Министерството на финансите публикува месечен обзор на българската икономика.

В анализа на основните макроикономически показатели са използвани данни, публикувани към 16 юни. Обзорът се изготвя от дирекция "Икономическа и финансова политика" на МФ и се публикува на български и английски език.

През първо тримесечие на годината Брутният вътрешен продукт /БВП/ нарасна с 1.2 на сто на годишна база, при растеж от 2.9 на сто през последното тримесечие на 2019 г. Забавянето се дължеше на по-ниското вътрешно търсене, докато увеличението на износа е с 1.8 на сто.

През април при краткосрочните показатели се наблюдава драстично влошаване, вследствие на ограничителните мерки, свързани с COVID-19. Производството в промишлеността намалява с двуцифрен темп от 15.7 на сто спрямо април 2019, поради спад във всички икономически дейности, с изключение на добивна промишленост. Понижението в оборота, което е започнало през март, също се задълбочило до двуцифрен темп, с почти еднакъв принос от продажбите на вътрешния пазар и за износ. Ускорил се и спадът в строителната продукция, за което в по-голяма степен е допринесло сградното строителство. При търговията на дребно е отчетен рекорден спад от 20 на сто на годишна база. Понижение е регистрирано при всички групи стоки, като най-висок е бил приносът на секторите автомобилни горива; текстил, облекло и обувки; компютърни и периферни устройства и хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия.

През май показателите за нагласите на бизнеса и домакинствата са показали признаци на възстановяване, отчита финансовото министерство. Бизнес климатът се е повишил с 11.8 пункта, след понижение от 47.1 пункта през април.

Възстановяването се дължи на подобряване на очакванията във всички сектори. Все пак настоящата бизнес ситуация и търсенето на услуги бяха оценени като неблагоприятни, пише в документа. Доверието на потребителите се е повишило със 7.5 пункта, на фона на по-добри очаквания за финансовото състояние на домакинствата и общата икономическа ситуация.

През първото тримесечие броят на заетите в икономиката е намалял с 1.3 на сто на годишна база до 3398,2 хиляди души. Най-голям спад на заетостта е наблюдаван в аграрния сектор, индустрията (без строителство)и в търговията, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и площи; хотелиерство и ресторантьорство. Намалението на заетостта се дължи на намаляването на самонаетите в икономиката, докато броят на наетите нарасна, макар и минимално, на годишна база, посочват от МФ. Заедно със спада на заетостта във

всички основни сектори на икономиката се наблюдава повишение на производителността на труда, което е основният фактор за реалния ръст на брутната добавена стойност /БДС/, пише в анализа. Най-много е нараснала производителността в аграрния сектор - 5.2 на сто на годишна база, в индустрията и услугите производителността на труда се увеличава на годишна база съответно с 1.6 и 2.1 на сто.

Въпреки спада в приходите през април бюджетният баланс остана положителен за четвърти пореден месец и излишъкът в консолидиранат фискална програма достигна 1.4 на сто от прогнозния БВП. За първи път от началото на годината натрупаните бюджетни постъпления са се свили, като понижението от 3.6 на сто се дължи на данъчните и неданъчните приходи, докато постъпленията от помощи и дарения почти са се удвоили.