- През 2021 г. над 200 са били патентовани в България, най-голям дял е в електрониката, казва председателката на Патентното ведомство
- България заема 35-о място от 132 държави в Глобалния иновационен индекс за 2022 г.
- Може ли българин да направи световно значимо откритие в XXI век тук в България?
- В ДНК-то на българския изобретател е да мисли и работи отвъд границите на реалността. Ако функционира в нейните ограничения, не би открил нищо. Вярата, че можем да преодолеем дори гравитацията, е тази, която ни движи към деня, в който научната фантастика става реалност. Обективната оценка на средата може да казва, че нещо не е реалистично, но за нас всяка голяма идея и мечта, по които се работи усърдно, са възможен модел и прототип.
Затова в Патентно ведомство работим толкова усилено в подкрепа на изобретателите и бизнеса. Предоставяме над 120 услуги онлайн, организираме срещи и уебинари, в които консултираме и насърчаваме обмяната на опит.
Екипът на
Патентното ведомство има най-сериозната експертиза
в областта на защита на индустриалната собственост, наша е отговорността да насърчим и подпомогнем мечтателите да видят идеите си по пътя на тяхната реализация.
- Успешна ли беше изминалата година за вас?
- Категорично. И то по няколко направления. Имаме издадени 203 патента за 2021 г. и сме започнали разглеждане на 174 новопостъпили. Какво на практика означава това? Когато едно заявление за патент постъпи при нас, експертите трябва да изминат целия път - от идеята до изграждането на модела и тестовете му.
Българското патентно ведомство е едно от малкото в Европа, което разполага със собствена експертиза в областта на патентите и движи целия процес самостоятелно. Освен да преизобретят, експертите трябва да се уверят, че изобретението е ново не само за самия учен или компанията, които са го разработили, но и за световната наука. И едва тогава пристъпваме към издаването на защитен документ.
Дълъг път, който гарантира защитата на тази толкова ценна индустриална собственост. Ние с колегите в Патентно ведомство осъзнаваме колко голямо влияние има работата ни върху бизнеса чрез потвърждаването или отказа за издаване на защитен документ. Освен това всяко наше решение може да бъде обжалвано в съда. Затова в списъка на успехите през последната година ще посоча и рязко намалелия с 15% дял на обжалваните пред съда решения на Патентно ведомство.
- Защо патентите са толкова скъпи? И това не лишава ли обикновените изобретатели от възможност да защитят труда си?
- Причините са няколко - когато получиш патент, на практика получаваш и търговски монопол, което означава, че за периода от 20 години само патентопритежателят има право да използва - т.е. да произвежда и търгува с изобретението си и да разрешава на негови бизнес партньори, лицензополучатели да правят същото срещу възнаграждение. А това автоматично означава, че за тези години той е монополист, което му
позволява да възвърне многократно инвестициите, вложени в патентоването
Друга причина е, че процедурата по патентоване трае от 3 до 4 години, което е ресурсоемък процес за експертиза. Не без значение е обстоятелството, че в повечето случаи предвидените средства за научни изследвания не включват средства за защита на самите резултати - изобретение или полезен модел. Това обстоятелство затруднява прякото реализиране на икономически растеж посредством иновации.
- Очаква се да заработи Единният патентен съд. Готова ли е България за този следващ етап на решаване на спорове?
- Важно е да се каже, че сме в чудесна интеграция с нашите европейски партньори. Друг успех на българското Патентно ведомство през 2022 година - институцията ни бе отличена от Службата на ЕС по интелектуална собственост сред всички ведомства на ЕС за това, че първа интегрира в своята работа инструмент за унифициране на структурата на решенията по опозиции и спорове в областта на индустриалната собственост.
Така правим сериозна крачка напред в изграждането на европейска система за унифицирани решения и практики между страните членки. Що се отнася до Единния патентен съд, процедурата по сформирането му е все още на етап административна подготовка.
В рамките на този процес Патентно ведомство е изпълнило всички формални процедури като страна членка по Споразумението, като е придвижило документите до етап решение на Народното събрание. Вярвам, че при свикването на новия парламент те ще бъдат гласувани своевременно. Планира се съдът да заработи в началото на 2023 г.
