Предлагат за домакинствата да останат енергийните помощи, но с промяна на подоходните критерии, за да се включат повече хора, обмисля работна група, която работи по мерките
От ноември бизнесът да получава помощ заради шоковите цени на тока - това планира работната група, която се труди по мерките, научи “24 часа”.
Моделът, който се разработва, е подобен на мярката 60/40.
60 процента
да се плащат от
държавата, а 40
на сто да поемат
фирмите
- на това подпомагане ще имат право бизнеси, които са понесли 20% загуби от високите цени на тока на едро. Все още обаче не е определено с кой период ще се сравнява. Другият спорен момент бил на база на какъв оборот ще се смята помощта.
Тъй като на този етап разработките са в суров вариант, не били обсъждани официално с работодателските организации, научи “24 часа”.
Работната група обмисля да отпаднат някои изисквания към фирмите, за да не се бави изплащането на помощта.
Все още не е изяснено и кой ще е източникът на финансирането на това подпомагане, тъй като парите за COVID-19 били разписани от парламента. Затова и работната групата е написала писмо до финансовото министерство, в което отправя питане кой да е източникът. От министерството пък изчаквали да се изясни какъв ще е необходимият финансов ресурс по кризисната мярка.
В писмо на Асоциацията на индустриалния капитал в България, с което се
настояваше за
70 лв. на
мегаватчас
помощ до март
догодина,
сумата, която е изчислена, е 840 млн. лв. Асоциацията виждаше като източник на набавяне на тези суми печалбите на АЕЦ “Козлодуй”, които определя като свръхпечалби.
Резервен вариант за плащане бил и планът за възстановяване и устойчивост, но опасността в този случай е парите да дойдат чак догодина, тъй като той още не е внесен официално.
Очакванията са в рамките на месец да има сериозно преструктуриране на държавни пари, за да бъде осигурена помощ за индустрията.
Работната група предвижда и подкрепа за домакинствата, ако продължи поскъпването на ток и газ в Европа. Все още то не е стигнало да българските семейства, но се предполага, че от 1 януари ще поскъпнат парното и с по-малко - електроенергията.
Предлага се също
да продължи
моделът на
енергийни
помощи, но
с промяна на
подоходните
критерии,
за да могат повече хора да се възползват от тях.
От два месеца високите цени на тока и на газа изправиха на нокти бизнеса в Европа. У нас всичко, което може да произвежда ток, от седмици насам е пуснато. Без пълното натоварване на големите вецове на НЕК, тъй като водата се пази за зимните месеци и мощностите, които са в ремонт.
В държавната ТЕЦ “Марица-изток 2” от седмици работят 6 блока от общо 8, тъй като двата бяха в ремонт. Още през август бизнесът реагира бурно, че държавната централа не работи въпреки високите цени на борсата. Това се промени след няколкодневни скандали.
В “КонтурГлобал Марица Изток 3” бяха пуснати и четирите, а в “Ей И Ес Марица-изток 1” - двата блока. И ТЕЦ “Варна” е включена в системата с един блок.
Всеки ден за износ отиват над 2000 мегавата - все едно АЕЦ “Козлодуй” работи за чужбина. Диспечери коментират, че токът върви по пътя на най-ниското съпротивление, тоест - където цените са високи.
И докато се обсъжда дата за затваряне на въглищните централи, през септември точно тецовете в Маришкия басейн покриват дефицита в Югоизточна и Централна Европа.
Това направи
цените на едро у
нас за дни наред
най-ниски
след Полша, която въпреки огромния дял на въглищните тецове има най-евтиния ток в Европа. Според експерти причината е, че при полските тецове действа механизъм за капацитет, тоест получават компенсации за разликата с пазарните цени. Освен това имали прекъсвачи на мрежата по границата и след определена мощност електропроводите изключват, което се води авария.
Вероятно
до дни у нас ще
стане напрегнато,
тъй като от 25
септември в
планов ремонт
излиза 6-и блок
на АЕЦ
“Козлодуй”,
което е над 1000 мегавата липса на пазара.
Половината от липсващите мегавати ще ги заместят двата блока на държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, които допреди дни бяха в ремонт, а при необходимост ще се пускат вецове, увериха от Българския енергиен холдинг.
