отличната синергия на интерконектора с терминала за втечнен природен газ в южната ни съседка става още по-важна, след като вече е ясно, че българската страна се включва в гръцкия проект като акционер - “Булгартрансгаз” ще придобие 20% от капитала на проектното дружество, което ще реализира терминала за втечнен природен газ край Александруполис. “Булгаргаз” пък ще резервира 500 млн. куб. м на година от терминала при Александруполис. Така за период от 10 години тези количества ще могат да достигат до потребителите в България при конкурентни ценови условия именно през проекта IGB.
Интерконекторът ще се свърже и с Трансадриатическия газопровод (TAP), като има възможности за доставки на количества и от Трансанадолския газопровод (TANAP). TANAP преминава през Азербайджан, Грузия и Турция, а TAP - през Гърция, Албания и достига до Италия през Адриатическо море. Така чрез газовата връзка Гърция - България нашата държава ще може да получава природен газ от Азербайджан по Южния газов коридор, което е ключов приоритет за българското правителство. Именно диверсификацията на източниците на газови доставки е един от основните акценти в енергийната политика на българската държава, която полага системни усилия за реализацията на проекта IGB.
Проектът IGB среща
сериозна подкрепа
и от европейските
партньори
на България,
като Европейската комисия подреди изграждането на интерконектора сред най-приоритетните енергийни инфраструктурни проекти, които се реализират в рамките на ЕС. Финансовата подкрепа на проекта е осигурена чрез капитал на акционерите, заем от Европейската инвестиционна банка в размер на 110 млн. евро с държавна гаранция и грантове в размер на 39 млн. евро по Оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност”, както и 45 млн. евро от Европейската енергийна програма за възстановяване.
6 °
12 °