- През 2022 г. България заема 35-а позиция в Глобалния иновационен индекс за 2022 г. Какво означава това за икономиката и живота ни?
- Световната организация по интелектуална собственост (СОИС/WIPO) разработва международна класация за иновации, в която са включени 132 страни, и неговата цел е да покаже значението на интелектуалната собственост за икономическото развитие. През 2020 г. страната ни бе на 37-а позиция, а през 2021 г. се изкачи с две места, заемайки 35-а позиция, която задържа и тази година. Любопитно е, че според данните на Global Innovation Index 2022 (GII 2022) България е на второ място в класацията на групата на държавите с нараснал среден доход (upper-middle-income) и на 23-о място от 39 икономики в Европа.
Движим се в правилната посока,
можем да се гордеем с постиженията си
по показателя “творчески резултати”, където заемаме 23-о място, както и при показателя “резултати от знания и технологии”. Това включва патенти, полезни модели, ръст на продуктивността на труда, нови бизнеси, разходи за софтуер, интелектуална собственост и т.н.
Амбицията ни като държава трябва да бъде в тази посока - да имаме по-иновативни, по-технологични и по-дигитализирани средни и малки предприятия. Което става именно чрез внедряване на нови технологични решения и процеси.
- Само положителни ли са тенденциите у нас след пандемията според индекса?
- Без особени изненади с оглед на развитието на страната през последните над 20 години най-ниска е оценката за България по показателя “институции”. Там заемаме едва 67-а позиция, като са включени политическата среда, регулаторите, бизнес средата. Тук имаме да извървим сериозен път и всички знаем, че той няма да е лесен.
За съжаление, логично се вписва в данните за емиграция на младите ни учени и може би е причината част от изобретенията, в които има българска следа - т.е. участват учени с български произход, да не се патентоват като наши. Сравнително ниски са и оценките по показателя “човешки капитал и наука”, където заемаме едва 68-а позиция. Този показател включва кадри в образованието и науката, разходи за образование и наука и т.н.
Като академичен човек приемам тези констатации с болка, защото вярвам, че е настъпило време да променим на национално ниво нагласата си за инвестиции в образование, наука и интелектуална собственост с пълното разбиране, че това един ден със сигурност ще повлияе положително на доходите и качеството ни на живот.
- В кои направления от живота ни иновациите и изобретенията играят най-важна роля?
- В настоящия момент в световен мащаб
най-значимите изобретения са в медицината и изкуствения интелект
Стремежът на хората е да живеят по-дълго и по-здрави, да улеснят живота си, като създадат машини, на които да прехвърлят нежелания труд, който не е креативен и вдъхновяващ. И другата голяма мечта на човечеството - да направи придвижването още по-бързо, не само между континентите, но и в градска среда.
Затова много изобретения се правят по посока мобилност, в това число летящи коли и мотори. Пръстен, който мери основните ни жизнени показатели, сайт, който пренаписва текстове за минута - това вече са най-обикновени удобства в живота ни. А само преди няколко години бяха нечувани от хората. В производство вече са дори лещи, които визуализират паралелна реалност и помагат на баскетболистите да хвърлят топката в правилен момент с правилна парабола.
- С това темпо на технологично развитие могат ли машините един ден да победят човека?
- Признавам, че имам професионалното любопитство докъде може да стигне човешкият ум в създаването на изкуствен интелект и има ли граници той в своята креативност. Имам възможността от позицията на председател на Патентно ведомство да участвам активно в процесите.
В този смисъл ведомството полага активни усилия да информира бизнеса за всички тенденции в развитието на интелектуалната собственост в световен мащаб така, щото той да се възползва от тях в своя полза и в обществен интерес.
Динамиката в технологиите е изключително интензивна и ние се стремим със същите темпове да задълбочаваме експертизата си, обогатявайки я с международната практика, за да издаваме все по-качествени решения и то в срок, така че активно да подпомогнем иновативната и бизнес средата в България.