От месеци насам се забелязва и една закономерност - спре ли западният вятър и перките в Германия, Нидерландия, Испания и Португалия свият производството на ток, то в Германия и Нидерландия
запалват
въглищните си
централи и
цената в цяла
Европа се вдига
Дори във Франция, която е предимно на атомна електроенергия.
Пример - 22 септември, между 15 и 16 часа. В Германия токът от вятър е едва 6,54%, или 4,64 гигавата от 70,9. В това време са натоварени 56,22% от въглищните мощности, делът им в микса на германската електроенергия е близо 35%. В Нидерландия вятърният ток беше 3,64%, а въглищният - над 26%, в Белгия и Франция - вятърните централи произвеждаха малко над 1%.
В този часови диапазон у нас токът от въглища беше над 50%, или малко над 3 гигавата от общо 4,45. АЕЦ “Козлодуй” даваше 34% от произведената електронергия.
На следващия ден, 23 септември, западният вятър се появи, перките в Германия започнаха да произвеждат ток и цената на електроенергията там падна на 73 евро. У нас - 105,31 евро.
С ден на доставка 24 септември цените пак тръгнаха нагоре - у нас са 137,21 евро за мегаватчас.
Нещо става с Гълфстрийм, казват енергийни наблюдатели и свързват спирането на ветровете с него, което се отразява чак у нас.
Другите причини за скъпия ток са високите цени на квотите въглероден диоксид, които надминаха и 55 евро на тон. Въпреки скъпите емисии в Европа при този дефицит на електроенергия след възстановяването на индустрията постпандемично се ползва и въглищен ток.
Доклад на Ember показва покачване на въглищната електроенергетика и увеличени квоти в света, сравнено с предпандемичната 2019 г. Емисиите на въглероден двуокис в сектора на електроенергетиката са били 7% по-високи през юни 2021 г. в сравнение с юни 2019 г., тъй като
търсенето на
електроенергия
продължи да
расте
В Европа обаче Зелената сделка оказва ефект - търсенето на електроенергия е нараснало с 6% за полугодието на 2021 г., но емисиите са намалели с 12 на сто.
Къде отива електроенергията от България?
За разлика от юли и август, когато най-големите потоци течаха основно към Гърция и цените на 4 август минаха рекордно 330 лв. за мегаватчас, сега износът е главно към Румъния - в пиковите часове минава 1000 мегавата, и към Сърбия.
Българският ток, който излиза от държавата в северна посока, стига до Унгария, казват търговци.
Шоковите цени на тока в цяла Европа зашеметиха индустрията. У нас за юли средната цена на базов товар на борсата беше 185,59 лв. за мегаватчас, а най-високата - 301,01 лв.
За същия месец на 2020 г. средната цена е 71,87 лв., а най-високата е била 114,04 лв. Поскъпването средно е 158%.
За август числата са още по-притеснителни.
Средната цена
е 218,17 лв. при
73,19 лв. преди
година, или
увеличението
е 198%
Най-високата цена у нас през август е достигнала 407,05 лв. при 130,04 лв. за същия месец на 2020 г.
Ценовият удар в цяла Европа събра министрите на енергетиката в Словения, за да мислят как да оцелее индустрията, а и гражданите с пиковите цени не само на тока, но и на природния газ.
Стана ясно, че газът е поскъпнал с 250%. От дни има данни, че газоразпределителни компании в напусналата Евросъюза Великобритания фалират, в други страни затварят торови и циментови заводи. В някои от държавите се обмисля помощ за торовите фабрики, за да не се наруши веригата на производство и доставка на храни.
В България цената на газа, въпреки че е висока,
все пак е
най-ниска в
сравнение с
газовите борси
в Европа
Един път заради ценовата формула с “Газпром” и втори път - заради азерския газ. И ако това дава конкурентно предимство на индустрията, за хората, които ползват газ в домакинството си, става дума само за по-голям разход.
Причините за високите цени на газа са незапълнените газови хранилища в Европа, изтичането на втечнения природен газ към Китай и Япония, а според някои анализатори и заради натиск от Русия заради “Северен поток 2”.
