За много хора предстоящите празници са приятна възможност за откъсване от работната среда, но за други те ще бъдат най-натовареното време през април и май. С разхлабването на мерките, ресторантьори и хотелиери, продавачи в молове и др. ще очакват почиващите. А за заетите на първа линия в борбата с коронавируса вече повече от една година няма почивка.

Поради съвпадането на 1-ви май с Велика събота, Великденският уикенд през 2021 г. ще бъде с един ден по-дълъг. Общо 450 хиляди българи, което е 13 процента от заетите, ще работят по време на предстоящите празници, каза за БТА Атанаска Тодорова, главен експерт по пазара на труда в КНСБ.

От Българската стопанска камара, потърсени за коментар от БТА, посочват, че заетост в празничните дни обикновено има в икономическите дейности, в които в тези периоди имат по-висока натовареност и непрекъсваем режим. Това са в общия случай търговия на дребно, ресторантьорство, хотелиерство, туроператорска дейност, транспорт, производства и услуги, които ги обслужват - в т.ч. храни, напитки и пр.

Към този списък Атанаска Тодорова добавя и здравеопазване, електрическа и топлинна енергия и газообразни горива и ВиК, както и работещите в информационните технологии, чиято работа е свързана с бизнеси извън страната.

От БСК уточниха, че към непрекъсваемия режим на работа влизат: производство на основни метали (металургия); производство на химични продукти; производство и разпространение на електрическа и топлоенергия и газ; търговия с автомобилни горива и смазочни материали (бензиностанции); радио и телевизионна дейност; хуманно здравеопазване.

ЗА ТРУД ПО ОФИЦИАЛНИ ПРАЗНИЦИ СЕ ЗАПЛАЩА МИНИМУМ ДВОЙНА НАДНИЦА

Този труд се заплаща на всички работещи на официални празници минимум двойна надница, каквито са четирите дни за отбелязването на Великден от 30 април до 3 май. При работа на неприсъствения 4-ти май обаче, трудът се заплаща с увеличение, само ако се явява извънреден, като увеличението e 75 на сто, коментира Атанаска Тодорова.

За труда на тези работници и служители, за които официалният празник е ден за работа, е предвидено увеличено заплащане, каза Тодор Капитанов, национален секретар на КНСБ.

Работа в ден, който е обявен за официален празник, се плаща двойно. Двойна заплата би се дължала, когато служителят по график трябва да работи в празничния ден. Ако обаче не е включен в графика и работодателят го извика на работа, законът изисква да му бъде платена четворна надница. Това е така, тъй като 100 процента увеличение за извънреден труд се изчислява върху нормалната надница за работа в официален празник, която е удвоената дневна заплата, уточни Капитанов.

Работата по време на официални празнични дни често е съпроводена и с полагане на извънреден труд, за който законът е предвидил увеличено възмездяване. Когато служителят работи над установеното за него работно време в работен ден, работодателят му дължи възнаграждение с 50 на сто увеличение за всеки час извънреден труд. Ако работата е в почивни дни, то увеличението е със 75 на сто. За извънреден труд в официален празник работодателят трябва да плати увеличение от 100 процента, добави Тодор Капитанов.

Двете основания (увеличено заплащане за извънреден труд и увеличено заплащане за работа по време на официален празник) са различни и те се кумулират, т.е. за всяко от тях работникът или служителят следва да бъде удвоено възнаграден. В крайна сметка излиза, че в такава ситуация се заплаща четирикратен размер на дневното възнаграждение - когато положеният труд е едновременно извънреден, защото е положен извън установеното за него работно време и втори път - пак удвоено (100 процента увеличение), защото трудът е положен в ден на официален празник. Увеличението в тези случаи е право пропорционално на двукратно удвоените усилия, неудобства, лишения и напрежение, които понася работникът или служителят, който полага извънредния труд в дните на официални празници.

Ако работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, правилото е същото: за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. А положеният извънреден труд (работа над законоустановеното работно време) при сумирано изчисляване на работното време се заплаща с увеличение от 50 на сто, допълни Тодор Капитанов.

От Българската стопанска камара посочиха, че има и вариант за допълнително материално стимулиране - в пари или чрез различни стимули, прилагани от работодателите.

ПАНДЕМИЯТА НАЛОЖИ РАБОТА ОТ РАЗСТОЯНИЕ, НЕОБХОДИМА Е ПО-ГОЛЯМА СИГУРНОСТ ЗА РАБОТЕЩИТЕ

През последната година е факт значителен ръст на работещите от разстояние, коментира Атанаска Тодорова от КНСБ. По думите на експерта, нестандартната заетост се отразява на всички аспекти на условията на труд на заетите. Тук става дума за възнагражденията, работното време, безопасността на труда, правото на социално осигуряване, представителство и други фундаментални права и принципи на работа. Като цяло касае се за по-висока степен на несигурност и незащитеност, смята експертът. Настъпилият технологичен напредък във всяка една сфера от нашия живот промени и ще продължава да променя начина, по който работим и живеем, заяви Тодорова.

Според изследване на МОТ, средно 82 процента от хората смятат, че държавата трябва повече да регулира нестандартните форми на заетост и да осигурява повече прозрачност и яснота в условията на технологичен скок, включително като засилва ролята на колективното трудово договаряне в бъдеще.

Според БСК, едва ли може да се говори за промяна в характера на труда през изминалата година. От камарата също посочиха, че характерното за изминалата година е масовото прилагане на работата от разстояние, която по правило има доброволен характер, но пандемията наложи това да се случва масово, където е възможно. Това завари работещи, а и работодатели неподготвени за бърза реорганизация на работните процеси, смятат от бизнеса. Според БСК, не са необходими нови форми на защита на работещите, а по-скоро познаване и прилагане на съществуващите. Полезни ще са обучения и обсъждания както за работещите, така и за работодателите, за да се адаптират към новите условия, допълват от БСК.