Четири пъти купувахме фалирали компании и ги направихме успешни, казва председателят на съвета на директорите на “Минстрой холдинг”
Още акценти:
България е добро място за инвестиции, защото има ниски данъци, добри банки, спокойствие и предвидимост. Ще продължа да инвестирам тук
Не може от днес за утре да се променя плоският данък. Той трябва засега да остане, защото в момента индустрията се развива и трябват пари
- Г-н Вълканов, “Минстрой холдинг” става на 65 години. Преди 5 години сте заявили, че управлявате голяма и умна фирма. Колко е голяма и умна сега?
- Стана по-голяма и още по-умна, тъй като са придобити рудниците “Горубсо - Мадан”, “Върба - Батанци”, има една голяма инвестиция в Македония, едно голямо машиноремонтно предприятие в Раднево - “Ремотекс”, и един по-голям вец - “Жребчево”. “Минстрой” порасна през последните 5 години. Във фирмата работят 4000 човека.
- 4000 ли? 2000 са били преди 5 г., четох.
- 1000 нови работни места имаме в Мадан, 1000 са в Македония и 500 в “Ремотекс”. Само за последните години съм назначил 2500 души. Така че, да, пораснахме.
- От името на компанията става ясно, че е създадена като строителна, сега е предимно миннодобивна. Кога става превръщането?
- Точно така, тя е създадена с решение на Министерския съвет през 1952 г. да изгради минерално-суровинната база на републиката. “Минстрой” започва изграждането на всички рудници и обогатителни фабрики в периода 1952 до 1989 г., до тъй наречения преход.
- А вие сте в компанията откога?
- От 1975 г., 42 години.
“Минстрой”
построи
150 рудника,
20 обогатителни
фабрики,
над 250 съоръжения за добив на въглища, автомагистралните тунели “Траянови врата” и “Витиня” , подземната инфраструктура на жк “Обеля” и жк “Дружба” в София, топлопреносни колектори в София, петролопровода Бургас - София и 14 петролни бази, газопровода “Дружба” на българска територия. Първият лъч на метрото от “Обеля” до “Младост” е построен от “Минстрой”.
- Защо фирмата започна да се занимава в добив на полезни изкопаеми, а не си остана в строителството?
- В началото на 90-те години и до 2000-ата настъпи най-тежкият период за българската миннодобивна индустрия. Почти всички рудници бяха затворени, разграбени, унищожени от някакви ликвидатори. Възраждането ѝ започна след 2000 г. Така че в този тежък период нямаше строителство на рудници. Започнахме да строим хотели, офиси, изграждахме инфраструктурни проекти, участвахме във втория етап на ПАВЕЦ “Чаира”. Излязохме извън България, строихме рудник в Нигерия, разработвахме рудници за въглища, никел и мед в Македония.
- Кои години са това?
- От 1992 докъм 2002 г.
- В Македония не ви ли гледаха като окупатори?
- Не, аз много време работя в Македония и винаги съм имал прекрасни отношения. През тези години работихме и в минната индустрия в Сърбия.
Търсех как да
съхраня и да
развия фирмата,
за да не я
ликвидирам
Успях да се измъкна. Тогава имаше огромна междуфирмена задлъжнялост между държавните компании, тогава за първи път влезе ДДС и така повечето фирми фалираха заради неплатежоспособност. Много хора бяха освободени заради липса на работа. Този период беше много тежък и мисля, че никога няма да се повтори. След 2000 г. започна приватизацията на минната индустрия.
- Първо за вас беше “Горубсо - Златоград”. Защо?
- “Горубсо - Златоград” беше на пазара, тогавашното министерство на икономиката обяви публичен търг за продажбата му, тъй като то беше в ликвидация. Нямаше работници, имаше задължения от 20 млн. лв. и цялото предприятие беше под вода, не работеше. Никой не се яви първия път и на втория го купих. И започна възстановяването - плащането на тези огромни дългове към бюджет, НОИ, работници, доставчици. Това беше най-трудният период във възстановяването на рудника.
- 10 г. по-късно повтаряте това упражнение с “Горубсо - Мадан”, помним екшъните оттогава.
