Защо Апостол Минчев остана шеф на АПИ само 53 дни - заради спрени ремонти или пуснатия тунел под Шипка?

Официалният мотив за уволнението е заради спрени пари за пътища

Министърката кани засегнатите в петък

Няма потвърждение, че рокадата е заради проект за 358 млн. лв.

Служебната министърка на регионалното развитие Виолета Комитова отстрани във вторник от поста му назначения от самата нея председател на управителния съвет на АПИ Апостол Минчев. Той бе начело на агенцията само 53 дни - от 27 май т.г., и с това става най-кратко пребивавалият на този пост в цялата история на агенцията (Виж инфографиката). На негово място е назначен проектантът геолог Николай Михайлов, който е специалист по свлачищата. Уволнен е и членът на УС Ивайло Денчев.

Официалното обяснение на Комитова е, че без да я уведоми, Минчев е спрял всички ремонтни дейности по пътищата, което по думите ѝ било своеволие и тя го охарактеризира дори като “саботаж срещу служебното правителство”.

“В понеделник имах среща с Минчев и управата на АПИ. Обсъждахме различни теми, но той не ме уведоми, че има намерение да прекрати плащанията. След това започнаха множество обаждания от кметове и строителни фирми с въпрос защо са спрени парите и какво се случва”, поясни Комитова. Поради това тя взела решение да уволни Минчев.

Такова писмо на шефа на АПИ действително има и то е изпратено в  понеделник до всичките шефове на 28-те областни пътни управления, показа проверка на “24 часа”. Самото писмо обаче е от 16 юли. Текстът му е кратък и гласи да се спрат всички ремонти до второ нареждане. Няма посочени мотиви. В същото време самата Комитова каза, че до петък ще провери за колко точно пари става дума, кои са спрените проекти и дали междувременно Минчев не е плащал пари за такива ремонти само на “фирми на приятелите на господин Минчев”.

Спрените ремонти на практика включват всички текущи ремонти, включително и тези, които се изпълняват по 4-годишните договори за поддържане на пътищата, които се сключват с различни фирми за всяка област. Нито един от тези договори не изтича в момента, нито предстои да изтече наскоро.

Пътни специалисти обясниха, че по тези договори заданията за конкретни ремонти, които ще се правят през лятото, се правят още през зимата, т.е. при всички случаи това е направено от предното ръководство  на АПИ, което вчера бе дадено на прокуратурата по същия повод - че е сключило договори, които значително надвишават определения в бюджета на агенцията лимит на средства за ремонти на пътищата (Виж по-долу)

За краткото време начело на пътната агенция Апостол Минчев не е имал време да сключи никакъв значим договор нито за строителство, нито за ремонт на пътища, показва справка на “24 часа” в деловодната система на пътната агенция.

Единственият голям проект, който е придвижен през това време, е този за тунела под Шипка. Въпреки че идеята е вече на 120 години проектът за обход на Габрово с тунел под Шипка стартира едва м.г. Прогнозната му стойност е 358 млн. лв.

На 14 юли управителният съвет на агенцията, начело с Минчев, е приел със свое решение заключението на комисията, оценявала и класирала офертите.

Заключението на комисията е, че на първо място с 99,71 точки класира консорциума ПСВТ, съставен от “Пътни строежи Велико Търново”, “Хидрострой” и “Пътинженерингстрой”. 

Комисията предлага с този консорциум да се подпише договор, но тъй като срокът за обжалване все още тече, това до момента не е факт. Мажоритарният собственик на фирмите от консорциума - Велико Желев, обясни пред “24 часа”, че ако с евентуално свое решение АПИ прекрати процедурата, ще обжалва, защото е проведена редовно и фирмите му са подготвили оферти, които са спечелили. Проверка показа, че до момента решението на комисията не е обжалвано, но крайният срок изтича в петък. “24 часа” попита вчера МРРБ възнамерява ли да прекрати конкурса точно на финала му, но не получи отговор до края на работния ден.

Според слухове в пътния бранш драмата с краткото началстване на шуменския проектант Апостол Минчев е свързана именно с тунела под Шипка.

Основната версия е, че още на 13 юли, вторник - ден преди да се произнесе оценителската комисия, Минчев и другите двама членове на управителния съвет са били настойчиво подканени да преосмислят класирането или да намерят начин конкурсът да се  канселира.

Минчев е бил предупреден, че ще бъде уволнен, ако това не се случи. Той е споделил, че е готов да подаде оставка.

