Новата визия на властта - държавната банка да финансира средния бизнес и дори стартъпи. Трябва обаче клонова мрежа
Парите може и да обичат тишината, но у нас се води на висок тон дебат за държавната банка за развитие.
“Освети” я служебният министър на икономиката Кирил Петков, чието ведомство е принципал на този трезор. Още преди да поеме официално поста, според финансисти Петков е анализирал ситуацията в ББР, търсил е подготвени и авторитетни имена за ново ръководство.
ББР трябва да
работи в
подкрепа на
малкия и
средния бизнес,
вместо да раздава огромни кредити по над 100 млн. лв. Министърът изнесе данни за концентрация на заеми към големи фирми - на 8 от тях са отпуснати почти 1 млрд. лв. Над 140 млн. лв. са взели “Слънчев ден”, “Благоевград-БТ” и “Роудуей кънстракшън”. Със заеми от ББР за над 115 млн. лв. са “Маркет инвестмънт” (“Техномаркет”) и “Интернешънъл инвестмънтс”. С над 60 млн. лв. от банката са били финансирани “Параходство БМФ”, “Инса ойл” и “Транспект”.
(Как министърът си представя дейността на ББР, виж в карето вляво).
Петков смени одитния комитет на ББР и предложи нов надзорен съвет, който все още чака одобрение от БНБ.
Новите членове на комитета с мандат от 3 години са Драгомир Вучев, Васил Щонов и Валентин Михов. Последните двама се предложени и за членове на надзора, третият остава досегашният член Стамен Янев.
Васил Щонов има дипломи от университета на Пенсилвания в САЩ и Масачузетския технологичен институт. Бил е министър на икономиката и енергетиката в служебното правителство на Георги Близнашки през 2014 г. След това отново се е върнал в частния бизнес у нас, свързан с управление на активи.
Валентин Михов е заемал ръководни позиции в различни банки в България, Австрия и Русия. От 1999 до 2008 г. е консултант и младши партньор в консултантската компания “МакКинзи”. Завършил е Московския институт за международни отношения и е магистър по бизнес администрация от престижното бизнес училище INSEAD.
Работил е за руската Сбербанк в Москва и Виена, но след налагането на санкциите срещу Русия за кратко е в очакване на ново поприще.
Брат му - известният икономист Илиян Михов, е ректор на INSEAD от 2013 г. Валентин Михов е основател на консултанската финансова компания Valor Advisors.
Драгомир Вучев е натрупал експертиза в консултантските услуги над 17 години за KPMG България. Участва в подготовката на изпитите на Института на дипломираните експерт- счетоводители. Има опит в работата си с бързоразвиващи се бизнеси.
Групата нови лица за ББР неофициално финансисти свързват с “Да, България” и с икономическия блок от министри. И двете групи гравитират по-скоро вдясно за разлика от по-голяма част от правителството на Румен Радев, в чийто първи и втори етаж има лица, свързани с БСП.
Смяната на надзорници в ББР веднъж пропадна, след като се оказа, че имената им са внесени в БНБ на 11 май - ден преди встъпването на служебното правителство. Министър Петков обясни избързването с това, че указът на президента за служебното правителство е подписан на 11 май и затова той решил, че то е вече действащо.
Петков поиска на одитния комитет да бъдат дадени кредитните досиета на банката за развитие, но управителният съвет отказа с мотив, че данните са банкова тайна. Това провокира БНБ да излезе с позиция, че създадената ситуация на публичен конфликт между ръководството и акционера е безпрецедентна в досегашната надзорна практика на БНБ. По тази причина на 2 юни
централната
банка влезе на
целева надзорна
проверка в ББР
От години се спори как да работи държавната банка. Според едни експерти трябва да кредитира само малкия и средния бизнес. Отскоро се лансира и тезата, че приоритетно трябва да се подкрепят стартиращи фирми – т.нар. стартъпи.
Други обаче са категорични, че кредитирането единствено на малки фирми и стартъпи е най-бързата писта за фалиране на държавната банка. Такова е мнението на икономиста Владимир Каролев. Финансистът Емил Хърсев посочва, че
90% от
стартиращите
бизнеси фалират
Обективен проблем пред ББР да работи ефективно само за малки и средни фирми е и липсата на клонова мрежа. Сметките показват, че при начална инвестиция за банков клон от минимум 250 000 лева ББР трябва да инвестира около 100 млн. лв. за национално покритие. И то в силно конкурентна банкова система. Което води до опцията ББР да предоставя кредити за малкия и средния бизнес индиректно през търговските банки. И когато лихвите по кредитите бяха два и три пъти по-високи от сегашните, възможността на ББР да предостави на останалите банки по-евтин ресурс с държавна гаранция не беше за подценяване.
