Банките влязоха в настоящата криза добре подготвени поради направеното през последните години. Това заяви управителят на Българска народна банка Димитър Радев в изявлението си при откриването на новата учебна година в УНСС в понеделник, предаде Канал 3.

Радев посочи безпрецедентната по своя мащаб и дълбочина проверка на качеството на активите на банките и стрес тестовете, проведени от БНБ и Европейската централна банка. Една от техните основни цели беше да се подготвят банките за най-лоши макроикономически сценарии, които мнозина тогава определяха като невъзможни.

Сега, когато вече сме в тези „невъзможни“ сценарии, виждаме, че банките реагират адекватно и продължават да бъдат в добра кондиция, подчерта гуверньорът на БНБ.

Тази добра подготовка помогна още в началото на кризата да се приемат допълнителни мерки с цел засилване на капиталовата позиция и ликвидността на банките. Мерките включваха пълното капитализиране на цялата печалба в сектора, силно редуциране на чуждестранните експозиции, а също така и анулиране на предвидените допълнителни капиталови изисквания, свързани с цикличните рискове. Този пакет от мерки осигури допълнителен ресурс в банковата система в размер на 9.3 млрд. лв.

Пакетът от мерки не беше насочен самоцелно и единствено към банките. По-скоро неговата цел беше да се създадат условия в банковия сектор така, че той да може да предприеме стъпки за облекчаване последствията от кризата за бизнеса и населението. Основният инструмент, който беше използван за тази цел и който все още е в сила, е т.нар. „частен мораториум“ върху плащанията по кредити. До момента отсрочване на такива плащания са получили над 14 хил. предприятия и над 93 хил. домакинства в общ размер на над 9 млрд. лв., което е реално и значително облекчаване на финансовите условия през най-трудния период на кризата.

Кризата постави по-актуално на дневен ред и въпроса с условията за външно финансиране. Знаете, че в резултат на кризата започна акумулирането на дефицити, които трябва да се финансират, а също така и да се поддържат необходимите финансови буфери. Поради тази причина ние се нуждаехме от допълнителен знак за пазарите и за инвеститорите, че България стои стабилно в кризата от гледна точка на финансовата си позиция и на паричния си режим. Този знак беше даден с установяването на суапова линия за 2 млрд. евро между Европейската централна банка и Българската народна банка и беше разчетен еднозначно положително както от пазарите, така и от кредитните агенции, а също така и от инвеститорите. Искам да посоча нещо много важно – констатацията за силната финансова позиция на страната остава валидна и в момента, независимо от развитието през последните месеци. Ще бъде грешка с много сериозни последици, ако допуснем пробив в тази посока.

Всички предприети дотук стъпки по отношение на банковия сектор, които смятам, че бяха успешни и навременни, по никакъв начин не намаляват нашата загриженост за това, което става и което предстои да стане в следващите месеци. Съществува голяма неяснота по отношение на това как ще се развие здравната криза, свързаната с това икономическа криза, и как ще се развие политическата ситуация.

Поради тази причина Българската народна банка остава, както вероятно сте видели от наскоро публикуваните от нас данни, консервативна в своите прогнози за икономическия растеж, при това с твърде широк диапазон на допусканията. В момента работим по нова, актуализирана оценка за ситуацията за тази година и за това, което очакваме през следващата година, съобщи Димитър Радев и посочи, че оценката ще бъде публикувана през октомври.

След броени дни, на 1 октомври, Българската народна банка чрез банковия надзор ще стане първата българска институция, пълноправен член на важна институция на еврозоната – Единният надзорен механизъм. Това, наред с другото, е забележителен пример на институционално развитие. Само преди няколко години надзорът бе една от най-уязвимите и най-критикуваните регулаторни институции в страната. В момента той е една от най-солидните и най-силните институции, приета единодушно в семейството на европейския банков надзор. Този пример на институционално развитие може да бъде приложен и в други важни сфери. Това ще даде възможност да се справим не само с предизвикателствата на днешния, а и на утрешния ден, заяви още Димитър Радев пред студентите от УНСС.