Международен изследователски екип, в който участва и млад учен от Института по електроника на БАН, разработва алуминиева тел с въглеродни наноструктури. Първите прототипи по проекта вече са подложени на технически изпитвания, които трябва да установят механичните характеристики за експлоатация на детайлите, съобщи пресцентърът на Българската академия на науките.

Научният екип разработва алуминиева тръбна тел с композитно ядро, което се състои от алуминиев прах с интегрирани въглеродни наноструктури. Тя е без аналог в света и е предназначена за свободно гъвкаво генериране на олекотени изделия с високи якостни свойства.

Изграждането на детайлите се извършва с помощта на роботизирана система за адитивно производство чрез електродъгово заваряване в защитна газова среда, която е въведена в експлоатация в Института по електроника на БАН. Българският екип работи в тясно сътрудничество с учени от Бранденбургския технически университет в град Котбус, Германия. В рамките на проекта научния колектив сравнява структурата и механичните свойства на прототипите с тези на изградени детайли от стандартизирани алуминиево-силициеви сплави. В разработките се включва и Георги Котларски, който е докторант в Института по електроника, но е започнал работата си по проекта още като студент.

Технологията се прилага по проекта "Високоякостен тръбен тел с нановъглеродни структури в алуминиев прах за дъгови адитивни процеси", финансиран от фонда "Научни изследвания" по програмата M-ERA. Немските индустриални партньори в проекта са MIGAL.CO GmbH, GEFERTEC GmbH, KSC и Kraftwerks - Service Cottbus Anlagenbau GmbH.