Човечеството ще разбере, че е започнал такъв конфликт, едва когато вече е твърде късно
Представете си, че след дълъг ден вечерта релаксирате на дивана в хола. И докато гледате любимото си шоу, телевизията изведнъж спира. Грабвате телефона и по денонощната линия се опитвате да се свържете с техник, за да разберете какво се случва, но няма сигнал.
Решавате да отворите Гугъл, за да потърсите решение на проблема, но се оказва, че интернетът е спрял. Озадачени, отивате до прозореца и поглеждате навън към небето. В този момент пред очите ви се разкрива красив водопад от стотици падащи звезди, озаряващи нощния небосвод.
Обаче това не са комети или пък метеори, а хилядите изгарящи в атмосферата отломки на сателитите, които допреди минута са задвижвали модерната човешка цивилизация. Хипнотизирани от една сияйна илюзия, прикриваща лютата битка на изкуствените спътници в орбитата на Земята, вие не разбирате, че сте станали свидетели на един нов и невиждан конфликт – космическа война!
Повишаващото се напрежение на геополитическата сцена заплашва да разшири границите си, а големите сили се готвят да превърнат Космоса в новото бойно поле.
Без много шум САЩ, Китай и Русия създават своите космически армии
или реформират военната си мощ така, че тя да е пригодена за операции в земната орбита. Въпреки че още от времето на студената война големите играчи предприемат стъпки за отбраната на звездите, сериозните действия за нейното осъществяване се случват едва през последните 30 години.
Руската космическа войска е основана на 10 август 1992 г. За трите десетилетия на съществуването си тя претърпява няколко промени, реорганизации и разпускания. Като клон на Въоръжените сили на Русия тя се обособява окончателно едва на 1 август 2015 г. след обединяването на Военновъздушните сили и Въздушно-космическите сили на страната.
Неин главнокомандващ е генерал Сергей Владимирович Суровикин, известен с прякора си Армагедон заради агресивния си и неортодоксален подход към воденето на сражения. Основните задачи на руските космически сили са бързото информиране на висшите политически лидери и командири за ракетни атаки, отбрана от ядрени бойни глави и създаване, разполагане и контрол на космически апарати в орбита.
Силите за стратегическа поддръжка на народната освободителна армия на Китай (ССПНОАК) са ново крило на Въоръжените сили на Пекин, специализиращо в отбраната на Космоса и киберпространството. Сформирано е на 31 декември 2015 г., за да наблюдава всички звена, отговорни за операциите по психологическа, информационна, космическа, кибер- и електронна война, които преди са били подчинени директно на Генералния щаб.
ССПНОАК се ръководят от двама генерали – Джу Цяншън, който е техен главнокомандващ, и Ли Уей, представител на президента Си Цзинпин. Невъзможно е да се определи какъв е цялостният мащаб на тази огромна и комплексна военна структура, но според западни анализатори тя управлява китайските сателитни разузнавателни системи в орбита, съоръженията за изстрелване на ракети и много други.
Космическите сили са най-новият клон на американската армия
Определяни са като първата в света автономна въздушно-космическа войска. Основана е на 20 декември 2019 г. с прякото участие на бившия вицепрезидент Майк Пенс.
Организацията наброява 8600 военнослужещи, наречени “пазители”, и се оглавява от ген. Брадли Салцман. Той ръководи общо 77 космически апарата в различни програми като GPS, Космическа ограда (прави мониторинг на боклука в земната орбита), Отбранителна сателитна комуникационна система, космически самолети “Боинг X-37B” и други.
Противно на очакванията, космическата война няма да наподобява събитията от хитовата класика на режисьора Джордж Лукас. Ако тя застигне човечеството,
бойните действия ще се организират от наземни станции,
а битката ще бъде между сателитите около Земята.
Малко вероятно е в близко бъдеще да видим сражения само в орбита. Вместо това конфликтът ще бъде част от случващото се на Земята. Например Русия използва сателити, за да блокира навигационната система на украинската армия.
Вече съществуват най-различни начини за унищожаването на вражески изкуствен спътник. Един от тях предполага
изстрелването на микровълнова радиация
към желаната орбитална цел. Технологията в момента се ползва от полицията като средство за изключване на елустройства в кола, която се движи с превишена скорост.
Ако методът се приложи в Космоса, нациите ще могат да деактивират сателитите на други държави, без да създават риск от натрупване на космически отпадъци. Подобна атака би могла да се прикрие като технически проблем, при който сателитът просто е “изгорял”.
