Главен проблем на ВМЗ-Сопот е доставката на суровини за производство на краен продукт и изпълнението на вече сключените договори, стана ясно по време на пресконференция в Държавната консолидационна компания, проведена от Венцислав Димитров – изпълнителния директор на ДКК и Иван Зангочев – член на Съвета на директорите. По думите им суровината, която е необходима, към момента трябва да се изкупува на завишени цени, защото конкуренцията ги е изпреварила. Освен това капацитетът на предприятието бил запълнен до 2024 г. Димитров категорично заяви, че обвиненията от страна на предното ръководство би трябвало да бъдат подкрепени с някакви факти, както и че ДКК винаги държат на обективността при поднасяне на информация, като поставят акцент върху обстоятелствата и доказателствата, които имат, а не върху твърдения без някакво покритие. Друг проблем на предприятието, са СМР-та в обектите. При избирането им възложителят не е поставил каквито и да е технически изисквания към голяма част от оборудването, липсвали и механизми за контрол на качеството на изпълнението, обясни Димитров. Освен това рамковите договори и стойността на анексите променяла сумата, която е платена в аванс. Така вместо 50%, са платени 60%, имало и разминавания с повече от 30% в пазарните нива на възложеното. ДКК правели анализ, но към момента няма пълна информация от 2022 г. за това какво е правено и по какво се работило., но годишната печалба на ВМЗ-Сопот била между 180-200 млн. лв. Акцент по време на пресконференцията беше и наемането на къща за 4500 лв. на месец от бившия шеф на ВМЗ-Сопот Иван Иванов. По думите на Димитров в договора за наем като ползвател на къщата било търговското дружество, а никъде не присъствала информация, че в мястото се позовавали служители на ВМЗ. Членовете от Съвета на директорите имат договори за управление и контрол, в които били посочени правата, задълженията и привилегиите им, но в последните не било вписано ползването на подобни къщи, допълни още шефът на ДКК. Той посочи още, че и бившите членове на Съвета на директорите са ползвали личните си автомобили и не е имало подобен вид привилегии. Зангочев допълни, че Иванов е имал не един, а двама шофьори, като странно било, че с втория бил сключен договор, който е в разрез с Кодекса на труда.