Има обаче 2 условия - до 20 ноември да бъде получен допустимият слой за подпомаган и да има лимит от финансовия министър
За първи път през тази година може да пуснем директните плащания още за Коледа. И в сметките на над 61 000 стопани да влязат 500-600 млн. лв. към 20 декември.” Това заяви пред “24 часа” шефът на фонд “Земеделие” Румен Порожанов. Досега винаги основната сума по преките субсидии на площ е плащана в края на януари. Тъй като през 2016 г. не е предвидено голямо плащане през декември, както беше например през миналата година, сега графикът може да бъде изтеглен.
Порожанов обаче уточни, че за да се случи преводът преди Коледа, трябва да бъдат изпълнени 2 условия. Първо от министерството на земеделието трябва да предоставят т.нар. допустим слой до 20 ноември, тъй като има поне месец технологично време и проверки. Освен това финансовият министър Владислав Горанов трябва да даде “лимит” на фонд “Земеделие” за подобен разход, защото той не е включен в бюджета.
Не смятам, че това ще бъде проблем при настоящето ниво на фискалния резерв, коментира Порожанов. Още повече че платените суми ще бъдат върнати от ЕС в първите дни на февруари. По правилата възстановяването на националните средства, с които се правят плащанията, става на по-следващия месец до 5-о число. Досега България не е имала проблем с това и тези пари никога не са били бавени.
По предварителни изчисления
индикативната ставка
по схемата за единно
плащане на площ
е 19,90 лв./дка
Преразпределителното плащане за първите 300 дка е 14,52 лв./дка, а т.нар. зелени - 12,28 лв./дка. Така общата сума, която получават близо 90% от кандидатите, става 45-46 лв./дка.
Всъщност това ще са и параметрите на преките плащания до края на този програмен период през 2020 г. Причината е, че тази година България достигна тавана си за директни плащания от 800 млн. евро. По преразпределителното плащане бюджетът е 109 млн. лв., а по зелените - 465 млн. лв.
Тази година земеделските стопани са заявили преки плащания за 3,725 млн. хектара. При земята има известно увеличение, защото през предходни години беше около 3,6 млн. хектара. Като излезе окончателният слой за допустимост обаче, част от тях ще се окажат недопустими за подпомагане и с коефициент ще се направи преизчисляване. Така при второто плащане, което обикновено е в края на март-април, се превежда и известна малка сума заради корекциите, както и се плаща на стопаните, които са подали жалби и те са приети.
Тази година стопаните чакат с нетърпение преките субсидии на фона на рекордно ниските изкупни цени на зърното. За едни сумата от 45-46 лв./дка е спасение от фалит, а за по-големите и ефективни стопанства надграждат печалбата.
Освен зърнопроизводителите през 2016 г. значително подпомагане получават и животновъдите. До края на годината
сумата ще бъде общо
около 230 млн. лв.
Плащането на преходната национална помощ и обвързаната подкрепа вече стартира. Над 62 млн. лв. в говедовъдството получиха 12 000 фермери. Това са аванси за 70% от обвързаните с производството схеми. Общият бюджет е над 90 млн. лв., като останалите 30 на сто ще бъдат платени след 1 декември, когато е срокът по регламент.
През миналата седмица бяха платени и близо 18 млн. лв. за кози, овце и биволи. Над 14 млн. лв. получиха 8169 земеделски стопани, отглеждащи овце и кози майки по 2 схеми. Фондът изплати и 3 554 358 лв. на 279 кандидати за обвързано подпомагане на биволи.
Изчисленията за трите схеми са определени със заповеди №РД 09-814 и РД 09-815 от 26.10.2016 г. на министъра на земеделието и храните Десислава Танева.
В момента се обработват заявките по извънредната мярка за подкрепа от ЕС, която е за 5,8 млн. евро, както и по държавната помощ “де минимис” - около 24 млн. лв. Те ще бъдат платени в началото на ноември.
С решение на УС на фонд “Земеделие” беше одобрена и преходна
национална помощ
от 61,5 млн. лв.
