Над 400 чужди фирми са идвали при нас да копират как управляваме производството, за да е икономически изгодно, казва вицепрезидентът на "Дънди Прешъс Металс" и изпълнителен директор за България

- Г-н Гърков, колко злато и други метали произведоха “Дънди Прешъс Металс” от рудниците в Челопеч и Крумовград?
- Успяхме да изпълним производствените си програми, както и тези за проучване. В Челопеч сме произвели през 2021 г. 2,2 млн. т руда със средно съдържание на мед 0,88% и 3,29 грама злато на тон руда. Общо приходите за Челопеч за 2022 г. са 534 млн. лв., печалбата е 242 млн. лв. За рудник “Ада Тепе” в Крумовград приходите са 382 млн. лв., като печалбата след данъци е 185 млн. лв. Ние подлежим на одити – един път вътрешен, втори път - от държавата, и трети път от борсата в Торонто - на всеки три месеца.
- Какво платихте на държавата?
- Данък печалба за рудник “Челопеч” за 2021 г. е 27 млн. лв., концесионната такса е 18 млн., осигуровките са 12 млн., или общо основните данъци са 60 млн. лв. Но също над 120 млн. лв. са плащания към доставчиците, те пък са платили данъци към държавата, заплати, това е икономиката. Не са най-важното концесионните такси, в най-развитите държави ги няма. Във Финландия са нула, в Швеция таксата е една хилядна, в Норвегия е две хилядни. В САЩ също е нула, в Канада, ако произвеждаш под 500 000 тройунции и ако проектът ти е под 10 г., не плащаш никакви концесионни такси, защото си за кратко време, защото създаваш поминък на населението, повдигаш икономическия му статус, но за кратко време, не е за 20, 30, 50 години.
- И при нас не са високи.
- 1,5%, както е при нас, е много.
- Какви са заплатите при вас?
- 3240 лв. след последното увеличение е средната заплата, и то без да се включват възнагражденията на директорите и мениджърите. Ние нямаме и 30 човека ръководен екип и на фона на 1300 души не можем да изкривим заплатите, но все пак не включваме тези позиции в изчисленията на средната заплата.
- Знае се, че съдържанието на метали в рудите у нас е ниско. Как се произвежда, за да бъдат рудниците “Челопеч” и “Ада Тепе” икономически ефективни?
- Със супероптимизация на добива. Ако добивахме и преработвахме 1 млн. т руда, нямаше да можем да си покриваме разходите.
- При 1 млн. тона руда не се получава, така ли?
- Когато си получих дипломата и дойдох в предприятието, за да започна работа, бях изненадан с новината, че рудникът спира да работи. След това още два банкрута преживя рудник “Челопеч”.
- Само че се справяте, това показват числата, нали?
- От началото на идването на “Дънди”, ако разпределим добитото, излиза, че е така. Някой трябва да инвестира, за да произвежда, и когато се казва, че някой ще дойде да ти вземе продукцията, това е национализация, независимо какво произвеждаш – дали краставици, дали шиеш кърпички. И се прави веднъж, а този, от който ги вземаш, фалира.
- По какъв повод го казвате това?
- По повод исканията цялото “злато” да се вземело и да оставало в държавата. Ей така, да се взема.