Питали ли сте се някога как се забавляват програмистите? А знаете ли, че има научни доказателства, че хуморът повишава креативността? Забавлението и смехът са изключително сложни когнитивни процеси, които изискват функционирането на целия мозък. Докато лявото мозъчно полукълбо измисля шегата, дясното помага за разбирането .

Северозападният университет в Еванстън, САЩ прави експеримент, като обособява две групи хора, и им излъчва различни филми. Едните гледали комедия, другите - ужаси. После дали и на двата екипа да наредят пъзел. Установило се, че по-веселата компания е била значително по-креативна. Подобно е положението и със сарказма.

Програмистите имат специфичен хумор, който често остава неразбран. Както повечето неща в живота, желанието им да се разтоварят започва с проблем. Професията им изисква изключително търпение, любознателност и внимание. Там всеки знак, буква, може да е причината за проблем, чието решение те са търсели в продължение на месеци. И когато айтитата изпаднат в момент на безсилие и чувстват, че не могат да измислят нищо полезно, тогава

разумната мисъл отстъпва на хумора

Така се раждат стотици езици за кодиране. Някои имат за цел да решат конкретен проблем - нещо от рода на “направи си сам”. Ако програмист не вижда съществуващо решение на това, което го тормози, той ще си го измисли. Някои от най-известните езици като Java, Python, PHP и др. са се появили именно така. Днес те се учат от стотици хиляди, защото представят многобройни полезни функции.

Когато става дума за странни езици за програмиране, това е по-скоро предизвикателство към уменията на създателя. Някои са се нуждаели от повече инструменти, за да тестват идея, а други просто искат да изразят своята креативност. И в двата случая странните езици за програмиране, които често изглеждат абсурдно, оживяват. Те повишават креативността не само на хората, които ги създават, но и на тези, които ги четат или използват. Езиците обаче не са задължително лесни за използване. Дори напротив - опитайте се да напишете “пиле” (chicken) 20 пъти и то да дава различни команди. Тези чудати езици ще ви подлудят и ще ви харесат. Повечето от тях започват на шега. Затова нека да разгледаме някои от тях.

Brainf*ck

Известен с вулгарното си име този език ще създаде моментално главоболие на всеки програмист. Измислен е от Ърбън Мюлер през 1993 г. с цел забавление. Използват се само осем команди, има и инструкции, всяка съставена от един знак, което го прави невероятно минималистичен.

Shakespeare

Ако не сте фен на бодибилдърите, вероятно ще предпочетете езика за програмиране “Шекспир”. Създаден е от Джон Аслънд и Карл Хеселторм. Целта - да създадат език за програмиране, който да не изглежда като такъв. В този случай изходният код е написан точно като пиеса на Шекспир. Променливите трябва да бъдат именувани като героите на поета, а константите се определят от положителни или отрицателни съществителни. Командата “Здравей, свят!” е доста дълга, чете се точно като пиеса.

Whitespace

Whitespace (на бълг. - празно пространство) е създаден от Едуин Брейди и Крис Морис като първоаприлска шега. Повечето езици за програмиране игнорират празните знаци, но този е създаден точно наобратно. Той използва всяко празно пространство като команда и

пропуска останалите знаци, които не са празни интервали

L33t

Всеки, който някога е прекарвал поне малко време в интернет, знае какво е l33t sp34k (Let’s speak - нека говорим) — потребителите заместват думите и буквите с цифри и умишлено прибавят към тази бъркотия лош правопис. Двама програмисти, Стивън Макгрейл и Алекс Моул, решават, че би било добра идея да има език за програмиране от него и така се ражда l33t. Както при много други езици, създадени за забавление, той е проектиран да бъде възможно най-разтърсващ съзнанието.

Taxi - “Такси”

Езикът “Такси” изглежда като пътна карта. “Пътниците” ще го намерят за лесен за разбиране, но той не е непременно такъв и за кодиране. Това е официалният език за програмиране на Таунсвил (град в Австралия), където

традиционното кодиране е заменено от карти

Променливите, класовете и функции се заменят с конкретни места или градове. Начертавате таксиметрови маршрути, които превозват пътник от едно място до друго. От вас се изисква да дадете инструкции за упътвания, качвания и слизания. Такситата се нуждаят от гориво, за да работят - следователно пътниците плащат за возенето си. Така вие получавате пари, за да заредите таксито си на бензиностанция.