за овце и кози майки, както и за говеда, необвързани с производството. Ще останат и плащания за 20 млн. лв. в животновъдството за 2017 г., които ще бъдат преведени до края на февруари.
В сектора ще се влеят и част от средствата по акцизната схема за горива, която е за 84 млн. лв. Тук обаче е трудно да се разграничи колко точно ще е за животновъдството и колко за зърнопроизводството.
В момента се попълват данните по фактурите за горива, платени през 2015 г. Модулът ще бъде изпратен в НАП, която ще направи проверка на истинността на фактурите.
След това и ние ще извършим своите контроли и до края на годината ще платим, каза Порожанов. По тази схема плащането трябваше да бъде извършено от Агенция “Митници”, но след промяна в законодателството това ще стане чрез фонд “Земеделие”. Причината е, че ведомството е единствената държавна институция, която може да прави плащания на няколко десетки хиляди бенефициенти едновременно. Фонд “Земеделие” е със статут на банка и вързан със системата за разплащания СЕБРА.
Започна оценяването на
общински проекти
По мярката за църквите има подадени 348 заявления за 209 млн. лв. субсидии
“Приемът по т.нар. общински мерки премина при уникален интерес. Подадените проекти са в пъти повече от възможностите за финансиране по одобрения бюджет”, обяви шефът на фонд “Земеделие” Румен Порожанов. Кандидатстването беше по 6 лота - за улична мрежа, общински пътища, водопровод, образователна, социална и културна инфраструктура.
За улици и тротоари има 201 проекта. При бюджет от близо 98 млн. лв. заявените инвестиции са за 373 млн. лв., или 4 пъти повече. За общинските пътища средствата са 293 млн. лв., а проектите - за 930 млн. лв. Водопроводите са със 166 млн. лв. бюджет и заявени 537 млн. лв. Най-фрапантен е случаят с читалищата. Заявени са 322 проекта за
над 6 пъти повече
от бюджета,
който е 20 млн. лв.
Затова и при общинските проекти ще се приложи т.нар. ранкинг. Критериите за оценка са различни според лотовете, но включват например брой население, ниво на безработица, връзка с републиканска пътна мрежа, наличие на воден стрес и т.н.
Първо ще бъдат оценени проектите за училища и детски градини. После ще се продължи с водопроводи, улици и пътища, а накрая и читалищата.
“Поканили сме представители на сдружението на общините да участват като наблюдатели на процеса, както и министерството на земеделието и асоциацията на консултантите”, каза Порожанов. Според него до 10-ина работни дни оценяването ще бъде завършено.
При общинските проекти слабост в предишния програмен период беше провеждането на обществените поръчки. За да няма отново проблеми с ЕК се предвиждат централизирани критерии и оценки, които да са единни за всеки вид поръчки. Например за пътищата да са еднакви, независимо дали процедурата се прави заради проект по Програмата за развитие на селските райони, или друга европрограма. До този момент обаче това още не е направено.
“Надявам се процедурата да е изчистена до
подписването на
договорите към
февруари,
за да си спестим проблеми с ЕК”, коментира Порожанов. Иначе отново се очакват недоразумения при провеждането на обществените поръчки. Общините ги правят формално, като спазват закона, но ЕК имала малко по-различен поглед. Самото строителство по общинските проекти се очаква да стартира най-рано в средата на 2017 г. В момента строителният бизнес е свит, защото няма поръчки като в края на 2015 г. Това водело до жестока конкуренция, която сваляла цените.
“Дано не е дъмпингово, защото ще компрометира качеството на изпълнение”, коментира шефът на фонд “Земеделие”.
Работи се и по мярката за църквите. По нея са приети 348 заявления за 209 млн. лв. субсидии. В обработка са 110 предложения до 25 точки за 60 млн. лв. Бюджетът е за 25 млн. евро.
“Отдавна сме разпратили писмата, където имаме допълнителни въпроси. Но големият проблем е, че тези сгради са паметници на културата и техните инвестиционни проекти трябва да бъдат одобрени от агенцията за паметници на културата. Без това не можем да финализираме процеса”, предупреди Порожанов.