- Тогава 1000 работници бяха на улицата, стачкуваха, рудниците бяха затворени.
- Беше по време на първия кабинет “Борисов”, нали?
- Да, и благодарение на неговата държавническа намеса се стигна до продажбата му. Купихме го ние, “Минстрой”, и КЦМ - Пловдив. КЦМ е много добър партньор. “Горубсо - Мадан” имаше 40 млн. лв. задължения. Хората, които работеха там, ги нямаше в правния мир, не бяха плащани осигуровки нито за пенсия, нито за здраве, нищо. Веднага платихме заплати, задълженията към държавата, към НОИ, НАП и след това всички други, до 40 млн. След това започнахме тежките инвестиции, там сме вложили за тези 5 г. може би над 200 млн. лв. Сега е от най-модерните и добре работещи предприятия, като сме увеличили добива над 2 пъти, от 800 тона на 2000 тона на месец, със същия брой работници.
Вкарахме много
техника под
земята, съвсем
нов минен модел
- механизиран, автоматизиран, увеличихме средствата за труд 2,5 пъти.
- Колко вземат вашите работници?
- Средната заплата е 1600 лв.
Има миньори,
които вземат
2000, 3000,
че и 4000 лева,
каквото си заработят. Когато ние ги заварихме, са вземали по 700, 800 лв. Така че, каквото изработят, това и получават, а те могат да работят. Тогава ги обвиняваха, че са мързеливи. Със същите хора даваме 2,5 пъти по-голямо производство. Най-хубавото е, че идват много млади хора.
- Млади хора искат да слизат под земята?
- Да, да, да. На Деня на миньора имаше много гости от други сектори и се изненадаха, че виждат толкова млади хора. Стабилността в заплащането ги задържа.
Ние плащаме
винаги на 25-о
число, ако е в
събота, плащаме
на 24-и,
ако е в неделя, плащаме на 23-и, но не на 26-и. Това е закон при нас и човек се чувства сигурен, знае колко е заработил, какво ще получи и работи.
- Как ги осигурявате?
- На 100%, заявявам го публично, защото тези хора заслужават да получат едни добри пенсии. Проблемът в България не е толкова безработицата, а сивият сектор на неосигуряване на хората на пълната заплата. А това е тежко, защото после няма пари за пенсии. Всъщност държавата работи с данъци, осигуровки, мита, акцизи, това е държавата. И ние като не го правим, няма кой да го прави. Така че при нас е задължително, може да се провери, навсякъде осигуряваме на пълната заплата. Няма лев даден настрана.
- Ако излезем от България, “Минстрой холдинг” е в Македония много преди да има договор за сътрудничество. Какво имате там?
- В Македония имаме два рудника, две обогатителни фабрики и 1000 работници.
- Как работят македонците?
- Работят като българите. Когато има добра техника, добри условия на труд и добро и навременно заплащане, всички работят еднакво.
- И там ли купихте затворени рудници?
- Да, предишният инвеститор, който беше индиец, беше затворил рудниците, не беше плащал. И там имаше задължения към работници, доставчици. Вложихме 26 млн. евро и продължавам да инвестирам, трябва да има нови технологии, нова техника под земята, които да са производителни и хората да работят при добри условия. Македонците, ако си отговорен и честен с тях, са доволни и работят добре. Като българите.
- Това, че сте българин, не ги дразни, така ли? И политически?
- Не. Имал съм пълната подкрепа на цялото правителство, и сега също. За тях е изключително важно да имат добри инвеститори. Там няма напрежение по оста България - Македония, напротив. Особено след това, което се случи през последните месеци - договора за добросъседство, с изнесеното заседание на Министерския съвет в Струмица, това много, много подобри отношенията. Може да има отделни случаи - националистически, ксенофобски, но то и в България ги има. За толкова години в Македония нито веднъж не съм видял обида.
- А в Косово стъпихте ли? Писахме, че се каните.
- Така е, но още сме в преговори, може би 2018 г. ще е успешна. Преговаряме за оловно-цинкови рудници.
- В Македония колко добивате?
- За по-малко от година, откакто започнахме, добиваме 2000 т концентрат на месец. В единия рудник започнахме през август 2016 г., в другия - ноември. В Мадан добиваме 2000 тона и в Златоград 1500 тона.
