• Крайно време е търсенето и проучването за природен газ да се отключи
  • Диверсификацията на доставките е сложенпроцес и не може да се решава за ден или час

- Г-н Вълканов, какво произведе минната индустрия за годината, която измина? Рекорд ли са тези 16% ръст и на какво се дължат?

- За 6,5 млрд. лв. е продукцията, която бе произведена през 2021 г. И други години сме достигали тези нива, обикновено бруто производството е между 5 и над 6 млрд. лв. Така че не може да се каже, че е рекорд. Но е добър резултат.

- Накъде се развива индустрията ви? Сега цените са нагоре, а сте казвали, че в такива периоди инвестирате. Сега такъв период ли е?

- Ние не спираме да инвестираме. Всяка година влагаме стотици милиони в нови технологии и машини, защото трябва да увличаваме производителността и да сме конкурентни на пазара. А колкото до цените, те бяха нагоре, след това паднаха. Но за сметка на това имаме увеличение на цените на електроенергията, на газа, на материалите, които ползваме, включително и на металите, тъй като ние ползваме метални изделия.

- Кое е най-иновативното нещо, което беше внедрено в мините и в преработващите предприятия?

- Ами то всичко, което внедряваме, е иновативно. Работим с най-добрите компании, които произвеждат оборудване за мините, и вземаме последните новости.

- Задава ли се ситуация дигитализацията на процесите в мините да свие работните места? Нещо като “машините изядоха хората”?

- Не, не. През годините, с внедряването на новата техника, миньорите достатъчно намаляха. Сега сме в оптимален състав, така че дигитализацията е добре дошла, желана и я правим, но няма да “изяде” хората.

- Увеличихте ли и тази година заплатите в бранша?

- Естествено. Всяка година го правим, дори в периода на пандемията от COVID-19 не спряхме увеличението на заплатите. Всяка фирма решава сама за себе си, но вдигането на възнагражденията е мeжду 12 и 15%.

- От миналата година цените на електроенергията и на газа вървят устремно нагоре. За скъпия ток получавате компенсации и би трябвало да не понасяте големи удари. Така ли е?

- Да, получаваме компенсации за разликата между пазарната цена за месеца и нивото от 250 лв. за мегаватчас. Не мога да кажа, че сме доволни, защото сметката, която накрая плащаме, е 330 лв. за мегаватчас, тъй като се прибавят и мрежовите услуги. А между себестойността на производителите на ток и цената на пазара разликата е огромна. Виждате на платформата “Ден напред” на борсата нива над 800 лв. Така че АЕЦ “Козлодуй”, ТЕЦ “Марица-изток 2” и вецовете на НЕК правят сериозни печалби. Нормално е да получаваме компенсации.

- Сега се очертава и криза с доставките на газ. На държавата ли разчитате?

- Газ ще има, сигурен съм. Въпросът е на каква цена.

- Намираме се и в уникалната ситуация въглищата да спасяват енергийния баланс не само у нас, но и на Балканите, и в Европа. За първи път се изнасят въглища от “Марица-изток”. Каква ви е прогнозата за Зелената сделка?

- Ситуацията е уникална не само у нас. Войната в Украйна доведе до кризата с природния газ, а много от държавите в Европа, като започнем от Великобритания, произвеждат електроенергия от това гориво. Така че и тези цени се вдигнаха неимоверно, а и започнаха да се отварят въглищни централи. Така че Зелената сделка се отлага. А “Мини Марица-изток” увеличиха производството си с 22% при спад в предишните години.

- Какви новости има в синергията на науката и бизнеса в минния бранш, на образованието с минните предприятия?

- Може би при нашия отрасъл има най-тясна връзка между наука и образование по няколко причини. Настоятелите в Минно-геоложкия университет “Свети Иван Рилски” сме инвестирали много в техника, в стипендии, в стажантски програми, всяко лято приемаме при нас стажанти от университета. Другото важно е, че някои от колегите, включително и аз, изнасяме лекции пред студентите, което е много популярно. Новият ректор на университета проф. Ивайло Копрев е много добър професионалист, знае тези неща и ги поощрява. Работим много добре с него и с целия академичен съвет. Така че ние сме пример какво означава бизнес и наука, свързани заедно.

- Високите цени на енергоносителите не провокират ли проучвания за нови находища?

- Крайно време е този процес да се отключи. Съседна Румъния ползва два-три пъти повече газ от нас, ние потребяваме 3,2 млрд. куб. м, но при тях повече от 90% са от собствен добив. Трябва да продължат проучванията за добив на газ у нас, тъй като в България има газ.