Втори прием по мярка
4.2 през юни-юли
Втори прием по мярка 4.2 за преработка на земеделска продукция може да се очаква през юни-юли. Тя ще е с целия остатъчен бюджет от 85 млн. евро, съобщи шефът на фонд “Земеделие” Румен Порожанов. В момента земеделското министерство е заложило този прием в индикативната работна програма за 2017 г. в периода февруари-март.
“Това не е реалистично, защото първо трябва да приключим обработката на новия прием по 4.1, който върви в момента”, каза Порожанов. Тъй като 4.1 и 4.2 са двете най-големи и атрактивни мерки за частните бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони, тяхната едновременна обратка на практика е невъзможна.
Няма защо да се заблуждаваме, експертите на фонда са изключително претоварени, обясни шефът им. В момента се обработват заявленията за църквите, започната е работата и по общинските мерки, където проектите са за 350-400 млн. евро.
От 1 ноември ще започне реалното договаряне и плащане на проектите по подмярка 6.3 за стартова помощ за малки земеделски стопанства. При бюджет от 30 млн. евро има подадени 3755 проекта със заявена субсидия за 55 млн. евро. На разглеждане в рамките на бюджета попадат около 2400 заявления.
По тази подмярка имаме някои съмнения, най-вече с проектите за кошери, където ще направим допълнителни контроли, предупреди Порожанов. По подобие на мярката за млади фермери, където беше пълно със заявления за зайци и пъдпъдъци, сега на мода излезли пчелите.
“Този път не е толкова драстично, но ще направим риск анализ и при съмнения ще има изненадващи проверки едновременно на няколко места”, каза шефът на фонд “Земеделие”.
До 7 декември
се подават
заявления по 4.1
Бюджетът е 237 млн. евро, може да се кандидатства и за техника
От 26 октомври стартира вторият прием на заявления за подпомагане по подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства” от мярка 4 “Инвестиции в материални активи” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г.
Кандидатите могат да подават заявления до 7 декември 2016 г. в областните дирекции на фонд “Земеделие” по място на извършване на инвестицията.
Бюджетът, който ще бъде разпределен в рамките на втория прием по подмярка 4.1 съгласно заповед №РД 09-755 от 4.10.2016 г. на министъра на земеделието и храните Десислава Танева, е в размер на левовата равностойност на 237 милиона евро.
Инвестициите за закупуване на земеделска техника по подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства” включват техника, която се използва за обработка на почвата и прибиране на реколтата като: трактори, самоходна техника - колесни трактори, верижни трактори, специализирани самоходни машини (силажокомбайни, зърнокомбайни и др.), друг вид самоходни машини, както и сменяема прикачна техника.
В този период на прием по подмярката са допустими и проекти с инвестиции за напоителни системи, както и разходи по проекти за колективни инвестиции, представени от признати групи или организации на производители.
Подмярка 4.1 “Инвестиции в земеделски стопанства” има за цел повишаването на конкурентоспособността на земеделието в България.
Условията и редът за прилагане на подмярката са разписани в наредба №9 от 21 март 2015 г.
Не е ясно дали ще приемат
проекти за къщи за гости
В индикативната работна програма за 2017 г. през ноември е заложен дългоочакваният прием по мярката за неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони. В миналия програмен период по нея ставаше финансирането на къщите за гости.
В момента не може да се каже какво ще е приоритет и дали къщите за гости ще бъдат допустими, уточни шефът на фонд “Земеделие” Румен Порожанов. Вероятно работата по наредбата ще стартира догодина. По неофициални данни в момента вече имало готови над 1000 проекта за къщи за гости.
“Ако къщите за гости са допустими, трябва да е с много рестриктивни ограничения, когато мярката стартира, проектите сигурно няма да са 1000, а поне 3000”, коментира Порожанов. Според него приоритет е нужно да се даде на дейности, свързани с производството на малки предприятия в селските райони - например работилници, пекарни и т.н. Това щяло да създаде работни места и трайна заетост.
6 °
13 °