- Ставате все по-голям производител ли. Ако се поставите в региона, как стоите?
- В региона сме едни от първите.
Целта е да
станем първи в
света, такива
цели си
поставяме
Защо не, въпрос е на знания, умения и инвестиции.
- Инвестиции къде? Навън ли?
- Не само навън, ще увеличаваме производството в България, в Македония, може би в Косово, в Албания, в региона.
- Няма да бягате далеч, в Намибия например?
- Аз имам много опит, Африка също е място, където може да се инвестира много. В региона също има много възможности.
- Първо в региона, после в други страни и континенти, така ли?
- Да. В България има най-добри условия за инвестиции. Мога да кажа защо. Първо има предвидима данъчна политика на това правителство, както и на предишните правителства на Борисов. В срещите, които той прави с работодателите преди изборите, казва - това ще бъде така, и го изпълнява. Когато инвестираш 300 млн., трябва да знаеш какво ще става в следващите години. Плоският данък и данък печалба, които в България са 10%, са важни, за да се развие индустрията, да се правят много инвестиции. Второто условие за добър климат е банковата система. Тя е много добра,
банките имат
пари и дават
кредити с добри
лихви
И у нас станаха 2-3%, което позволява да инвестираш в голям обект. И третото, което е изключително важно, е спокойната обстановка в държавата. Може да се работи добре и затова предпочитам да инвестирам тук и в региона.
- Колко пъти купувахте фалирали предприятия, за да ги вдигнете?
- Четири пъти. “Горубсо - Златоград”, “Горубсо - Мадан”, “Ремотекс” и рудниците в Македония. Вземаш нещо фалирало, но то има огромни задължения. Когато тръгнеш да инвестираш много пари, трябва да имаш сигурност в държавата, в която работиш. Но гледам напоследък, БСП скача срещу плоския данък.
- Не скачат чак толкова, нали те го въведоха.
- Той бе въведен по време на тройната коалиция. Смея да кажа, че освен тях, имаше и един лидер на ДПС - Ахмед Доган, който много държеше на това и смятам, че заслугата е и негова за въвеждането му. Тогава не само минната индустрия, а и стъкларската, циментовата и фармацията бяха в колапс. Фактически ние тръгнахме да изграждаме новата индустрия след 2000 г. Тя е на 15-16 г., не е столетна. Драгомир Стойнев от БСП казва, че в Г-7 няма плосък данък, но в Г-7 са индустрии, с които не можем да се мерим, те са от много години, с много инвестиции. И днес в САЩ, ако тръгнеш да инвестираш, има много облекчения. Второто – видяхме, че
като има големи
данъци, всички
откриват офиси в
офшорни зони
Това ли искаме да направим. Преди дни Конгресът на САЩ прие решение за намаляване на данък печалба и всички останали данъци от 37 на 20%, това се прави с цел поощряване на националната икономика.
- Но офшорките пак ги има, пак се бяга от държавата, въпреки 10% данъци.
- Напротив, светлият бизнес е тук, той не бяга. Тук са офисите на голямата индустрия, тук си плаща данъците, когато са 10%. Но когато са 20%, ще се замисли, защото тези пари ѝ трябват за инвестиции. И за да не се стига дотам, това е легалното виждане – увеличение на събираемостта на данъците. Виждаме ръста в бюджета, виждаме ръста на БВП - стигаме до над 100 млрд. лв. Сигурно ще дойде някой ден, в който да се мисли за промяна, но сега е рано.
- БСП искат някакъв праг, от който нагоре данъкът да расте. Не е ли справедливо?
- Искат над 2000 лв. данъкът да расте. Но
аз имам
инженери, които
получават
10 000 лв.
И какво - трябва да ги облагаме, защото те работят и създават индустрия. Ние плащаме достатъчно осигуровки, те отиват там, където трябва - за пенсии. Така че при високи заплати се плащат осигуровките, иначе минаваш в сивия сектор. Не трябва да има схеми, трябва да има честно отношение, защото ни е необходима стабилност и предвидимост в данъчната политика. Да, след 5 г., след 3 г. ще променим еди-какво, но от днес за утре - не.