- Сигурен ли сте?

- Абсолютно. Но тук ще отворя една скоба за един от новите енергоносители - слънцето. Гледам, 20 000 мегавата има заявени.

- Това не е ли страшничко?

- Хората още не разбират какво означава. Означава, че ще се произвежда нещо, което няма кой да го купи, защото това става през едно и също време - за 7-8 часа през деня. Това трябва по някакъв начин да се регулира, защото нито Електроенергийният системен оператор може да ги свърже към мрежата, нито има кой да я купи тази електроенергия, така че трябва да се внимава. За сметка на това ние отворихме един нов цикъл – геотермални централи, който до една-две години ще го осъществим.

- Как ще го осъществите - вероятно с предвидените проекти в плана за възстановяване и устойчивост?

- Не само. Геотермалните централи работят 8500 часа, имаме ги минералните топли води в България, така че е осъществимо.

- Дайте пример за такъв проект у нас.

- Тайна е.

- Каква е прогнозата ви за пазара на минно-суровинната индустрия за следващата година? Накъде ще се запъти?

- Аз знам едно. Първо, светът има нужда от метали, населението се увеличава – 5 млрд., 6 млрд., 9 млрд. Прогнозата е за 10 милиарда в следващите няколко години, а това са жилища, пътища, коли, а всичко е свързано с металите и с всички суровини. Така че те са нужни, ще трябва да ги има и ще ги има. Въпросът е кога, как и колко нови разработки на находища ще се допуснат в България и колко ще се обновяват съществуващите.

- Директорът на “Дънди Прешъс Металс” Илия Гърков настоя за облекчен режим на разрешителните за търсене и проучване. Даде пример с концесията на “Ада Тепе” при Крумовград, за която са трябвали 17 години. Какво е вашето становище?

- При “Ада Тепе” много трудно се стигна до разрешение по няколко причини. Първо, започват протестите на тъй наречените зелени, на местното население, така че е много трудно да се стигне до разрешение. И “Ада Тепе” все пак е първият нов рудник в историята на България.

- Все пак какво мислите за целия път, който се изминава от разрешение за търсене и проучване до търговско откритие и до концесия на находище?

- И в Трън имаше интерес за разработване от “Асарел-Медет”, имаше проект за добив на волфрам при Велинград, но зелените и местните хора се обединяват и не разрешават да се продължи. Като се има предвид, че Европейската комисия даже насърчаваше финансово добива на волфрам. Тук решаваме поотделно всеки случай.

- Миналата година казахте, че политическата бъркотия не ви пречи особено. Но тя продължава и става като епидемия. Ще се отрази ли на бизнеса ви?

- Бъркотията е в целия свят, не само у нас. Цената на електроенергията е висока не само в България, а в цяла Европа – 450 евро, криза с природния газ. Навсякъде е много тежко и много трудно. Войната в Украйна дава отражение, но не е само това.

Диверсификацията на енергоносителите е сложен процес и не трябва да се бърза и да се решава със заповед за един ден или един час. Трябва по-внимателно да се работи с тази тема.

Предишните две служебни правителства добре се справиха в месеците в период на криза миналата година. Надявам се, че и сега ще продължат по същия начин.

Важното е законодателството да върви, да има добри закони, защото за нашия бизнес трябват средства, банките имат достатъчно, ние имаме достатъчно. И трябва законодателството да работи. Това е важно.

- Кои промени чукат на вратата?

- Гледам тежкото състояние, в което са строителните фирми. При тях не се промениха нещата – да се правят магистрали, не се създават условия да се строи повече. Не казвам скъпо или евтино, но виждате колко катастрофи стават всеки ден. В последните 6-7 месеца почти никакви закони не се приеха, надявам се в следващото Народно събрание да се приемат закони, които да облекчават бизнеса.

- А за минната индустрия какви законодателни промени очаквате?

- Ние си имаме Закон за подземните богатства, Закон за енергетиката, долу-горе при нас нещата са по-регулирани и не се искат промени.

- Вашите пожелания към работещите в минния бранш?

- 25 хил. са пряко работещите в минния бранш и над 50 - 60 хил. са допринасящите, защото ние сме аутсорсвали почти всичко – хранене, транспорт, горива. Много важно е тези хора първо да са здрави, да се радват на своя труд, да получават достойно възнаграждение и така година след година нашата индустрия да върви напред.

l