Промените в Закона за устройство на територията са само първата стъпка, казва председателят на Камарата на архитектите в България

- Г-н Игнатов, в последните си дни парламентът прие промени в Закона за устройство на територията. Те по чия идея са?

- Промените са в резултат на Постановление на Министерския съвет отпреди 2 г., то пък е резултат от доклад на Световната банка. В него има препоръки да се подобри инвестиционният климат и начините на работа в България, включително да се намали административната тежест.

- Вие като че сте доволни от измененията в ЗУТ?

- Радваме се, че успяха да минат, имаше голям скептицизъм, че въобще ще бъдат приети заради правителствената криза.

- Какво ще е добро за хората, които искат да строят?

- Тези промени ще облекчат хората, които искат да строят, а не професионалистите. В момента процедурата за голям и за малък обект е една и съща - за къща и за летище се предават същите проектни части, само че в различен обем. Това, което дадохме в министерството като предложение, е за малка къща изискванията да са по-малки, за по-големите обекти - по-големи. Възприеха го, но казаха, че още не е време, трябва да се направи оценка.

- Това не се случи, така ли?

- Не се случи в пълен обхват. Но първите стъпки са направени. Отпаднаха две части, които затормозяваха малките обекти. Те са проект за управляване на строителните отпадъции и план за безопасност, които се отнасят към строителния процес, и нямат никаква връзка с разрешението за строеж. Досега се изискваше по тези две теми да има проекти и те да се одобряват от общината. Към проекта за малката къща трябваше да има и такъв за управление на строителните отпадъци - кой ще ги извозва и т.н. Вече няма да го искат. Другият е за техническата безопасност при строителството на сградата, за да не пострада строител или минувач. Те бяха сред условията, за да ви разрешат да строите.

- А ще искат ли да имам договор за свързване с енергото и с ВиК?

- Да, все още се изискват предварителни договори. Премахването на това изискване се обсъжда във връзка с тенденцията да се върви към енергонезависими сгради. В Германия има срок до 2030 г. обществените сгради да са енергонезависими, а до 2050 г. изискването е за всички.

- В България колко пасивни къщи има? Вие колко сте проектирали?

- Може би са десетина. Аз съм проектирал една, тя е в Каварна.

- Но въпросът не е само в пасивните къщи, а и в локалните източници на енергия, при които няма нужда от такива договори.

- За еднофамилни къщи и малки обекти технологията вече го позволява. И е безсмислено да има договор между енергото и частното или юридическото лице. Чисто технологично не е задължително да има договор и с ВиК, тъй като

има малки

водоизточници

и малки

пречиствателни

станции

Те са популярни и в България. Има стотици пречиствателни станции с бактерии за къщи. Това е типовото решение за зони без канализация.

- Какво друго се промени?

- Друг основен момент за малки и за всякакъв тип възложители е, че се уточни много ясно какво общината, какво главният архитект ще гледат в проектите.

- Какво се гледаше досега?

- Досега се гледаше всичко в един проект - от как е разположена сградата в парцела до къде минават жиците, водопроводът. Общината има задача да опазва обществения интерес, тя трябва да следи единствено дали сградата се събира в тези очертания, които са дадени по общия устройствен план, дали не пречи на останалите, а не да гледа проекта за жиците. Сега в закона беше вписано ясно, че главните архитекти проверяват вече само градоустройството, отстояние от съседите, височина и спазване на параметрите - дали сградата не е по-голяма от разрешеното. Всичко вътре – инсталации, други неща, които засягат собствениците, не се контролират. Това ще облекчи много.

- С тези промени с колко ще се съкрати процесът?

- Ще има съкращение на времето. Промените ще облекчат общините и главните архитекти, защото сега ДНСК ги проверява за всичките подробности в един проект. Основният проблем в България е, че

има петстепенно

одобрение

на един проект

Всеки проверява работата на предишното звено, така го освобождава от отговорност и тя се размива. Ако една сграда е построена грешно, излиза, че никой не е виновен, защото работата на един е одобрена от следващия, от следващия…

- Ще кажете ли стъпалата на контрол?

- Първият е на проектантския екип, след него има водещ проектант, който проверява работата, след това отива при консултанта, после е главният архитект с неговия екип и накрая е ДНСК.

- С новите промени в закона какво се спестява?

