„Само една година в условията на Ковид пандемия доведе до загуба на богатството на авиопревозвачите за последите 20 години.“

Това каза за „24 часа“ Сандрин де Сан Савьор, президент и изпълнителен директор на APG (Air Promotion Group) по време на 12-тата световната годишна среща на авиобизнеса в Монако.

Ковид отмени събитието през 2020 г, а само година по-рано, участниците коментираха, че браншът трябва да се готви за 8-милиардния пътник в идните десет години.

Около 500 участници от цял свят се включиха в обсъждането на големия въпрос какво следва за авиацията оттук насетне и може ли да бъде направено планиране за устойчиво развитие на бизнеса.

На този етап, завръщането към нивата на превозените пътници през 2019 г. може да се очаква, макар никой да не би посмял да направи подобна прогноза, около 2023-2024 г. и то само ако натрупания от Ковид кризата опит доведе до създаване на ясни правила за превоз на хора по целия свят.

С плавното възстановяване на полетите по света, все по-осезателно се сблъскват очакванията на пасажерите, че самолетните билети трябва да са възможно най-евтини и бизнес плановете на превозвачите.

Според Сандрин де Сан Савьор, от години цените на самолетните билети са били силно подценени, защото до началото на кризата всеки превозвач се е борел за увеличаване на пазарния дял и приходите от най-скъпите дейности са покривали загубите от постоянното понижаване на цените.

„Авиобраншът разчиташе на постоянен ръст от 5% годишно на броя на пасажерите и затова компаниите купуваха нови и нови самолети, а после се бореха за по-голям пазарен дял. Затова цените започнаха да падат и ако един билет в икономична класа от Франкфурт до Лос Анжелис през 1990 година е струвал 2 хиляди долара, през 2018 година, той е вече 600.

В същото време превозвачът е увеличил инвестициите в нови самолети, повишил е разходите. Пасажерите свикнаха, че могат да летят шест часа на цена от 200 евро и се сърдят, че не получават и допълнителните екстри, които се предлагаха преди повече от 15 години.“

Алекс Круз, бивш изпълнителен директор на British Airways допълва, че от началото на кризата, компанията губи на всеки час по един милион евро или по 24 милиона евро на денонощие, защото това са фиксирани разходи, независимо дали някой лети със самолет или не.

Гражданските полети спадат с 90%. Налага се компанията да продава собствен сграден фонд, произведения на изкуството и други трайни материални активи.

„За последните 20 години стойността на авиопревоза се срина и грешките в остойностяването на пътуването станаха видни, когато се оказа, че индустрията не може да извади резерви с които да премине без държавна помощ. Самите авикомпании са виновни, че не направиха необходимото да образоват пътниците и да предлагат цена, която отговаря на съдържанието и качеството на услугата, а не само да се надпреварват с конкуренцията“, обяснява Сандрин.

Новите пазарни подходи на превозвачите позволяват на пътниците да създават свой продукт, като вече и големите авиокомпании използват подхода на нискотарифните превозвачи – основната услуга е превоз, а всеки може да добавя срещу допълнителна цена избрана от него седалка, брой ръчен багаж, чекиран багаж и наземни екстри.

Дори най-елитните в света компании разделят на ценови нива услугата за бизнес класа билети: най-ниска е цената само за седалка, допълнително се плаща за избор на място, още се вдига, ако пасажерът иска да ползва бизнес зоната на летището.

„Над 90% от пасажерите купуват билети на база най-ниска цена, дори това да е свързано с неудобства и по-дълго пътуване, което не им пречи да се оплакват, че не са получили най-доброто, за което са чували.“ – обяснява Алекс Круз.

Първото възможно решение е превозвачите да елиминират всички посредници и директно да извършват сделките с крайния клиент, като той сам решава кои услуги на авиокомпанията да използва. Ковид кризата даде допълнителна енергия във внедряването на най-модерните онлайн платформи, които да засилят продажбите и пътниците да не се нуждаят от посредници.