По-чиста природа, по-качествена продукция и детрониране на бързата мода са сред целите на новите продуктови такси в текстилната индустрия.
Производители и търговци, които генерират масово разпространени отпадъци, отдавна носят своята широка отговорност и заплащат съответните продуктови такси. Тази система вече е в сила в нишите на електрониката, автомобилостроенето, производството на гуми и опаковки за еднократна употреба.
Бъдейки четвъртият по големина замърсител на околната среда в глобален мащаб, текстилният отрасъл е следващият в списъка, който предстои да преживее своята трансформация. Какво представлява системата за екотаксите в текстилната индустрия и кои са петте ѝ основни предимства? Обобщаваме в следващите редове.
Какво представлява системата за екотаксите за текстил?
Събирането на екотакси за текстил и обувки има задължителен характер по силата на европейска директива - част от плана за преминаване към кръгова икономика в рамките на съюза.
Тази система разширява отговорността на този, който пуска определен текстилен продукт на пазара в ЕС, независимо дали той е производител или търговец. Разширената отговорност включва задължително заплащане на такса към избрана организация по оползотворяване. Тази организация, от своя страна, ангажира фирма за събиране на текстилния отпадък, а тази фирма отговаря за неговото транспортиране, сортиране, подготовка и рециклиране.
Целта е до 2030 година по-голямата част от текстила на пазара в ЕС да бъде произведен от рециклирани материали, както и 100% от продукцията да подлежи на по-нататъшно рециклиране.
Какви са предимствата на тази система за оползотворяване на текстилния отпадък?
Въвеждането на продуктовите такси за текстил се посреща с обичайната мнителност от страна на бизнес и потребители. И макар в българския закон за управление на отпадъците вече да е прието въвеждането на системата, общественото обсъждане и приемането на наредбата все още не са факт.
Какво губим, докато изоставаме от времето си и какви са пропуснатите ползи вследствие на бездействието?
1. По-малко отпадък и по-чиста природа
Последни данни сочат, че около 35% от всички микропластмаси, изпуснати в околната среда, могат да бъдат проследени като доказано генерирани от текстилните продукти. Това се случва както в процеса на първоначална изработка на дрехи и обувки, така и при неконтролируемото им изхвърляне на регламентирани и нерегламентирани сметища.
Изпуснатите в природата микропластмаси, токсичните вещества и синтетичните оцветители логично намират своя път обратно към нас. Те са в почвата, върху която отглеждаме храната си и във водата, която пием. И ако това звучи твърде абстрактно, то учени споделят, че микропластмаси са открити в притеснителен процент от плацентите на неродените бебета през последните години.
2. По-качествена текстилна продукция
Философията на бързата мода е проста - пускане на голям брой нови колекции от нискокачествени дрехи и обувки, които потребителите да сменят буквално всеки сезон. Тези изделия не са замислени така, че да се ползват години наред. Точно обратното - те губят цвета, формата и външния си вид след третото пране; след което отиват в кофата, а потребителят отива обратно в магазина.
Този начин на правене на бизнес и консумиране на продукти е пагубен както за бюджета на клиентите, така и за състоянието на околната среда. Ето защо, системата за екотакси за текстил си поставя за цел да стимулира качеството за сметка на количеството - както като логика на бизнес стратегията, така и като приоритети в потребителското поведение.
3. Етично производство и управление на текстила
Вероятно поне веднъж сте виждали снимки от производствените фабрики на брандовете за бърза мода. А ако не сте - може би е време да ги видите.
Нуждата от масивно индустриално производство на текстил създава и нужда от усилен физически труд. Този труд често се извършва на нездравословно дълги смени, срещу несправедливо заплащане, включително от деца и неравнопоставени социални групи.
В по-широката си рамка, Стратегията на Европейската комисия за устойчиво производство и кръгово управление на текстила поставя приоритет върху етичното и социално отговорно производство. Това е проблем, чието решаване е пряко зависимо от два фактора. Първият е детронирането на бързата мода, а вторият - намаляването на новата продукция за сметка на рециклираните изделия.
4. Съвременен, конкурентен и морално актуален местен бизнес
Независимо дали ни харесва или не, новото поколение потребители има свои собствени критерии при избора на модни и текстилни аксесоари. Според проучване от 2020 година, използването на екологично устойчиви материали е фактор при покупката на моден артикул за 67% от потребителите в Обединеното Кралство.
Тази тенденция не е нито временна, нито строго локализирана. Буквално целият свят се движи в посока отговорно производство и потребление, а това е особено изразено при поколението Z, което ще съставлява огромен процент от платежоспособните потребители през следващите десетилетия.
С други думи - екотаксите са възможност за бизнеса да остане актуален към нуждите на пазара. При това - с една изцяло организирана система, която ограничава инвестицията в заплащане на една такса, вместо в изграждане на собствени модели за оползотворяване на отпадъка.
5. Мястото на България върху картата на Европа
Като страна-членка на ЕС, България е част както от Зелената сделка, така и от дългосрочните усилия на Европа за намаляване на въздействието върху околната среда. Или поне на теория.
Не би било изненадващо, ако демонстративното бавене на наредбата, острата реакция на бизнеса и генералното нежелание на страната ни да участва в усилията на Европа срещнат логичната ответна реакция. А именно - негласното съществуване на “Европа на две скорости”, в която ние винаги догонваме събитията, вместо да участваме в процесите пълноценно, отговорно и проактивно.
