Няма политически протекции в сделката за активите на ЧЕЗ в България. Това заяви по Дарик Асен Христов, председател на надзорния съвет на "Еврохолд", който бе избран за купувач от компанията в Прага.  Той повтори, че познава Цвета Караянчева (председателя на Народното събрание). "Беше добър конструктор, ние бяхме първите, които оценихме качествата й на организатор, три години беше директор на завода в Кърджали и след това стана депутат. Това е било през 2003 г., каза още председателят на надзора на холдинга". Потвърди, че познава и Цветан Цветанов.

Според Христов, ако организираш бизнеса с малък екип и се интересуваш единствено и само от получаване на комисионни и печалби краткосрочно, може би имаш нужда от протекции. Ако се интересуваш дългосрочно - изграждаш екипи, добавяш стойност, то този бизнес е печеливш, казва той.  Дава пример със застрахователния бизнес на холдинга и изброи, че притежават бизнес  в България, Гърция, Македония, Румъния, Полша, Русия, Украйна, Италия, Испания, имат договори за покупки в Чехия, Хърватия и Беларус в застраховането. "От 12 регулатора винаги сме получавали разрешения".

По повод разпространеното съобщение на „Фич“, че поставят под наблюдение „Еврохолд“, Христов поясни, че компанията има приходи от 1,3 млрд. лв. годишно, управлява активи за 1,4 млрд. 

"25 години сме във финансите, това разбираме. За "Фич" това е стандартна процедура (рейтингът сега В). Каква е причината "Фич" да ни постави под наблюдение? При такава голяма сделка рейтинговите агенции казват, че компаниите са под наблюдение, за да видят как тя ще се отрази. В съобщението на „Фич“ е казано, че краткосрочната перспектива е негативна, защото, ако сделката не се случи докрай, тоест не бъде разрешена от регулаторите, може да има отражение върху репутацията на холдинга. В същото време пише, че в дългосрочната перспектива ще се отрази положително, ако сделката се случи".

Христов обясни отново и източниците на финансиране на сделката. „Еврохолд“ много ясно заяви откъде ще дойдат, 80 млн. евро са от увеличение на капитала, това е достатъчно за осигуряване на собственото финансиране. От две инвестиционни банки, които са в топ 10 в света, имаме мандатни писма, които сме представили в ЧЕЗ, и те ще осигурят останалите средства (до 335 млн. евро), с които да заплатим акциите . Едновременно с това от тези банки има заявен ангажимент да осигурят за следващите 3 години 100 млн. евро  като заеми на двете дружества за оперативна дейност, за да извършат инвестиционната си програма. 

Той разкрива и  как ще се връщат заемите. Дружествата на ЧЕЗ и в момента разпределят част от печалбата за дивидент, но не само това. Целта на евентуалния нов собственик е да се намалят разходите и загубите, които имат дружествата, при което печалбата им ще се увеличи, която също е източник на средства. 

Колкото до опита в енергетиката, шефът на надзора заяви, че преди години не са разбирали от застраховане, от автомобили. "Работата на една голяма финансова компания е да създава екипи. На екипа на разпределението му трябва опит в енергетиката,  на акционера на разпределението му трябва опит точно във финансирането", каза той. Даде пример с опита на „ЧЕЗ груп“, той е да притежава дружества в енергетиката и там работят основно финансисти, а в техните дружества работят инженери. "Така че работата на „Еврохолд“ е да осигури средствата за сделката и за инвестиции и да създадем екип от професионалисти". Съобщи, че имат договорка, че сега съществуващия екип ще остане три години.

"С 90% от хората сме постигнали договореност и в договора е записано, че могат да останат. Привлекли сме и други специалисти, тази седмица ще представим двама или трима човека, които съветват сделката. Не смятаме да правим големи промени във висшия и средния мениджмънт", заяви Христов.

Той очаква сделката да приключи до края на годината. "Трябва да минем два регулатора - КЗК и КЕВР. Тъжно и жалко е, че в КЕВР критериите за одобряване на такава сделка една година не са разработени. Надявам се да не се разработят така, че тази сделка да не стане. Ако са директно против, жалко. Не смятам, че има такъв интерес. Ние сме най-голямата по приходи публична компания, ние сме българска компания с ясни пари и ясно финансиране. От гледна точна на националната сигурност е по-добре българска компания да купи този бизнес, средствата да останат в България, работните места, бъдещата печалба да остават тук и на базата на това да се разраснем в региона. Какъв е националния интерес това да бъде купено от индийска компания, по-добри ли ще се грижат за нашата мрежа? Или да бъде купен от пакистанска, индийска компания? Никой ли не се притеснява, че това означава именно нарушаване на националния интерес, защото много по-лесно се регулира българска компания", заяви той.

Асен Христов и реперите в бизнеса му

Започнах работа през 1994, дотогава учех, заяви по Дарик председателят на надзорния съвет на "Еврохолд" Асен Христов. Първоначално бях в едно дружество "Мобиком", преминах в частния бизнес през 1995-1996 г. С двама мои колеги създадохме фирмата „Старком“, тя е основния акционер „Еврохолд“. Тя се занимаваше с телекомуникационни услуги. Изградихме голяма мрежа в почти всички окръжни градове, заедно с първия оператор, това беше и първия бизнес, с който се занимавахме. С консултантската си компания влязохме в един проект с колеги от Словакия, закупихме и изградихме банка „Моллов“, която беше в несъстоятелност. Това беше веднага след голямата хиперинфлация през 1997 г. Заедно със словаците е купихме за 1 лв., прекръстихме я на Евробанк, четири години след това я продадохме, сега е банка „Пиреос“.

На базата на това започнахме и застрахователен бизнес. Ситуацията е такава, че с този екип, с който създадохме банката, се специализирахме да купуваме предприятия, които са затруднени, или недоразвити и да ги оздравяваме или развиваме, или пък са подценени.

През 2005 г. преценихме, че българския пазар е малък. Отидохме най-напред в Македония и Румъния. В "Еврохолд" чрез „Старком“ имаме около 52-53%, заедно с Кирил Бошов и Велислав Христов. Освен нас акционери са един фонд от Финландия, имат около 15%, и други фирми, свързани с дялови фондове свързани с Лихтенщайн, Швейцария, Англия. Имаме 8500 акционери.

В „Старком хординг“ винаги съм притежавал 51%.