"Лукойл България" започва да плаща данъци. Това съобщи финансовият министър Асен Василев в интервю за "Дневник". Това е възможно след като компанията е решила, че със задна дата, от 1 януари 2021 г., работи "образно казано на ишлеме" и така да излиза на печалба и да внася данъци в бюджета.

Министърът обяви, че след съгласие от страна на компанията, която винаги е на загуба, поради което не плаща данъци в България, най-сетне са разсекретени ревизионните актове на дружеството от 2016 г. и 2017 г. след като през 2018 г. "Да, България" спечели дело за това. Тъй като данните в тях представляват данъчна тайна, досега не бе изнасяна информация. Василев посочи, че сега вече всеки може да види, че държавният интерес при тези ревизии е защитен. Установени са дължими 535 млн. лв. данъци, които обаче няма да бъдат внесени в бюджета, защото ще бъдат приспаднати от декларираните загуби досега.

По проверката за т. нар. трансферно ценообразуване, започната по искане на Василев, за да се установи дали благодарение на него "Лукойл България" винаги излиза на загуба, той посочи, че се очакват резултати след няколко седмици, тъй като в нея се ползва помощ от Холандия и Франция.

Все пак това не е най-простата проверка на земята, каза министърът. Дали данните от нея ще бъдат оповестени публично е отново въпрос на данъчна тайна, гарантирана от закона. Министърът допусна, че на закрито заседание на парламентарна комисия това може да се оповести, а също и ако се приемат законодателни промени, които да разрешат оповестяване на някои данни.

Правителството подготвя актуализация на бюджета и предстои да я внесе в Народното събрание, което започва да работи от 21 юли. Актуализацията е с 1.5 млрд. лв., които както вече обяви финансовият министър се очаква да са приходите, които ще се съберат над записаните в закона за бюджета за 2021 г.

Предвижда се от 1 октомври пенсионерите да започнат на взимат преизчислени пенсии, но как ще се променят те спрямо настоящото им равнище още не е известно. По това изчисление работят Министерството на социалната политика и НОИ. Министърът вече е казвал, че е възможно пенсиите да бъдат вдигнати без проблем с 15-16%. В актуализацията е предвидено до октомври да остане помощта от 50 лв. на месец за всички пенсионери, която започна да се отпуска от август миналата година заради пандемията.

След като приключи работата по актуализация екипът на Министерството на финансите ще започне активна работа по проектобюджета за 2022 г. като според министъра той също трябва да бъде с дефицит, но намален спрямо този за 2021 г. от 4.9 млрд. лв. "Не мисля, че ще бъде възможно да се направи абсолютно балансиран бюджет, освен ако не приемем розов сценарий, че пандемията свършва", подчерта той. Допълни, че и ЕС е удължил срока, в който разрешава на страните членки да имат прекомерни дефицити. "Евентуално от 2024 г. можем да говорим за неща като балансиран бюджет и затягане на фискалните редици", прогнозира той.

Василев обяви, че не би се доверил нито той, нито медиите на резултат от проверка, която би извършил служител на НАП от звено "Контрол" за фирмата на Румен Спецов. Затова проверката дали назначеният от Василев изп. директор на агенцията е дължал големи суми на бюджета, когато е продал фирмата си на малоимотен гражданин, е била поверена на прокуратурата. Министърът увери за пореден път, че няма никакви съмнения по този случай.

Съобщи, че продължава ускореното темпо, при което всяка седмица приходната администрация успява да събере 5-10 млн. лв. несъбрани досега данъци. Потвърди, че НАП е съдействала на МВР при проверката, която е установила, че големи касови наличности на фирми се използват за купуване на гласове.

След като по-рано днес представители на "Има такъв народ" казаха по негов адрес, че се е показал като противник на влизането на България в еврозоната сега, пред "Дневник" Василев не даде категоричен отговор.

"Аз мисля, че трябва да си продължим техническата подготовка, така че към 1 януари 2024 г. (когато се очаква България да приеме еврото - бел. а.) да имаме готовност за влизане в еврозоната. Не е работа на служебното правителство да прави политика, но смятам, че един редовен кабинет трябва да проведе широк обществен дебат, за да разберат хората какво означава, да потвърдим избора си, да няма страхове и притеснения и обществото да вземе информирано решение".