Поне 1426 са незаконните сметища у нас

В момента най-сложно е изхвърлянето на опасните като лекарства, живакосъдържащи уреди, домакински препарати, лакове, бои

Плаващото сметище в река Искър, което се образува след проливните дъждове и от което бяха извадени 560 тона боклук, повдигна въпроса кой всъщност е виновен за нерегламентираното изхвърляне на отпадъци.

Със сигурност всеки човек носи лична отговорност да не си изхвърля торбичките с боклук през терасата. За събирането на отпадъците обаче по закон отговарят кметовете. Изключение правят единствено старите гуми и дрехи.

Общините имат задължение да събират разделно като минимум хартия и картон, метали, пластмаси и стъкло. Те могат да извършват тази дейност самостоятелно - чрез общинско предприятия или търговско дружество или чрез сключване на договори с фирми. Кметът следва да поддържа регистър на площадките за предаване на отпадъци от пластмаси, стъкло, хартия и картон.

Отговорност на

общините е да

събират и опасни

битови отпадъци

- бои и покрития, градински химикали, включително пестициди, продукти от грижи за домашни любимци, от автомобили (антифриз, масла), химичните вещества и препарати, използвани в домакинствата, включително дезинфектанти, електрически и електронни уреди.

От 2013 г. биоотпадъците от поддържане на обществени площи, паркове и градини, от зелените площи към търговски обекти, производствени, стопански и административни сгради задължително се събират разделно и се компостират. Друг вариант е да се разграждат анаеробно. По отношение на биоотпадъците, генерирани от домакинствата, търговските обекти и заведенията, общините нямат задължения. Но имат право да включат в общинските наредби допълнителни мерки, за да се събират разделно или да се компостират в домашни условия.

Разделното събиране на масово разпространени отпадъци - опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване, батерии и акумулатори, моторни превозни средства, отработени масла, гуми, се организира на принципа “разширена отговорност на производителя” – чрез сключване на договори с организации по оползотворяване.

Във всяко населено място с повече от 10 хил. жители трябва да има площадки за предаване на разделно събирани отпадъци от домакинствата.

На тях могат да се

приемат шкафове,

гардероби, легла,

дивани, фотьойли, матраци, строителни отпадъци, биоразградими отпадъци, батерии, електрически уреди и т.н.

Изискванията към тези площадки не са малко - трябва да са с твърда и непропусклива настилка, за да се предпазва почвеният слой, трябва да има покрити площи за съхранение, електрозахранване, ВиК и интернет достъп, везни за претегляне на отпадъците, административна сграда, зеленина около площадката и др.

Кметът отговоря за предаването на отделените строителни отпадъци по време на принудителното премахване на строежи, за оползотворяване на материалите и за влагане на рециклирани строителни материали, включително за покриването на разходите за извършване на дейностите по транспортиране и третиране, както и за събирането, оползотворяването и обезвреждането на строителни отпадъци от ремонтна дейност, образувани от домакинствата на територията на съответната община.

Ако си правим

сами ремонт

вкъщи, е

забранено да

изхвърляме тухли,

бетон, плочки

и други строителни отпадъци в общите контейнери. Глобата за безотговорното им изхвърляне е от 300 до 1000 лв. Най-добре е да потърсим информация от общината дали тя има организация за събирането им, или трябва да се свържем с фирма за чистота. Тя може да предостави пред жилището специализиран контейнер по заявка или да извозят отпадъците в определени дни.

В София например строителните отпадъци може да се оставят в чували до контейнерите за битови отпадъци, но само в дните, определени по график.

Старата техника

пък може да се

предаде в

центровете за

преработка

- т. нар. Вторични суровини. Софийска община предлага безплатно извозване от дома по заявка. За нерегламентирано изхвърляне глобата отново е от 300 до 1000 лв.

Според наредба на екоминистерството лицата, които пускат на пазара електрическо и електронно оборудване, отговарят за тяхното разделно събиране и рециклиране. Магазините за електроуреди трябва да осигуряват събирането им от крайните потребители чрез превозни средства от домовете, поставяне на съдове за събиране на мястото на продажбата или друго достъпно място или чрез оборудване на места за разделно събиране. Те могат да установят и депозитни системи за електроуредите, пуснати от тях на пазара. Потребителите могат да върнат безплатно излязъл от употреба уред в търговските обекти при покупката на нов от същия вид. Ако уредът е малък - под 25 см, новата покупка не е задължителна.

Изхабените

батерии и

акумулатори също

могат да се

върнат безплатно

в магазините,

които предлагат такива, без да се налага да се купуват нови.

И при смяна на гуми хората имат право да оставят старите безплатно при търговеца или сервиза. Те отговарят за обезвреждането и оползвотворяването им. Кметовете също имат право да определят конкретни общински места, където да се събират излезли от употреба гуми, но не са задължени. Напълно забранено е депонирането на цели и нарязани гуми, както и изоставянето и нерегламентираното им изхвърляне, като предвидената за това глоба е от 300 до 1000 лв. За образувани нерегламентирани сметища

местните власти

подлежат на

санкция от 3000

до 10 000 лева,

а за нерегламентирано изгаряне или друга форма на третиране – от 2000 до 5000 лв. При повторно нарушение глобата е двойна.