В момента обаче политиката на нулеви лихви от ЕЦБ
принуждава
банките да
свалят лихвите
Последните данни на БНБ към края на април показват, че средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, е 3,28%, а по тези над 1 млн. евро – 2,23 на сто. Банките могат да намират истински евтин ресурс за кредитиране, а рискът за ББР, ако се фокусира върху малки и средни предприятия и стартъпи, ще е наистина висок. Но дори той да бъде елиминиран, без държавни гаранции може да се окаже, че банката кредитира скъпо.
Защо бяха
разпалени
страстите
Финансирането от ББР може би нямаше да е тема на дневен ред, ако през последните 4 г. не бяха настъпили няколко ключови събития.
Самата банка не е толкова млада, създадена е през 1999 г. Кръстена е Насърчителна банка с идеята през нея да се провежда определена държавна политика в подкрепа на различни сектори. Тръгва със скромните 10 млн. лв., дарени от Германия специално за създаване на подобен тип банка. Минават 10 тихи години.
В края на януари 2008 г. пpaвитeлcтвoтo на Сергей Станишев при тройната коалиция приема проектозакона за създаване на Българска банка за развитие чрез трансформацията на Насърчителна банка. Следват пак няколко спокойни години, за да се стигне до 2017 г. - ключова за това, което ще последва в банката. Започва се с промяна в закона, според която принципал на ББР става Министерството на икономиката, а не на финансите, както е било до този момент. През септември 2017 г. начело на ББР застава Стоян Мавродиев, който преди това бе шеф на Комисията за финансов надзор, а преди това - депутат от ГЕРБ.
Пред ноември нова промяна в устава дава зелена светлина за финансиране на публични и публично-частни инфраструктурни проекти с национално и регионално значение. Увеличават се възможностите за пo-мaщaбнo oнлeндинг финaнcиpaнe, c кoeтo тpябвa дa бъдe cъздaдeнa пo-пoдxoдящa cpeдa зa paзвитиeтo нa мaлкитe и cpeдните пpeдпpиятия.
Преведена на по-прост език,
тази промяна
означава, че е
отворена вратата
ББР да раздава
големи кредити
Причината е съвсем проста - отпада записаният в устава лимит експозицията към един клиент или група свързани лица да не надвишава 10% от капитала на банката. Така реално максималният размер на кредита от ББР остава ограничен само от общоевропейските изисквания – до 25% от капитала, което теоретично дава възможност банката да отпуска до около 150 млн. лв. наведнъж.
Все пак е въведено изискването кредити за над 5% от капитала да минават и през предварително одобрение в Надзорния съвет.
Самият надзор тогава е сменен - излизат председателят и заместник-председателят. Това бяха съответно Атанас Кацарчев - бивш зам. финансов министър от правителството на Сакскобургготски, и Кирил Ананиев, който след години като зам. финансов министър малко преди това е избран за министър на здравеопазването. На тяхно място влизат Митко Симеонов и Велина Бурска - и двамата от Агенцията за приватизация, която бе оглавявана от Емил Караниколов, преди да стане министър на икономиката през пролетта на 2017 г. Третият член на надзора е тогавашният зам.-министър на икономиката Лъчезар Борисов. През миналата година Борисов стана министър на икономиката и бе сменен от Стамен Янев, който пък дълги години оглавяваше Агенцията за инвестиции.
Така тихо и полека
ББР започна
да пораства
След 2017 г. банката става все по-активна в директното кредитиране - ръстът в този сегмент е 50% само през 2018 година. Същата година ББР подписа и споразумение с Китайската банка за развитие за 1,5 млрд. евро, 300 милиона от които са отпуснати по инициативата “16+1”. Тя предвижда Пекин да отпусне 2 милиарда евро на страни от региона, от които основният пакет, според правителството, идва за българската страна. Парите ще отиват за съвместни проекти, синдикирани заеми, както и за фондове за дялово участие, тоест - в частния сектор.
Отделно от 1999 г. до днес
българската
държава е
повишавала
капитала на
банката три пъти
През 2008 г. с 500 млн. лева като мярка на правителството на Сергей Станишев за справяне с последиците от световната икономическа криза и на два пъти през 2020 г. – със 700 млн. лева, като мярка на правителството на Бойко Борисов за създаване на гаранционни програми за подкрепа на физически и юридически лица, пострадали от COVID-19, и със 140 млн. лв. за закупуване на емисия акции – необходимо условие пред България, за да се присъедини към валутния механизъм ERM2 и банковия съюз.
