В публикувания през юли доклад на Евростат за условията на живот, разпределението на доходите и неравенството през 2020 г. прави впечатление, че и най-равните, и най-неравните държави според разпределението на общия доход са от Източна Европа. Тук правим кратък сравнителен анализ на резултатите и представяме обяснението на Европейската комисия (ЕК) на причините за ниското ниво на неравенство в доходите в Словакия.Измереният среден годишен доход на човек в Европейския съюз (ЕС) е 17 871 евро.

Има значителна разлика между най-заможните и най-бедните европейски икономики. В Люксембург да речем доходът е 28 675 евро, а в Румъния е 7 724 евро. В България е вторият най-нисък среден годишен доход в размер 8647 евро. Единствено в България, Румъния и Унгария средният доход е под 10 000 евро на година.

Общо за ЕС 20-те процента от населението (квинтил) с най-високи доходи получават 38% от общия доход на домакинствата, а 20-те процента с най-ниски доходи – 8%. Разликите между разпределението на доходите в различните страни обаче е доста сериозно. В единия край са държавите с най-равномерно разпределение на доходите. В Словакия и Словения най-горният доходен квинтил получава съответно 31,2% и 33,6% от общия доход, а най- долният квинтил - получават малко над 10% от него. В другата крайност са страни като България и Литва, където горните 20% получават съответно 46,2% и 42,3% от целия доход.

На пръв поглед не се наблюдават значителни разлики в разпределението на дохода. Средните 3 квинтила притежават почти еднакъв дял от общите доходи в държавите с най-високо и най-ниско неравенство. Дори разликата между 5,8% в България и 8%, средния общ доход за долните 20% по доход в ЕС не звучи като значително. Но ако разгледаме съотношението между дяловете на получения доход на горните и долните 20% от населението в ЕС и шестте държави в Графика 2 разликата вече е по-видима.

България има най-голямо съотношение между най-горния и най-долния доходен квинтил в ЕС. Това означава, че неравенството при разполагаем годишен доход между 20-те процента с най-високите и най-ниските доходи в страната е най-голямо сред разгледаните шест държави. Съотношението в Словакия е с 5 пункта по-ниско от това в България и е с почти 1,9 пункта по-ниско от средноевропейското. България има и по-високо съотношение спрямо другите две държави в нейната група – Румъния и Латвия.

То е съответно с 1,4 и близо 1,8 пункта по-високо спрямо тези две държави.

Въпреки че икономите в ЦИЕ не са най-развитите в Европа данните сочат, че някои от тях са постигнали по-равномерно разпределение на разполагаемите доходи. Разпределението в тези три държави е по-равно дори и от някои възприемани като много по-социални държави като например Дания и Норвегия. Словакия, Словения и Чехия са сред държавите с най-голямо доходно равенство в ЕС.

Ситуацията при коефициента на Джини в ЕС през 2020 г., който също измерва неравенство в доходите дава подобна картина на вече представеното разпределение по квинтили в Графика 2. С най-висок коефициент са България, Литва и Латвия, а с най-нисък – Чехия, Словения и Словакия. Средната стойност на коефициента в ЕС е 30, като в Словакия, Словения и Чехия е съответно 20,9, 23,9 и 24,2. В България, Литва и Латвия коефициентите са: 40, 35,1 и 34,5. Впечатление прави и по-високия с почти пет пункта спрямо на Литва коефициент в България. България държи първото място за най-висок коефициент на Джини в ЕС от 2016 г. досега. Интересно е да се отбележи и че Словакия е с най-нисък коефициент на Джини от 2014 г. насам, а Словения и Чехия също са били почти винаги в челната тройка.

Какви са причините Словакия да има толкова ниско ниво на неравенство при доходите?Според доклада на Европейската комисия за Словакия от месец май 2022 г. неравенството при разполагаемия доход и бедността в страната е по-ниско от средната за ЕС. Как обаче Словакия постига такива резултати?Според ЕК правителството и различните програми за разпределяне на богатството и доходите не оказват най-силното влияние. ЕК приема, че сравнително малките разлики в заплатите на работещите (сравнително малки в сравнение с разликите в други членки на ЕС) са основната причина за по-голямото равенство в разпределението на разполагаемия доход. Въпреки това, ЕК отбелязва подобрение в някои индикатори за развитието на образователната система, което вероятно е оказало влияние върху ниския коефициент на Джини.

ЕК смята, че данъците за хората с по-ниски доходи са сравнително по-високи от средните в ЕС. В Словакия данъците на хора със заплата равна на 50% от средната за страната са около 36,6% при средна тежест за ЕС от 31,9%.ЕК също отбелязва че въпреки ниското ниво на неравенство в Словакия, има райони (особено селскостопански) извън столицата Братислава, където неравенството е по-изразено. Голямо е и доходното неравенство между етническите роми и останалото население в държавата.В доклада се съобщава, че възможностите да се намалява нивото на неравенство при доходите чрез данъчни намаления се е увеличила от 2010 г. насам, но все още тази система има по-слаб капацитет в Словакия в сравнение със от средните в ЕС.

Това подкрепя цялостния аргумент на ЕК, че всъщност липсата на сериозни разлики между високите и ниските заплати е основна причина за ниския коефициент Джини и по-равномерното разпределение (от средното за ЕС) на доходите.

(От седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика)