Качеството на горивата е отговорност на търговеца, а не на приходната агенция

Горивата, пристигащи в България по море се обявяват пред митниците. При това, или се доказва, че те идват от друга държава- член и тогава са свободни от облагане, или че идват от трети страни и тогава се обработват митнически, включително се заплаща и мито. От момента на тяхното въвеждане горивата попадат под митнически надзор и подлежат на митнически контрол. Извършват се проверки на стоките и на транспортните средства и се вземат проби за целите на тарифното класиране.

Това съобщиха в петък официално от Агенция „Митници“ . Експерти обясниха за „24 часа“, че тъй като горивата са акцизна стока, вземането на проби и установяването на количествата е задължително, без значение дали идват от ЕС, или от трети страни. При установяването на количествата, се сравняват данните от документите за количество, от измервания и други данни за количеството на други служби, извършват се измервания, проследяват се уреди и обеми на превозни средства и съдове. При това, няма значение как то се разтоварва от танкера, както и дали се складира, или директно се товари на друг транспорт, категорични са експертите. Най-често, горивото пътува до данъчен склад под режим отложено плащане на акциз. При постъпването в данъчния склад също има измерване и отново се засичат количествата, вече с това, което е обявено на входа, обясняват специалистите.

Повод за официалната позиция стана скорошно заседание на временната парламентарна анкетна комисия за горивата, която търси отговор на въпроса има ли монопол над горивата, както и какъв е пътят на контрабандния внос. На последното заседание, пред депутатите, председателят на Българската петролна и газова асоциация и шеф на „Лукойл България“ Валентин Златев заяви, че 40% от горивата у нас са внос, а 60% се произвеждат в България. 50% от вноса е нелегален. Приходите от акциз за 2015 г. са над 2,1 млрд., а загубите от контрабанден внос са 1,2 млрд. лв., цитира данни на финансовото министерство Златев. Той заяви още, че системата на митниците за следене на акцизни стоки позволява манипулация и изтриване на данни. Имало доклад на прокуратурата по сигнал на асоциацията за този проблем. Той бил секретен, но Златев предположи, че в него се потвърждавали съмненията за манипулации.

В спора около горивата се визираха и т.нар. „митнически складове“. От митниците уточняват, че те се регламентират от общото европейско митническо законодателство, където няма изисквания за уреди, които да предават данни директно към митниците, както е в данъчните складове. Такива изисквания обаче има в българското акцизно законодателство. Докато данъчните складове са само за акцизни стоки, то в митническите складове може да се съхраняват и други стоки, обясняват за „24 часа“ експерти. Това, че митническите складове не предават директно информация към митниците, не означава, че те са оставени без надзор, защото контролът по митническото законодателство се осъществява предимно в присъствие на митнически служител, докато при акцизното законодателство е неприсъствен, чрез предаване на данни от уреди, обясняват официално от митниците. Митническата администрация взема проби от горивата, но тези проби целят само да установят какви данъци – акцизи и мита, се дължат за горивото, се посочва в становището на Агенция „Митници“.

На база химическия състав на горивото се определя митническият код на стоката, т.е. дали това е дизел, някакъв вид бензин или друго гориво. На база на тази експертиза се изчисляват вземанията към държавата. Дори горивото да няма необходимите качества, за да бъде продавано в бензиностанция, това не означава, че държавата не трябва да събере данъците за това гориво. Дали то може да бъде продадено в бензиностанция и трябва ли да бъде преработено, например да се очисти или да се добави някаква допълнителна съставка, е ангажимент на търговеца. Този ангажимент се контролира от специализиран орган, различен от митниците, категорични са експерти.