За момента хранителни отпадъци може да се изхвърлят в сивите метални контейнери за смесен битов отпадък. Въпреки това при желание и ако сте собственик на индивидуални сгради или управител на регистрирана сграда в режим на етажна собственост, може да бъдете включени в системата за разделно събиране на хранителните отпадъци на Столична община, след като подадете заявление към районното кметство.

Биоотпадъци от зелени площи – листа, растения, клони, почва и др., може да се изхвърлят в специално предвидените за целта кафяви контейнери. Ако в близост няма такива, е позволено биоотпадъците да се оставят до сивите метални контейнери, опаковани в чували или завързани на сноп, ако са клони.

Стари дрехи се събират в контейнерите на БЧК и след обработка се разпределят за хора в нужда, а ако са негодни, се използват като суровина за други продукти. Някои магазини за дрехи също приемат използван текстил.

От началото на 2015 г. общините ще трябва да въведат допълнително задължително разделно събиране на биоотпадъци - опасни отпадъци от домакинствата и текстилни.

Тези промени в Закона за управление на отпадъците гласуваха депутатите на първо четене в четвъртък.

Според новите разпоредби до 2035 г. поне 65% от битовите отпадъци трябва да бъдат рециклирани, а депонирането им трябва да се намали до 10%.

Законът регламентира и мерки, с които

производителите

се задължават да

поемат финансова

и организационна

отговорност

за управлението на отпадъци като етап от жизнения цикъл на продукта, включително за дейностите по събиране, сортиране и третиране.

В момента най-сложно е изхвърлянето на опасни отпадъци от бита. Такива са лекарства, живакосъдържащи уреди, домакински препарати, лакове, бояджийски материали. В столицата те подлежат на безплатно събиране по заявка или в мобилен събирателен пункт, който се мести по график. Всъщност по закон това е и начинът, по който трябва да се събират опасните вещества - по утвърден график и заявка.

През 2018 г. здравното министерство донякъде улесни гражданите и разреши старите лекарства, купени за лична употреба, да не се считат за опасен отпадък и да могат да се изхвърлят в общите контейнери. Изключение правят цитостатичните и цитотоксичните - основно онколекарства. Те могат да се предадат в болничната аптека на съответното лечебно заведение.

Оказва се обаче, че дори и фармацевтите не са наясно с реда за връщането на лекарствата с изтекъл срок на годност. Някои твърдят, че по закон трябва да ги приемат, но в тяхната аптека не го правят, други пък - че няма законови разпоредби по въпроса.

Поне 1426 са незаконните сметища в България. Това показаха миналогодишните проверки, възложени от прокуратурата. Отделно са открити 440 локални замърсявания. По-голямата част от тях са причинени от изхвърляне на строителни и битови отпадъци на нерегламентирани места. По данни на МОСВ след проверките са дадени 375 предписания за почистване на замърсените терени, съставени са 48 акта за административно нарушение и 19 наказателни постановления. В резултат са почистени 579 замърсени терена.

Тези дни се oчаква и доклад от екоминистъра Емил Димитров, който да покаже сегашната бройка на незаконните сметища.

София ще строи завод за преработка на едрогабаритни отпадъци

ДАРИНКА ИЛИЕВА

Столичната община планира в следващите години да изгради завод за преработка на едрогабаритни отпадъци. В проектобюджета за 2021 г. са предвидени 500 000 лв. за подготвителни дейности и предпроектни проучвания.

На площадката в кв. “Враждебна” се приемат строителни отпадъци от разрушаване на сгради, вътрешни ремонти, реконструкция на пътища, гуми, едрогабаритни отпадъци и др. С предпроектното проучване ще се обследват възможностите за проектиране и изграждане на инсталация за третиране на смесени отпадъци от строителство и разрушаване; за оползотворяване на едрогабаритни отпадъци; за третиране на гуми и спомагателно съоръжение за производство на бетонови изделия и RDF, обясни зам.-кметът на София по екология Десислава Билева.

Иначе през изминалата 2020 г. в София са събрани и предадени за оползотворяване над 85 000 тона едрогабаритни отпадъци. Софиянци са изхвърлили в специалните контейнери 1185,7 т текстил, 9,1 тона опасни отпадъци и над 5526 тона стари електрически и електронни уреди.

Софиянци могат да изхвърлят едрогабаритните си отпадъци до контейнерите за боклук преди 9 ч сутринта и след 19 - вечер, но съгласно график за конкретния район. Графиците за събирането и извозването на тези отпадъци могат да се видят на сайта на Столичния инспекторат - inspectorat-so.org. Информация може да се получи и на телефонния номер на оперативния център на инспектората - 02/987 5555.