Друг вариант за конфликт в орбита е кинетичната енергия. Изкуствените спътници се реят около земното кълбо със 17 хил. км/час. Ако по-бавно движещ се обект бъде поставен на пътя на сателит, сблъсъкът ще бъде опустошителен. Тези така наречени кинетични убийства преди са били използвани само за извеждане на сателити от експлоатация в края на техния живот, като САЩ, Русия, Китай и Индия демонстрират способността си да извършват това.
Държавите, които притежават космически армии, могат да пожертват собствени изкуствени спътници, за да разрушат вражеските. Това се прави, за да се образува космически боклук. Ако останките на разрушения апарат се намират на една орбита с противниковия, те се блъскат в него и го свалят.
През 2005 г. Китай провежда подобен експеримент върху своя орбитална техника и предизвиква
най-голямото космическо замърсяване в историята
Наскоро се наложи Международната космическа станция да предприеме маневри, за да избегне останките от разрушеното преди почти 20 години устройство на Пекин.
Директорката на щаба на Космическите сили на САЩ генерал-лейтенант Нина Арманьо коментира пред медии успешния опит на руснаците, при който унищожиха собствен сателит през 2021 г., като “зашеметяваща проява” на напредък в областта на космическата отбрана.
По думите ѝ Китай открито демонстрира сила в Космоса. А
последствията от зараждащата се космическа студена война имат потенциала да променят “живота такъв, какъвто го познаваме”
Кинетичните убийства създават опасност от натрупване на голямо количество отпадъци в орбитата на Земята. Това може да застраши бъдещите експедиции. По данни на Вашингтон в момента около Земята летят над 23 000 боклука с големината на топка за бейзбол. Има още половин милион отломки, по-големи от 1 сантиметър, и 100 млн. частици около един милиметър.
Европейската космическа агенция (ЕКА) изчислява, че общата маса на всички космически обекти в околоземна орбита тежи над 9600 тона. След няколко десетилетия, ако натрупването им продължи, цели региони на Космоса може да станат неизползваеми.
Някои сателити притежават хидравлични ръце, които служат за самоподдръжка. Но чрез тях те могат и да захващат и избутват други космически апарати, за да ги извадят от орбитата им и да ги разрушат. САЩ, Русия и Китай имат възможности за този тип атака.
Анализаторката от Великобритания Джулиана Зюс обяснява, че това се нарича “технология с двойна употреба”.
“Използва се за граждански цели като ремонт или поддръжка на сателити. Но може да се пригоди и за военна употреба”, твърди тя.
Лазерите също се разглеждат като средство в една бъдеща космическа битка
Те могат да бъдат насочени към слънчевите панели на сателит, като по този начин прекъснат захранването. Без него апаратът няма да може да комуникира с наземния си оператор и става неизползваем.
Според военните експерти най-реалистичният сценарий, по който може да се развие орбитален конфликт, са кибератаките. Ако дадена армия успее да хакне сателит, ще има огромно предимство пред врага си. Може да прекъсне неговата навигация, комуникацията му дори ще е способна да праща погрешна информация на противника - и всичко това, докато шпионира всяко негово движение.
Като всеки друг сблъсък на новото време и тук няма как да не се разминем без вече баналната опасност от ядрено унищожение. През 60-те години на миналия век САЩ провеждат няколко атомни теста в земната орбита, най-известният от тях е операция “Старфиш”. В 23,09 ч на 9 юли 1962 г. на 1452 км югозападно от бреговете на щата Хавай термоядрена бойна глава избухва на 400 км височина.
Мощта е толкова голяма, че превръща нощта в ден
В резултат е освободен неочаквано силен електромагнитен пулс, който спира тока и телекомуникационните мрежи на Хавайските острови. Радиацията не може да се откъсне от земната гравитация и не се разпръсква в Космоса. Вместо това се натрупва около Земята и образува изкуствен пръстен, подобен на Сатурновите. Явлението успява да извади от изправност дузина сателити и да причини проблеми в навигацията.
Военният анализатор Питър Сингър предполага, че ако настъпи космически конфликт, обикновените хора няма да разберат какво се случва, но това ще бъде началото на трета световна война. Първите признаци, че става нещо необичайно, ще са проблемите в навигацията, интернет мрежите и телекомуникацията.
Основната цел ще бъде да се унищожи американското космическо надмощие, тъй като засега Вашингтон е с най-голямо присъствие в земната орбита. Ще се приложи всичко налично досега. От кинетични убийства до лазери и кибератаки на сателитни системи. В атмосферата ще бъдат изстрелвани антисателитни ракети и към наземните станции ще се подават фалшиви данни. Вероятно ще се създаде пълен информационен хаос, чрез който ще се направи опит да бъдат блокирани абсолютно всички средства за защита и овладяване на ситуацията.
