Без дебати в зала парламентът прие на второ четене промените в Закона за задълженията и договорите, с които се въвежда 10-годишната абсолютна давност за дълговете на физически лица.

С изтичането на давността кредиторите няма да имат право принудително да изискват погасяване на даденото задължение, като така се слага край на т.нар. "вечни длъжници".

Давността няма да се прилага и при вземания за непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, издръжка, трудово възнаграждение, обещетения по Кодекса на труда, както и при вземания по приватизационни сделки и по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт.

Законовата поправка няма да важи и за вземанията от търговската дейност на едноличните търговци или физически лица - съдружници в дружеството. Давността няма да тече и докато трае съдебният процес за вземането, с цел да се избегне умишленото забавяне на делата.

При заварените случай, десетгодишната давност ще започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността ще започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано - от деня на влизане в сила на акта, с който е признато вземането. Поправката беше направена от един от вносителите на законопроекта Искрен Веселинов, с цел да се избегне злоупотреба от страна на кредиторите.

В първоначалния вариант законопроектът гласеше при висящи изпълнителни производства, давността да започва да тече от деня на образуването му. "Това би позволило при недобросъвестност на кредитора, в рамките на преходния период на закона, да преустанови изпълнителното производство и да започне ново, като на практика да удължи с 10 години давността.", аргументира нуждата от поправка Веселинов.