В съответствие с Европейския зелен пакт и целта на ЕС да се превърне в първата неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. Комисията прие днес преразгледани насоки за държавна помощ в контекста на системата на ЕС за търговия с емисии и на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове след 2021 г. („Насоките за СТЕ“).Те ще влязат в сила на 1 януари 2021 г. с началото на новия период за търгуване по СТЕ и ще заменят предходните насоки, приети през 2012 г., съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия.

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви: За да се справим по устойчив начин с изменението на климата и за да постигнем целите на „Зеления пакт“, трябва да определим цена за въглеродните емисии, като същевременно избегнем тяхното изместване. Приетите днес преразгледани насоки на ЕС за държавна помощ в контекста на схемата за търговия с емисии са важен елемент от този проект. Те дават възможност на държавите членки да подкрепят онези сектори, които поради непреките разходи за емисии са изложени в най-голяма степен на риск от изместване на въглеродни емисии. В същото време те спомагат за постигането на икономически ефективна декарбонизация в икономиката чрез избягване на свръхкомпенсации и неоправдани нарушения на конкуренцията в рамките на единния пазар.

Контролът върху държавната помощ, упражняван от ЕС, играе важна роля за постигането на целите на Европа, поставени в „Зеления пакт“. За да се извлекат всички ползи от ограничените публични средства, от решаващо значение е правилата за държавна помощ да продължават да се прилагат. Това означава да се гарантира, че публичните средства не изместват частното потребление, както и че в рамките на единния пазар се запазват еднакви условия на конкуренция, а разходите за данъкоплатците се свеждат до минимум.

Целта на насоките за СТЕ е да се намали рискът от „изместване на въглеродни емисии“. Поради този риск предприятията преместват производството в държави извън ЕС с по-малко амбициозни политики в областта на климата, което води до по-малка икономическа активност в ЕС, като същевременно емисиите на парникови газове по света не намаляват. По-специално, насоките дават възможност на държавите членки да компенсират предприятията в рисковите сектори за част от по-високите цени на електроенергията, произтичащи от сигналите за цените на въглеродните емисии, създадени от СТЕ на ЕС (така наречените „непреки разходи за емисии“). В същото време свръхкомпенсирането на предприятията би било в противоречие със сигналите за цените, създадени от СТЕ на ЕС, за да се насърчи икономически ефективната декарбонизация на икономиката, и би предизвикало неоправдани нарушения на конкуренцията в рамките на единния пазар.

В този контекст чрез преработените насоки за СТЕ:

а) помощта ще се насочва само към сектори, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, поради високите непреки разходи за емисии и тяхната силна зависимост от международната търговия. 10 сектора и 20 подсектора (в сравнение с 14 сектора и 7 подсектора съгласно предходните насоки) са допуснати въз основа на обективна методика;

б) през новия период ще бъде определен стабилен процент на компенсация от 75 % (намален от 85 % в началото на предишния период на търгуване по СТЕ) и ще бъдат изключени компенсациите за неефективни технологии с цел да бъдат запазени стимулите на предприятията за енергийна ефективност и

в) компенсацията ще бъде обвързана с допълнителни усилия за декарбонизация от страна на засегнатите предприятия, като например спазването на препоръките от одита на тяхната енергийна ефективност.

В насоките също така се вземат предвид особеностите на малките и средните предприятия (МСП) в съответствие със стратегията за МСП за устойчива и цифрова Европа, като те се освобождават от новите изисквания за условията с цел да се ограничи административна тежест върху тях.

С подкрепата на външен консултант Комисията извърши задълбочена оценка и оценка на въздействието в съответствие с Насоките за по-добро регулиране. В този контекст Комисията проведе множество консултации, включително обществена консултация въз основа на въпросник и целева консултация, за да получи мнението на заинтересованите сектори. Комисията потърси също мнението на съответните заинтересовани страни по предложение за преработени насоки чрез обществена консултация, проведена от 14 януари до 10 март 2020 г. Всички подробности за обществената консултация са достъпни онлайн.

Новите насоки, докладът за оценка на въздействието и всички придружаващи документи се намират тук.

В момента Комисията оценява и преразглежда други насоки за държавна помощ, сред които Насоките за помощ в областта на енергетиката и околната среда, за да гарантира, че те са в пълно съответствие с целите, които си е поставила в областта на климата и цифровите технологии.

Контекст

През декември 2019 г. Европейската комисия представи Европейския зелен пакт — пътна карта за постигане на устойчива икономика на ЕС и неутралност по отношение на климата до 2050 г. чрез превръщане на предизвикателствата в областта на климата и околната среда във възможности във всички области на политиката, и чрез осигуряване на справедлив и приобщаващ преход за всички.

Схемата на ЕС за СТЕ е крайъгълен камък на политиката на ЕС за борба с изменението на климата и възлов инструмент за икономически ефективно ограничаване на емисиите на парникови газове. Създадената през 2005 г., СТЕ е първият световен пазар на въглеродни емисии и остава най-големият. Тя функционира във всички 27 държави от ЕС плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Обединеното кралство участва в СТЕ на ЕС до края на преходния период. Съгласно Протокола за И/СИ СТЕ на ЕС се прилага спрямо и в Обединеното кралство по отношение на Северна Ирландия, доколкото тя се прилага към дейностите по производство, пренос, разпределение и доставка на електроенергия, търговията на едро с електроенергия или трансграничен обмен на електроенергия. Като определя цена за въглерода, системата постига конкретни резултати за околната среда: Европейският съюз вече е на път да постигне целта си за намаляване на емисиите на парникови газове за 2020 г.

Миналата седмица Комисия представи план за допълнително намаляване на емисиите с най малко 55 % до 2030 г. До юни 2021 г. Комисията ще направи също преглед и при необходимост ще предложи изменения на всички съответни инструменти на политиката, сред които Директивата за СТЕ на ЕС, за да бъде постигнато допълнително намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г.

След като прегледа инструментите на политиката, свързани с климата, включително инициативата за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите, Комисията ще провери дали е необходимо Насоките за СТЕ да бъдат преразгледани или адаптирани, за да се гарантира съгласуваност с целта за неутралност по отношение на климата и да се допринесе за нейното постигане, като същевременно се спазват еднакви условия на конкуренция.