Ако човек види какво е ставало преди 16 месеца, може да разбере, че българските производители са предвиждали какво ще се случи, очаквали са рискове и затова са инвестирали преди всичко в обезпечаване на бизнеса си, закупуване на материали и т.н. И сега цените се движат спрямо техните очаквания и търсенето на клиентите. Търговците нямат общо с това.

Институциите в момента изчисляват надценката само като „разходи“ и „печалба“, но не това е принципът, който формира цените. Факторът са „очакванията“ – т.е. една сделка няма да се случи тогава, когато никой не иска да даде съответната цена за нея. Ако държавата се опита да сложи таван на цените, ще произведе дефицит, ще се намали качеството и ще се увеличи корупцията на проверяващите. Категоричен съм за това и тук почти всички икономисти са абсолютно единни.