В разговора с френския земеделски министър стана дума за Украйна и за това, че заедно с Франция и Германия трябва да поискаме от Европейската комисия да вземе по-спешни мерки, за да не се изкриви целият пазар в Европа. Това отговори министърът на земеделието и храните Кирил Вътев пред БТА във връзка с това какво е обсъждал на срещата с френския си колега Марк Фено по време на първия ден от 32-рото издание на международното животновъдно изложение "Sommet de l'Élevage", което се провежда в Клермон-Феран, Франция.

Друга тема, засегната в разговора им, е била какви действия сме предприели и дали сме поискали помощ от гаранционния фонд на ЕС, каквато е поискала Гърция след природните катастрофи.

"Това, което подчертах, е, че според мен климатичните промени няма да спрат дотук, а ще продължат и всички трябва да мислим за инфраструктура за отводняване след големи валежи и да отворим пътя на водата, без по пътя ѝ да има жилища, коли, хора и т.н.", каза Вътев и допълни, че след като се погрижим за инфраструктурата, трябва да помислим за събирането на водата и използването й за поливни цели в земеделието.

Българският министър е посочил пред френския си колега, че полагаме всички усилия за "коридорите за солидарност", така че украинските стоки да стигат с лекота до пристанищата на Солун и Кавала, но нашата инфраструктура не е изградена да понася толкова интензивен тежък трафик и поради тази причина ще поискаме помощ от ЕК за укрепване на инфраструктурата.

"Вече се водят преговори с Министерство на транспорта, Министерство на икономиката и индустрията и платформа за Украйна. Става въпрос както за изграждането на сухопътна, така и на железопътна и пристанищна инфраструктура, а също и за силози за складиране на зърно", коментира Вътев.

Той припомни, че има договореност между него и украинския му колега, както и между премиерите на двете страни, че няма да се допуска внос на слънчоглед до края на ноември. "В момента обаче имаме информация, че влиза. Тече проверка дали това, което влиза, е под митнически контрол, но търсим и други договорености, така че да не пострадат нашите преработватели от липса на суровина и да не остане суровината, произведена в България, която тази година, поради сушата, е около 1,5-1,6 млн. тона ", информира Вътев. Относно останалите количества от около 400 000 тона той цитира интервю със Стоян Вълев, изпълнителен директор на една от големите компании за зърно, според когото нямаме добри условия за дългосрочно съхранение на слънчоглед и рапица, а голяма част от зърното е с повишена киселинност. Това означава, че става основно за биогориво, а не за хранителни цели, което сваля стойността му.

Преди срещата си с Марк Фено българският аграрен министър разказа пред журналисти какви са впечатленията му от изложението. "Виждате за какви животни става дума. За нас в България те са само мечта, ние нямаме такива животни", коментира той и посочи, че най-дълго време е прекарал на щанда на организацията, която е превърнала два животновъдни кооператива в международен бизнес за продажба на семенен материал, на ембриони от всички видове породи, включително от камили, които не са типични за Франция.

Като следващият най-впечатляващ щанд министърът посочи този на регионалната камара, която е част от националната камара. Там Вътев се е запознал със структурата на организацията, чиято цел е на не повече от 20 км от земеделските производители да има служител на аграрната камара, който да ги подпомага с всичко необходимо.

"Всички регионални камари на Франция са обединени в една национална. Ние започнахме да правим камари, кооперативи все още не сме, а начинът, по който правим селекция и репродукция няма нищо с това, което виждаме тук. Защото за толкова години ние се борим да не се увеличава продуктивността, да не се изисква по-висока продуктивност, а тук ни показват графики, сочещи страхотен ръст на продуктивността", коментира аграрният министър. Според него, докато не влезем в този режим, няма как да имаме пазарен успех.

Вътев посочи, че разходите за едно животно или за едно стадо са много различни, според това дали се отглеждат малко на брой животни или по-голям - мащабът намалява разходите на животно. "Когато имаш по-висок добив от едно животно, себестойността от продукцията намалява", допълни той.

Според министъра ако не се стремим към пазарен успех, прогнозата е мрачна. Вътев припомни, че политиката на ЕС е към намаляване на субсидиите. "При изравнени субсидии, ако ние не сме конкурентоспособни, с по-ниска себестойност и по-високо качество, няма как да направим пазарен успех", подчерта Вътев.

Министърът заяви, че у нас няма животни като показаните на изложението, които са плод на селекционен контрол. По думите му у нас селкцията е по-скоро административна дейност, която няма нищо общо с пазарния успех.

Като основна цел на посещението си на изложението министърът изтъкна създаването на контакти с определени експерти по селекция и репродукция в животновъдството и привличането на такива кадри в България с цел модернизиране на българската система.

Според него страната ни има нужда от повече комуникация, например за да се представят продуктите от българските автохонни породи и да се запознаят любители с техните предимства.

На въпрос не трябва ли да се тръгне от образованието, тъй като на изложението се забелязва присъствието на много деца, Вътев посочи, че сред целите на екипа му е възстановяване на институтите към Селскостопанската академия, университетите с техните производствено-учебни бази, където да се привлекат водещи експерти. "С едно такова действие постигаме няколко цели – реанимираме дейността на тези центрове, започваме да изграждаме кадри в тях и започваме да вадим и продукция от тях", обясни министърът.

Салонът "Sommet de l'Élevage" е насочен основно към агроекологичното животновъдство. В него участват около 1600 изложители и 2000 броя животни. Очакват се около 105 000 посетители от 80 държави.

Организаторите посочват, че тази година посетителите ще могат да видят най-големия брой млекодайни говеда в историята на изложението.

На форума се провеждат национални шампионати на породите "Лимузин" и "Швейцарско кафяво говедо", както и междурегионално състезание на смесената порода "Монбелиард".

В програмата има и над сто конференции, обхващащи всички ключови селскостопански въпроси.

"Във време, когато всички говорят за устойчивост, всички все още се опитват да дефинират концепцията", обяснява генералният мениджър на "Sommet de l'Élevage" Фабрис Бертон. Затова и събитието има три основни стълба: икономическа ефективност, полезност в социален контекст и екологична легитимност.