Да се занимаваш с бизнес не е нужна смелост, нито лудост, но се изисква последователност, твърдят Жоро и Павел Панови
Жоро Панов е учил операторско майсторство в Дания, но решава да започне малък бизнес – отглеждане на шафран, круши, череши има и пчелни кошери. Брат му Павел в момента е в Англия и учи история. Помага дистанционно, а основната работа е в ръцете на Жоро и майка им Аксения Панова.
"Това беше основната ми идея. Вероятно ще опитам да се занимавам и с дейности по специалността си, но засега отглеждането на шафран ми е по-интересно", казва Жоро Панов. Преди две години с брат му решават да купят грудки за шафран и да ги засадят. Междувременно си казват, че е добре да регистрират фирма и така стават собственици на "Меларуж" ЕООД.
Двамата братя се захващат с отглеждането на шафран, тъй като намират културата за интересна и достатъчно доходоносна. "Не бих казал, че е традиционна за страната ни. Решихме да опитаме и така стъпка по стъпка започнаха нещата", казва Жоро.
Преди да предприемат каквото и да е, двамата проучват всичко около шафрана – как се отглежда, откъде да се сдобият с грудки, лесно ли се реализира продукцията. "В
България има толкова много плодородни земи. Голяма част от тях или не се обработват или се дават на чужденци. Затова решихме, че искаме да опитаме да се занимаваме със земеделие", казват Панови.
Вече отглеждат 10 дка шафран в Руенския Балкан, до Бургас и в Копривщица, имат и 20 дка череши, 9 с круши, а пчелите им живеят в 50 кошера. "Решихме да разделим площите, за да сме сигурни, в случай, че в едната локация не се получи", казват братята.
Всяко начало е невъзможно без да си подкрепен финансово, казват фермерите. Трябват им средства за купуване на трактори, сеялки, земи и да се сдобият с шафрановите грудки. За това и се обръщат към Микрофинансираща институция ДЖОБС, част от Групата на Българската банка за развитие, където срещат разбиране и получават подкрепа.
"Препоръчително за една фирма е да има добра кредитна история. Смятам, че с нас ще се получи така и за в бъдеще, когато решим да се разраснем, няма да имаме финансови пречки", казват те.
С шафран започват да се занимават активно през миналата година, когато купуват първите грудки. Но липсата на опит си казва думата – засаждат ги твърде късно не успяват да цъфнат. "Грудките се размножават и дори и да не е цъфнал минзухарът, може да ги засадиш пак", обясняват Панови.
Оказва се, че в България има добри условия за отглеждане на растението. Но процесът е трудоемък, а технологията за извличане на ценната подправка не е никак лесна.
Всъщност шафранът се получава от плодника на шафрановия минзухар. Вземат се трите близалца на цвета и част от стъблото. После се изсушават и се използват в готварството, фармацията, козметиката и парфюмерията.
"Шафранът иска да живее на определена надморска височина. Освен това е добре полетата да са наклонени на юг", казват младите земеделци. Растението има интересна и наистина древна история, а записки се пазят от преди четири хиляди години за това как се е отглеждало.
Панови смятат, че в момента шафранът е много скъп, понеже има недостиг на пазара, а приложението му е много голямо. За това са на мнение, че и в България има смисъл да се отглежда. Италианската фирма, с която работят, например е много стара и съветва партньорите си относно отглеждането на шафран.
"Има начини човек да получи информация и да отглежда културата и по българските полета. Земята ни е плодородна и има потенциал. Знае се, че от библейско време има карта на регионите, в които може да се отглежда шафран и територията на България влиза в нея", казват братята.
Те наистина искат да популяризират културата у нас. Дори съветват хората, които решат да я отглеждат - добре е да се започне с един декар, за да прецени земеделецът ще успее ли да се справи.
Шафранът започва да цъфти след средата на септември. През миналата седмица в землището в Копривщица братята се преброили 500 цвята. "Много е красиво. Вътре в цветето има червени тичинки, береш ги от цвета, изсушаваш ги и готово", обясняват технологията Панови.
Всичко това обаче се прави на ръка, освен това трябва да е много деликатно, тъй като тичинките са с по-тънки и от конец и се събират една по една. Засега те сушат растението по-стария начин – с печка и дърва. За целта е необходимо и помещение с добра вентилация, с около 37 градуса температура на въздуха. Такава имат близо до нивите им в бургаското село Ръжица.
Фермерите казват, че работата се върши на две части – засаждане, прибиране и изсушаване. После се чака – бурканчетата, пълни с шафран, трябва да престоят 40 дни преди да бъдат продадени. Казват, че добивите зависят от нормата, но очакват около 1-2 кг за един декар. Това ще е през първата година, тъй като тогава добивите били най-свити.
Цената му варира според качеството – един грам може да е около 25 лв., ресторантьори купуват и за 40 евро. За да се докаже качеството, пробите се изпращат в лаборатория. За съжаление акредитирана в България засега няма, затова Панови смятат да изследват растението в Италия.
Шафранът може да се използва в медицината, полезен е за очите. В момента университет в Италия прави опити да патентова лекарства за това. Братята се надяват, че в един момент ще могат да предлагат достатъчни количества и да работят съвместно с учебното заведение.
Фермерите ще се стремят да използват всяка част от растенията – накрая на жилото например, жълтата част позволява да се прави мастило, което също се влага в хранително-вкусовата промишленост.
От овощните градини все още не са получили плод, тъй като фиданките са в земята от тази година. "Трябват им няколко години, за да започнат да дават плод. Тъкмо ще влезем в ритъм с шафрана".
За кошерите им се грижи един пчелар. Те внимателно са обмислили всяка възможност, така че да съчетаят всички дейности – искат да правят шафранов мед, цената му била около 8 евро за 100 грама. Обмислят и производството на плодови сладка и конфитюри.
Двамата са оптимисти – казват, че има известни трудности да правиш бизнес у нас, но те са преодолими. "Бяхме и големи късметлии. Събрахме екип от местни хора, които работят много. Такива са в Руенския Балкан и не е трудно да намериш работна ръка.", твърдят фермерите.
Успяват да се сработят толкова добре, че трактористът след като разбира, че търсят земи, сам подема инициативата и им намира ниви, които да купят. Местните в началото били много любопитни как се гледа шафран. Сега дори искали и грудки, за да опитат и те.
Имаме амбицията да утвърдим българския шафран като първокласен и да се знае, че е с топ качество, казват братята. Идеите им са разнообразни – "Може да направя документален филм за развитието на шафрана в България. Искаме да се знае, че страната ни може да предложи качествен продукт", казва Жоро Панов.
Братята виждат, че все повече хора у нас се занимават с малък и среден бизнес. Това според тях движи икономиката на една държава и се надяват, че повече българи ще поемат риска за това. Според тях за целта не трябват нито смелост, нито лудост.
Убедили са се, че предприемачът трябва да е последователен и информиран, така е много по-прецизен и успешен. "Опитваме се да не се хвърляме в някакви грандиозни цели. Стремим се да градим стъпка по стъпка, сигурни сме, че успехът ще дойде", обясняват Панови.
7 °
12 °
