Джазът и класическата музика са станали по-опростени през последните 60 години и днес са „съпоставими с поп и рок музиката", съобщава Мейл онлайн, позовавайки се на ново научно изследване.

Проучването показва, че както класическата, така и джаз музиката са се опростили и уеднаквили от средата на XX век насам. Изследователи от Университета на Тусия и Университета „Сапиенца" в Рим са анализирали над 21 000 произведения, създадени в периода между 1600 и 2021 г.

За почитателите на джаза едва ли е изненада, че жанрът достига своя връх през 50-те и 60-те години на миналия век със звезди като Джон Колтрейн и Майлс Дейвис, след което започва постепенно да губи от сложността си. Класическата музика, от своя страна, също отбелязва спад в сложността през целия XX век.

Изследователите дори стигат до извода, че днес класическата и джаз музиката по своята структура са по-близки до поп и рок жанровете. Причините за тази тенденция не са напълно ясни, но учените предполагат, че дигитализацията на музиката може да играе съществена роля, пише БТА.

„Традиционно по-сложни жанрове като класическата музика и джаза започват да проявяват структурни модели, все по-близки до тези на по-новите жанрове. Това подсказва процес на хомогенизация и опростяване в мелодичните и хармоничните структури", отбелязват авторите.

По-ранни изследвания вече са показали, че текстовете и мелодиите в популярната музика значително са се опростили през последните десетилетия. Досега обаче не беше ясно дали същото важи и за традиционно „по-сложните" жанрове.

„Музиката винаги е била в центъра на човешката култура, отразявайки и оформяйки традиции, емоции и обществени промени", пишат учените в статията си, публикувана в списание Scientific Reports. „Анализът на количествените характеристики на музикалните композиции може да ни даде ценна информация за културната еволюция на обществото."

В рамките на изследването са анализирани мелодичните и хармоничните характеристики на 21 480 произведения. При класическата музика учените установяват, че сложността се е колебаела преди 1900 г., но през XX век значително намалява.

При джаза пикът на сложност е достигнат през 50-те и 60-те години, след което започва процес на опростяване.

„Като цяло класическите и джаз композиции от началото на XX век са били по-сложни от поп, рок, електронни или хип-хоп произведения от същия период. След средата на века обаче разликите започват да се заличават", обясняват изследователите.

Въпреки това те подчертават, че намаляването на сложността не означава непременно спад в креативността. В анализа не са включени други важни елементи като текстове, продукция, звуков дизайн и културен контекст.

„Бъдещи изследвания могат да разгледат по-широк набор от фактори – включително мелодия, лирика и ритмична структура", допълват учените.

Новината идва на фона на друго проучване, според което текстовете на песните са станали по-прости и по-повторяеми през последните 40 години. В него са анализирани 12 000 рап, кънтри, поп, арендби и рок песни, издадени след 1980 г.

„Текстовете на песните могат да се разглеждат като форма на литературно творчество", посочват австрийски изследователи. „Те използват поетични средства като рима, повторение, метафори и образност, което ги доближава до поезията", уточняват учените.

Резултатите показват, че съвременните изпълнители все по-често се отказват от съдържателната лирична поезия, характерна за автори като Фреди Меркюри, Боб Дилън и „Бийтълс", и вместо това залагат на по-ясни и запомнящи се текстове – тенденция, свързана с популярността на стрийминг платформите като „Спотифай" (Spotify).