- А корупцията? Говори се, че чуждите инвеститори не ги закачат, но родният бизнес се оплаква, че се иска от него.
- Ето, мога да заявя, че толкова години работя, досега никой не ме е притискал, никакъв натиск не е имало, напротив, помагат ни. Това, за рекета, съм го чувал и аз, но не го вярвам, защото от нашите предприятия в минно-геоложката камара нито един не се е оплаквал, че има натиск върху него. В КРИБ, където членуват едни от най-големите предприятия, а и всякакви предприятия, никой не се е оплаквал от натиск за корупционни схеми върху него. Може би някъде има, но са изолирани случаи.
- Тогава защо се говори толкова много за корупция?
- Същото е като постоянното втълпяване, че България е най-бедната страна. А паралелно има много скрити доходи. Сивата икономика, неплащането на данъци, необявяването на доходи никой не го брои. Като погледнеш документите, да, така е, бедни сме. Но като погледнеш пазарите, отдаването под наем, жилищата, продажбите, виждаш, че се крият доходи. Така че не е да сме най-бедните. След като пенсионери хвърлят през балкона по 50 000 лв. на ало измамници, какво да си мисли човек. Не знам, това е някакво наследено, втълпено чувство да се оплакваме, че сме най-бедните, че сме най-зле, което не е вярно. България се променя непрекъснато, към добро се променя. Така и за корупцията, говорим си, но никой не излиза да каже конкретно – ето, искаха ми пари. По-скоро политически се говори за корупцията.
- Извън минния бизнес сте в хотелиерство, в строителство.
- В инфраструктурното строителство участваме, явяваме се на търгове, където спечелим, работим. Другото са хотелите, имаме в Боровец, Девин. Строихме доста жилищни комплекси затворен тип – в Боровец, във Варна. Но основното е минният добив, другите са периферни.
- Периферни, но в някакъв момент са ви измъкнали от кризата, не е ли така?
- Да, и сега продължаваме да инвестираме в недвижимости, в строителство.
- Защо влязохте в битката за активите на ЧЕЗ в България и защо излязохте?
- “Минстрой” е изградил почти всички подстанции, имаме специалисти, силни сме по поддръжката. А в продажбата на еленергия имаме човек, който го може. Щеше да се получи добре. В едно електроразпределително дружество основната част са инвестиции и поддръжка. Защо излязохме? Защото
цената, която се
искаше от
продавача, не е
реалистична
за нас
- Повечето деца на успели мениджъри, на богати хора, учат в чужбина, нормално е. Прави впечатление, че децата на собственици на големи компании се връщат и работят във фирмата на родителите. При вас как е?
- Моите две деца, без третото, най-малкото, завършиха в Лондон през 90-те години и се върнаха тук. Синът ми Георги се занимаваше с различни бизнеси, с трикотажна индустрия, но в последните 5-6 г. се насочи към транспорта и създаде една от добрите транспортни фирми. По големина е трета в България. Прави финансов анализ на едно от предприятията ни - “Горубсо - Златоград”, но това му е по договор. Дъщеря ми Марина работи в “Минстрой” и се занимава с хотелите. А малкият, Николай, учи във Виена, във “Виена интернешънъл скуул”, като завърши, ще видим какво ще правим. Добри деца имам. От 4 години живея с Румяна Георгиева, тя работи в сектор “Енергетика”, разбираме се много добре и много ми помага в бизнеса.
- Какво ще кажете на вашите работници и служители, когато празнувате 65 години на “Минстрой холдинг”?
- Ще бъдат всички ветерани, които са живи и здрави, ще присъстват сега работещите, както и приятели и хора от администрацията, с които работим. Ще им кажа, че когато човек работи с перспектива и за бъдещето, а не за деня, и когато е честен и почтен към хората, има успех.
- А ако давате интервю след 5 години, когато компанията ще стане на 70 г., как ще изглежда тя?
- Имам визия не само за следващите 5, а за 15 г. Живот и здраве, ако всичко се развива, както аз искам, “Минстрой” ще бъде една от световните компании, в челото на световния добив на оловно-цинкови руди.
7 °
12 °