Създаването на
нови дъщерни
дружества
за лизинг и
факторинг
са само част от причината за видимия ръст на ББР, другата е привличането на нови проекти и партньори. Освен финансирането, предназначено за други банки – т.нар. онлендинг финансиране, ББР се наложи като основен дистрибутор по все повече международни проекти.
Един от най-големите бе по програми по плана “Юнкер”, а вторият - по споразумение с ЕК, банката е прилагащ партньор по една от най-големите програми за безвъзмездна помощ на комисията - Механизма за свързване на Европа. Само одобрените проекти по тези две програми са за близо 800 млн. евро. Финансирането е безвъзмездно за всички одобрени проекти, а ББР го допълва с кредитиране, като минималната сума е 5 млн. евро.
ББР участва в инвестиционния фонд към инициативата “Три морета”. Акционер е във фонда клас “А” с парична вноска от 20 млн. евро в изпълнение на правителствено решение от 2 септември 2020 г.
Инвестиционният фонд трябва да осигури част от необходимото финансиране за засилване на инвестициите в региона на Черно, Адриатическо и Балтийско море. Очакваният целеви размер на фонда е до 5 млрд. евро. Подборът на проекти се извършва изцяло на пазарен принцип от Amber Fund Mana- gement Limited – ексклузивен инвестиционен съветник на фонда. Набраните средства ще бъдат инвестирани в 3 целеви сектора: транспорт, енергетика, дигитални и информационни технологии. Към момента фондът е финализирал три инвестиции.
ББР кандидатства
и за прилагащ
партньор
по InvestEU
Програмата е за периода 2021 – 2027 г. като основен инструмент на ЕС за инвестиции във възстановяването на икономиките, екологичния напредък и заетостта в Европа. Това е един от инструментите за подкрепа на растежа след кризата и за постигане на целите на ЕС за изграждане на екологична, цифрова и устойчива европейска икономика.
ББР започна работа по структуриране на два нови гаранционни инструмента по програмата с посредничеството на търговските банки, като се очаква ресурсът по тази линия да достигне 1,3 млрд. евро.
Ето така за последните 4 години ББР се превърна от малка в голяма. С активи за почти 3 млрд. лв. тя функционира като група, в която влизат самата банка и дъщерните дружества. А перспективата е в следващите години активите на банката да нарастват. С което вероятно и общественият интерес как и за какво се харчат парите.
Какво иска министър Кирил Петков от банката
В истинска банка за развитие, любима на малките и средните предприятия, да се превърне ББР - тази цел си е поставил служебният министър на икономиката Кирил Петков в краткия си мандат от 2 месеца. Това заяви той в интервю за “24 часа” преди седмица. Негов приоритет е Българската банка за развитие, тъй като тя е една от държавните организации, от които може да се вкара ликвидност в системата в момента, за да се помогне на бизнесите да се възстановят. Това няма как да се случи през държавния бюджет, тъй като няма актуализиран такъв, което налага лимити върху разходите.
Ето визията на Петков за дейността на ББР:
4 С ликвидните средства от ББР да се финансират част от новите помощи за бизнеса. Дни по-късно стана ясно, че държавата осигурява 2,5 млрд. лв. от гаранционните програми на ББР, Фонда на фондовете и Европейския инвестиционен фонд, за да гарантира кредити за малки и средни фирми без обезпечения.
4 Българската банка за развитие може би изпълнява несвойствени дейности за устава си, заради това се прави проверка какви средства има във финансовата институция и дали те са изразходвани по най-правилния начин.
Затова и Петков държи да получи достъп до кредитните досиета. За целта предложи смяна на членовете на надзорния съвет, а още преди те да са влезли в сила, поиска информацията да бъде дадена на одитния комитет.
4 ББР не би трябвало да се конкурира с добре работещия банков пазар при даването на големи кредити. Това беше причината да предложи промени в устава на банката, според които се налага лимит на кредитите от 5 млн. лв. извън тези за финансови институции. Така банката за развитие ще изпълнява ролята си да работи в пазарни ниши, които са между това, което една обикновена търговска банка би дала като заем, и реалната нужда на пазара, която би подпомогнала конкурентоспособността на икономиката.
4 Следваща основна цел е прозрачността. Инициираните от Петков обществени обсъждания са имали за цел да информират обществеността за това, което се случва, така че отмяната на направените от него промени в устава и вземането на тихи решения за огромни кредити да не може да се случва. Публичното изслушване е формата на комуникация, която позволява да се запази общественият интерес.
0 °
13 °