- Отпадна водещият проектант, на когото му беше вменено да контролира всички проекти, а няма човек, който да разбира от всичко. Това е първа стъпка към връщане на цялата отговорност към проектантския екип. Ние искаме и следващите стъпала да изчистим, проектът да бъде изработен от проектанта и само да бъде регистриран от общината.

- Какво още трябва да се поправи?

- Следващата работа по ЗУТ е електронно подаване на чертежи и изцяло електронна кореспонденция. Така ще се спести още време.

- Програмата за саниране се увеличи с още 1 млрд. лв., имате ли наблюдения за това, което е направено дотук?

- Санирането безспорно е полезно, в програмата има огромен смисъл, но и в контрола по нея има огромен смисъл. Това са двете неща, за които, заедно с камарата на строителите и министерството, настояваме. Най-важното в проектирането на такъв вид обект е остойностяването. Когато се остойности проектът, строителят има много ясен план и рамка как да го изпълни и колко ще струва.

- Санирането не поевтиня ли три пъти?

- Поевтиня, да, което е добре. Ако не ме лъже паметта, те тръгнаха от 250 лв. на кв. м, сега са 115 без ДДС. Вижда се, че се подобрява ефективността на работа и се натрупа опит.

- Няма ли да се влоши качеството на изпълнение?

- Там е ключът - в проектирането. В момента като изпълнение е избран инженерингът – една фирма проектира и изпълнява. Ако се отдели проектирането от изпълнението…

- Тогава ще стане по-дълъг процесът.

- Но ще стане по-качествено, защото проектантът няма да е зависим от изпълнителя. А времето за проектирането е едно и също. Оттук нататък ще настояваме и ще помогнем

да се отдели

проектирането

от изпълнението,

за да има контрол

Смятаме, че така ще се оптимизират разходите. Настояваме да се вложи повече време и средства в обмислянето и проектирането на нещата, а не да се върви през просото и да се бърза. Инженерингът е добра практика, но той винаги излиза по-скъпо на възложителя, защото дава удобство и бързина. Като държава трябва да кажем какъв е приоритетът - с парите да направим колкото се може повече сгради или да ги направим бързо, но да са по-малко.

- Вариантът с разделянето е добър за вас, нали?

- И за нас е добре, но е добре за хората. С този 1 млрд. лв. ще могат да се направят поне 25% повече жилища, защото цената на изпълнение ще бъде по-ниска. В проекта ще има количествена сметка.

- Сега количествената сметка кой я прави?

- Прави я строителят. Освен това се оптимизира и изпълнението, харчат се по-малко пари и има по-добро качество. Казано на популярен език - ако се влага в мислене и планиране, ще се спести повече от рязане и лепене.

- Като председател на камарата къде ги стяга обувките още архитектите?

- Обществените поръчки по оперативните програми. През изминалия програмен период, а и за този проектите, особено по Програмата за селските райони, се осъществяват благодарение на това, че проектантите кредитират общините и държавата. Миналата година направихме проверка,

проведени са

поръчки за около 35

млн. лв., от които

94% без заплащане

на проектантите

- Как така?

- Условията за търговете са такива – проектирайте, ако одобрят проекта, ще ви платим, ако не го одобрят – няма да ви платим. Самите общини нямат пари, а програмата изисква технически проект и чак тогава се участва в критериите за оценка. А се одобряват 1/3 от проектите, а и дори да е одобрен един проект, минават 2-3 г. до строителството, през които той вече не е актуален. Трябва сериозно да се променят правилата.

- Как да се променят?

- В програмата за селските райони няма отделени пари за авансово плащане на проектирането и планирането. Така е по програмата за околна среда, и по “Региони в растеж”. Само 30% от проектите на общините получават одобрение, 70% остават нереализирани и неплатени.

Този начин на работа не е изискване на Еврокомисията, а го е определило нашето правителство. Ние предлагаме да не се изисква технически проект, защото той остарява. Предложението е да се кандидатства с опростени идейни проекти, които дават габарити, ясни показатели и остойностяване.

CV

Борислав Игнатов е архитект с пълна проектантска правоспособност в България и щата Ню Йорк, САЩ. Магистър е по архитектура от УАСГ – София, и от Колумбийския университет в Ню Йорк. През последните десет години работи по проекти в САЩ, Китай, Русия и България. Председател е на Камарата на архитектите в България.