Президент и еврокомисар с версии защо у нас цените са истерични (Обзор)

• Подкрепа за уязвимите фирми и домакинства, които страдат от скъпата енергия, но мерките да са временни и целенасочени, съветва Валдис Домбровскис
• Радев се хвали,че служебното правителство успяло да овладее всички фактори, които вдигат инфлацията

Президентът Румен Радев и еврокомисарят по икономиката Валдис Домбровскис се оказаха в задочен спор кой е виновен за истеричните цени в България, заради които страната ни отложи приемането на еврото.

Домбровскис бе у нас в четвъртък и се срещна с Радев, с премиера Гълъб Донев, получи и титла “доктор хонорис кауза” от УНСС. Президентът обясни на еврокомисаря, че служебното правителство е успяло да овладее всички най-важни фактори, които генерират инфлацията. И се чакало само да заработи следващото Народно събрание, за да се приемат промените в няколко закона, за да отговаря България на всички критерии за еврото.

Ден преди това Радев заяви, че до голяма степен инфлацията, която спира България по пътя към еврозоната, се дължи на предишни управленски решения. Коментарът му бе по повод критика на съпредседателя на “Продължаваме промяната” Асен Василев, че служебното правителство не е изпълнило решение на паррамента за ускоряване на преговорите за уврото.

Домбровскис има друго обяснение. Според него причините за голямата инфлация са глобални. Основната е

агресията на Русия срещу Украйна, която доведе до скок при цените

на енергоносителите и храните. А в Централна и Източна Европа инфлацията e по-висока от тази в Западна Европа, защото този регион е доста по-засегнат от войната, посочи еврокомисарят.

Освен това делът на разходите за храна и енергия в страните от Източна Европа бил по-голям. Домбровскис похвали България за финансовата стабилност, ниския дефицит и за един от най-ниските дългове спрямо БВП в целия ЕС. 

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров (вляво) връчи на заместник-председателя на ЕК почетното научно звание “доктор хонорис кауза”. На церемонията присъства и вицепремиерът Атанас Пеканов (в средата).

По-рано в четвъртък в УНСС, където получи титлата “доктор хонорис кауза”, еврокомисарят заяви, че се надява България да е покрила всички критерии за приемане на еврото най-късно до 1 година. Страната ни

трябвало да се справи само с инфлацията,

но това нямало да стане през следващите няколко месеца, защото този индикатор не се променя бързо, а нашето разминаване е с доста голям марж.

Затова и обединеното становище на правителството на България и Европейската комисия е, че страната ни няма да се присъедини към еврозоната от началото на следващата година.

Как точно да овладеем инфлацията, бе попитан Домбровскис от студенти в УНСС. “С подкрепа за уязвимите фирми и домакинства, които страдат от високите цени на енергията, но мерките да са временни и целенасочени. Не трябва да раздуваме фискалната позиция, за да не наливаме масло в инфлацията”, посочи еврокомисарят.

Според него корекции по плановете за възстановяване са възможни при обективни обстоятелства, но основната посока трябва да се запази.

Няма друг вариант, освен да се откажем от изкопаемите горива,

категоричен беше Домбровскис по повод на решението България да иска промяна на сроковете за затваряне на въглищните си централи. Предишният парламент задължи правителството да договори по-късна дата от записаната в плана 2026 г. 

1 януари 2025 г. е възможната дата за влизане на България в еврозоната, която еврокомисарят посочи след срещата си с премиера Гълъб Донев.

Колко важно е спазването на критериите за еврото, Домбровскис илюстрира с опита на Литва, която през 2007 г. е отчела инфлация едва с 0,02% по-висока от необходимото. Заради това членството ѝ е било отказано и е била приета години по-късно - през 2015 г. Еврокомисарят

посочи 1 януари 2025 г. като възможна дата за България

Дотогава ще има време за приемане и на необходимите закони, наблегна още той след срещата си с премиера Гълъб Донев в четвъртък следобед.

“Надявам се 49-ото народно събрание да има повече смелост и разум от предходното и да приеме законопроектите, важни за развитието на страната. По плана за възстановяване трябваше да се приемат 22 закона, за да получим второто плащане, а бяха приети само четири. Служебното правителство отново ще внесе законопроектите в новото Народно събрание”, заяви Донев. И допълни, че кабинетът ще внесе бюджет със заложен дефицит от 3%, за да отговаря на критеиите за еврото.