“Призивът към гражданите е да спазват графиците за техния квартал, защото при неизпълнение на това задължение, за всяко констатирано нарушение, се налага глоба от 100 до 5000 лв., а на юридически лица - от 700 до 20 хил. лв.”, подчерта Билева.Омбудсманът Диана Ковачева настоя промените в закона да бъдат приети от този парламент.

Общините с графици за изхвърляне на едрите отпадъци, май няма глобени за незаконни сметища

В Бургас е създадена организация за извозване на едрогабаритни отпадъци. Това става по заявка от 8 до 14 ч всеки делничен ден. В по-отдалечените квартали извозването е два пъти месечно. За всяка изхвърлена извън регламента печка или бойлер например глобата е до 5000 лв. Отпадъците от ремонти до 1 кубик се събират в чували и се поставят до контейнерите за битови отпадъци, без да се заплаща такса. За по-голямо количество се наема транспорт. С решение на общинарите ще се създаде мобилно приложение, чрез което да се подават сигнали за повредени съдове за смет, нередовно изхвърляне на контейнерите, нерегламентирани сметища и др. Според нова наредба за изхвърлени пластмасови чаши, бутилки и други по-дребни отпадъци на нерегламентирани места се налага глоба от 50 лв. Тя влиза в сила от 1 февруари.

В Пловдив за стари матраци, фотьойли, хладилници, печки, перални има площадка на ул. “Даме Груев” 64. През лятото на 2019 г. по график в събота и неделя се събираше стара покъщнина по адреси и около съдовете за битов отпадък. Поради пандемията през 2020-а тази услуга бе временно преустановена. На 4 места в града има съдове за строителни отпадъци, където да се хвърлят до 1 куб. метър. При по-големи количества се наема по-голям съд. Нерегламентираното изхвърляне се наказва с глоби от 500 до 4000 лв.

Извозването на стари мебели, уреди и строителни материали във Враца се извършва от общинското БКС. Изисква се едрите отпадъци да бъдат изнесени пред дома и да се направи заявка за извозването до сметище. Със същата дейност се занимават и две частни фирми. За строителните отпадъци пак се изисква заявка и се предоставят контейнери.

Два събирателни центъра за едрогабаритни отпадъци има в Кърджали. Единият се намира в центъра на града, а другият в квартал “Възрожденци”. От общината обаче признават, че кърджалийци рядко използват центровете. Често гражданите предупреждават предварително общината и оттам изпращат транспорт, с който изхвърленият отпадък се прибира безплатно. За да се реши проблемът с изхвърлянето на големи битови отпадъци, депото край село Вишеград е безплатно за граждани в събота и неделя.

Във Велико Търново има нова организация на събирането на стари мебели и дограми. Контейнери се поставят за по няколко часа в определен ден по кварталите и до тях има служител, който контролира вида на изхвърляното.

В контейнерите е забранено изсипването на строителни, битови, опасни отпадъци. За тях има други съдове или акции за събиране. Строителните отпадъци например се предават на площадката в село Леденик. До 1 тон е безплатно, а превозът е за сметка на изхвърлящия. Старите дрехи и текстил се слагат в пет специални съда. Три пъти в годината се провеждат и кампании за предаване на автомобилни гуми, батерии, термометри и др. в мобилни пунктове. Растителни отпадъци, отпадъци от домакинството, стари дрехи и други текстилни отпадъци могат да бъдат депонирани в регионалното депо в с. Шереметя. За количества до 3 кубични метра приемането е безплатно.

В Стара Загора хората могат да се освободят безплатно от стари мебели, електрически уреди и бяла техника, ако заявят услугата на фирмата, която организира почистването на сметта. Безплатно се предават и до 1 кубичен метър строителни отпадъци. За по-големи количества се плаща такса за превоза до депото за отпадъци край село Ракитница.

В Пазарджик има инициатива за събиране на електроуреди, акумулатири, мебели и други, наречена “Цветя за смет”, която се организира два пъти в годината. Определят се пунктове за предаване на небитови отпадъци и срещу това се дават цветя, декоративни храсти или дръвчета за засаждане.

За строителни и едрогабаритни отпадъци, както и за стари мебели, хората в Плевен трябва да заявят контейнер за събирането и извозването в регионалното депо. За събиране и извозване на стари електроуреди, батерии и гуми общината има сключени договори с три фирми. Отделно има такъв с друга компания за разделно събиране на стъкло, пластмаса и хартия.

Общината в Ловеч има договор с фирма за събиране и извозване на строителни, едрогабаритни и растителни отпадъци. Това са гуми, електрическо и електронно оборудване, батерии и акумулатори, масла и отпадъчни нефтопродукти.

През 2020 година в Монтана бе открито ново депо за разделно събрани едрогабаритни и опасни отпадъци от домакинствата. Капацитетът е 128 тона годишно. В него могат да се хвърлят мебели, бяла и черна техника, пестициди, автомобилни гуми, масла и др. Новото депо разполага с товарен микробус, който превозва само опасните отпадъци. Определени са и 10 пункта, където гражданите могат да занесат старите си телевизори, монитори, компютри, батерии, пестициди и др.