Изследване на ДНК на коалите оспорва съществуващите страхове за изчезване на този вид в Австралия, разкривайки, че популациите, считани преди за най-застрашени, показват неочаквани признаци на възстановяване, предаде Синхуа.
Изследването, публикувано в списание „Сайънс", анализиращо ДНК от 418 коали в австралийските щати Куинсланд, Нов Южен Уелс и Виктория, установи, че ниското генетично разнообразие не е задължително да сигнализира за висок риск от изчезване на конкретния биологичен вид.
Учените са открили, че някои южни популации, за които някога се смяташе, че са „инбридни", тоест че са засегнати от размножаване от близкородствени индивиди, сега показват признаци на генетично възстановяване, докато северните популации с по-високо генетично разнообразие намаляват, се казва в статията, дело на Андрю Уийкс, старши научен сътрудник в Университета в Мелбърн, и на двама други съавтори, пише БТА.
Учените посочват, че генетичното здраве в дивата природа е по-динамично, отколкото предполагат научните анализи. С разширяването на популациите генетичната рекомбинация може бързо да генерира нови вариации, подобрявайки устойчивостта дори преди традиционните показатели за генетично разнообразие да се възстановят.
Констатациите оспорват предположенията за опазване на определени видове, свързващи генетичното разнообразие със стабилността на популацията, показвайки, че генетичното възстановяване е възможно и след сривове, ако популациите се разрастват бързо. „Трябва да започнем да проследяваме откъде идват популациите и накъде се насочват, не само къде се намират сега", пишат авторите на проучването, цитирани от Синхуа.