На 16 юли Минчев отново е поканен да реши казуса с конкурса за тунела, прекратявайки го. Той обаче споделил, че няма достатъчно убедителни факти и данни, които да му дадат законно право за подобно решение.

Тогава вероятно се появява идеята да бъде отстранен с мотив, че на 16 юли, петък, на своя глава е изпратил заповед за спиране на текущите ремонти, което е провокирало гнева на много кметове, макар че е много спорно кой точно е инициатор на тази идея - АПИ или строителното министерство.

Когато министър Виолета Комитова обяви във вторник смяната, тя покани кметовете на среща в петък, за да им обясни ситуацията такава, каквато е тя според нея.

Съществува и версия, че Минчев е бил уволнен още на 13 юли, но заповедта после е анулирана, тъй като юристи са подсказали на министърката, че ще бъде нелепо уволнен вече шеф да издава заповеди за спиране на парите и после това да се използва като мотив за отстраняването му.

“24 часа” се свърза с Апостол Минчев, за да го попита дали това е вярно, но той заяви, че предпочита на този етап да не коментира уволнението си, но изслуша внимателно версията и не отрече изрично, че това не е вярно.

За 11 години - 9-има шефове на АПИ

За близо 11-те години на съществуването на АПИ на ветровития пост председател на управителния съвет, който е и оперативен ръководител на агенцията, са пребивавали общо 9 човека, т.е. на всеки се падат средно по година и нещо. Желязното правило е, че при всяка смяна на властта се сменя и ръководството на агенцията и от това правило никога не се правят изключения, освен когато има служебно правителство. Досега служебните правителства никога не сменяха шефовете на АПИ и сегашното е първото, което прави това.

Отсраненият в понеделник Апостол Минчев бие рекорда по най-кратко пребиваване. Първият шеф на АПИ Димитър Иванов е още по-кратко от него на поста - едва един месец, но това е само номинално, защото преди това той беше в продължение на около година и половина председател на управителния съвет на НАПИ (Национална агенция “Пътна инфраструктура”) и когато името на агенцията бе променено, остана на същия пост още месец.

Най-дълъг стаж начело на пътната агенция през последното десетилетие има Лазар Лазаров. Той щеше да направи общо пет години на поста, ако не беше правителството на Пламен Орешарски, при което регионален министър стана Десислава Терзийска, която назначи на този пост Стефан Чайков. Неговият мандат обаче беше кратък като правителството на Орешарски - по-малко от година.

Само веднъж се е стигало до това на ветровития пост да застават хора, които нямат нищо общо с партията на власт. Дончо Атанасов е стар кадър на БСП, но въпреки това дълго време бе член на управителния съвет на АПИ. На 1 декември 2016 г., когато Лазар Лазаров бе принуден да подаде оставка, Дончо Атанасов зае неговото място и изкара на поста почти една година.

Любопитното е, че досега нито една жена не е оглавявала АПИ, въпреки че у нас има доста дипломирани инженерки по пътно строителство. Няколко от тях са били в различни периоди членове на управителния съвет на АПИ.

Комитова и Василев дадоха на Иван Гешев 61 папки с нарушения за пътищата

61 папки с примери за нарушения на бюджетната процедура и на Закона за обществените поръчки от страна на бившето ръководство на АПИ бяха предадени на главния прокурор Иван Гешев от служебните министри на финансите и на регионалното развитие Асен Василев и Виолета Комитова. Това съобщиха от двете министерства. Виолета Комитова уточни, че става дума за ръководството на АПИ преди служебното правителство да дойде на власт.

Основните обвинения вече бяха многократно разказвани от двамата служебни министри пред медиите. Според справката в папките при одобрен бюджет на агенцията за текущ ремонт и поддръжка на пътищата за 2021 г. от 382 млн. лв. тя е възложила дейности на стойност близо 2,9 млрд. лв., като от тях 1,45 млрд. лв. са поети ангажименти през 2021 г. и 1,4 млрд. лв. - за 2022 и следващи години. С това според двамата служебни министри са нарушени Законът за публичните финанси, Законът за финансово управление и контрол в публичния сектор и Законът за обществените поръчки.

В сигнала се посочват и случаи на значително надхвърляне на прогнозната стойност на договори, сключени с обществени поръчки. В 40 договора общото надвишение е 2,9 млрд. лв. над стойността на договорите.