КНСБ оценява положително емитирания дълг в размер на 5 млрд. лв., като очаква те да бъдат правилно похарчени от гледна точка на възстановяване на положителните стойности на растежа и запазване и по възможност увеличаване на реалната покупателна способност на населението. Това се посочва в позиция на синдикалната организация за управлението на държавния дълг.

Министерството на финансите на 15 септември пласира на международните пазари две емисии облигации с общ обем 2,5 млрд. евро (ок. 5 млрд. лв.) с матуритет 10 и 30 години.

Постигната доходност е 0,4 на сто за 10-годишните облигации и 1,48 на сто за 30-годишните. По същество това е рекордно ниско ниво на лихвен процент, което страната ни е получавала някога, посочват от КНСБ.

За нас като синдикат този нов дълг е сериозна заявка за участие на държавата в икономиката посредством елементите на фискалната политика, се посочва в позицията.

Като приоритетни политики, които трябва да бъдат реализирани с този дълг, КНСБ откроява публични инвестиции в значими обществени икономически проекти; налагане на по-силен контрол на нерегламентираните икономически дейности и засилване на борбата със сивата икономика. Най-сигурният път към устойчивост на дълга е устойчивото нарастване на бюджетните приходи; реформа в данъчната система в посока освобождаване от данък хората с най-ниски доходи; реални санкции за укриване на социални осигуровки и данъчни плащания, смятат от КНСБ.

КНСБ предлага три критерия, които трябва да спазват икономическите мерки, било то по линия на този заем или следващи такива, а именно: да бъдат добре таргетирани към засегнатите групи; да бъдат навременни и да бъдат временни.

Според КНСБ няма лошо да сме една идея по-скептични към тегленето на какъвто и да било дълг, независимо от това кой и кога го прави, но трябва да се отнасяме също толкова критично, когато се правят по-малко разходи от необходимите в редица сектори. Според КНСБ такава е била ситуацията в България през последните години в много направления, особено що се касае до "сгрешената система на данъчно облагане, която спомага за задълбочаването на процесите по неравенствата в обществото".

КНСБ не смята, че се намираме в ситуация, която ни позволява да правим консервативен бюджет. Според КНСБ в условията на икономически спад от такъв порядък (над 8 на сто на годишна база) няма кой да поеме системните рискове, освен държавата. Няма как без нейното участие да се избегнат процеси като масови фалити и висока норма на безработицата. В такава ситуация са необходими превантивни икономически мерки, които у нас в началото бяха рекордно малки спрямо останалите страни-членки на ЕС, заявяват от синдиката.

Освен това, по цял свят централните банки на държавите не са кредитор, а пазарен участник от последна инстанция, допълват от КНСБ и отбелязват, че ние нямаме нормална централна банка заради валутния борд и съответно нямаме нито един от инструментите на паричната политика. Ето защо, според КНСБ, този дълг не просто е необходим, а до голяма степен и задължителен.

Според синдиката тезата, че нашите деца ще плащат "непосилния държавен дълг" е евтин популизъм, тъй като единственото, което се плаща по държавния дълг е лихвата, която в момента е рекордно ниска. Позитивното е, че страната ни разполага с едни от най-ниските стойности на държавен дълг в целия ЕС, както и едно от най-ниските съотношения дълг/БВП, което предполага голяма гъвкавост и възможности, стига те да бъдат правилно използвани, отбелязват от КНСБ.

Според синдиката е очевидно, че с оглед на извънредната епидемиологична обстановка през 2020 г., няма как да се спазва стриктно "Стратегията за управление на държавния дълг 2020 - 2022 г.".

"Отчитайки изтегления дълг през пролетта на 2020 г. в размер на 1,2 млрд. лв. и емитираният преди няколко дни, в размер на 5 млрд. лв., това означава категорично, че България ще се отклони значително от всички прогнози, които са били заложени до този момент за изпълнението на дълга. Това би означавало, при равни други условия (непоемане на нов дълг), че към края на 2022 г. размера на държавния дълг би бил в размер на около 31 млрд. лв", допълват от КНСБ.

Предвид очаквания спад на реалния БВП в интервала между 7 - 9 на сто по последни данни на различните институции, то към края на 2020 г. страната ни може да отчете реален БВП около 108 млрд. лв., а не предвидените 126 млрд. лв. Тази разлика от 18 млрд. лв. ще окаже директен ефект върху процентното съотношение дълг/БВП, допълват от КНСБ. По очаквания на синдиката, това съотношение към края на 2020 г. ще бъде около 27 - 29 на сто.

Въпреки този на пръв поглед значителен ръст, държавният дълг все още ще остане на сравнително ниски нива, допълват от КНСБ.