В рамките само на 2-3 години северната ни съседка рязко ускори икономиката и сега Букурещ май е по-богат и от Виена 

1 януари 2007 г. - Европейският съюз се разширява с присъединяването на две нови членки – България и Румъния. От тогава за двете държави винаги ще има един и същи етикет - най-бедните в ЕС. Положението не е било по-различно и преди това. В следващите години обаче Румъния се движи по-бързо от България, а сега вече я изпреварва значително.

В началото на прехода например - през 1989 г., Румъния имаше 2 пъти по-нисък БВП от България на човек от населението. През 2006 г., малко преди влизането ни в ЕС, този показател вече е почти изравнен. Сега Румъния има с 31% по-висок БВП в сравнение с България. Оказва се, че Румъния задминава не само България, а и Хърватия, като се изравнява с Унгария и Португалия.

А само преди две години България можеше да се похвали, че е изпреварила поне Румъния

Според данните на Евростат за риска от бедност и социално изключване за 2020 г. у нас делът на хората, които са в риск от бедност и социално изключване, е бил 33,6%. В Румъния са 35,8% от населението. Пак от същите данни - средният годишен доход (след приспадане на всички данъци и удръжки) на румънеца тогава е 4267 евро, докато у нас е 4612 евро. Сега средната годишна заплата (преди облагане) в Румъния достига 13 хил. евро, докато в България е с около 20% по-ниска.

По отношение на риска от бедност тенденциите в двете балкански държави-членки на Европейския съюз, през последните две години са противоположни -

докато у нас делът на бедните се увеличава, в Румъния той намалява,

защото през 2019 г. е бил 36,3%.

Сравнението между България и Румъния по отношение на заетостта и оплакванията от липса на работа показва същите тенденции, както и за дела на бедните. В Румъния работа имат 65,6% от хората в трудоспособна възраст, докато в България - 68,5%. Но у нас средната оценка, която дават хората на работата си, е 6,4, докато в северната ни съседка е 7,2 по 10-степенната скала.

Същото е и по отношение на жилищните условия. 45,1% от румънците обитават жилища, в които няма отделна самостоятелна стая за всеки човек над 18-годишна възраст, докато в България в това положение са 39,5%. Само че румънците са по-доволни от жилищните си условия, защото им дават средна оценка 7,4, докато българите - 6 по 10-степенната скала.

Още по-голяма разлика се вижда, ако се погледнат данните на Евростат за покупателната способност. България има напредък, но доста бавен. Например през 2010 г. показателят е 45% от средното ниво в ЕС, а през 2022 г. стига 57%. Само че

в Румъния покупателната способност от 53% през 2010 г. се вдига на 75%

Подобна е тенденцията и при инвестициите, ако се измерят през образуването на основен капитал. За периода 2010-2022 г. реалният ръст в Румъния е 3,9%, а у нас има спад от 0,1%.

Само за последните 5 г. средногодишният реален ръст в България е 0,2%, докато в Румъния е 5,1%.

С натрупване се оказва, че в румънската икономика се инвестират 57% повече средства спрямо 2010 г., а в българската - с 3% по-малко

По БВП на глава от населението, измерен чрез паритетна покупателна способност,

Букурещ вече е по-богат от Виена и изпреварва София два пъти

Нетната средна заплата в българската столица е почти равна на тези в румънската - 1017 евро срещу 1100 евро. Но реалната производителност на труда за региона около Букурещ средно на година се покачва със 7,9% - почти четири пъти повече от България.

Значителна разлика има в минималната заплата - в Румъния тя е 515 евро на месец, след като бе вдигната 15 пъти от 2011 г. насам, а у нас - 400 евро. Но по средна нетна заплата сме по-добре, защото в северната ни съседка е 690 евро, а у нас е 743 евро.

По отношение на инфраструктурата с румънците сме в сходно положение. Съседната ни държава тепърва ще строи своя магистрален пръстен, същото предстои и в България. Жп линиите са в подобно състояние като българските, но това може скоро да се промени.

В здравеопазването двете страни през последните години неизменно се класират на последните места в индекса Euro Health Consumer в ЕС. Но и тук Румъния е с едни гърди напред с отделяните 661 евро на човек годишно, а в България сумата е 626 евро, показват данни на Евростат. А само преди три години е било обратното - северната ни съседка е била на дъното в ЕС с 584 евро на човек за здравни грижи, докато у нас са се давали 587 евро.

Лошата новина за България е, че

Румъния има големи шансове да ни изпревари още повече

Редица изследвания в ЕС показват, че след като дадена икономика премине прага от 70% спрямо средния за съюза БВП на глава от населението, следва бурно развитие. Примери за това са Португалия и Ирландия. Което дава основание да се смята, че румънската икономика ще продължи да се движи бързо и скоро да догони средноевропейското ниво. За България такива изгледи засега няма.

Днес двете държави отново са пакетирани, но за Шенген.

Вероятно скоро ще стане ясно дали Румъния няма да ни изпревари и по този показател, влизайки преди нас в зоната за свободно пътуване.

Тогава наистина ще се окаже, че бием румънците само по изобретатели. Преди дни от българското Патентно ведомство отчетоха, че се увеличава активността на родните изобретатели да подават и европейски патенти. По това България изпреварва Румъния и Хърватия, след като у нас заявките са 5,8 на 1 млн. души, а издадените патенти - 3,3.

Висящ мост над Дунав и скоростен влак от Русе до летище “Отопени”

Изоставането с големи инфраструктурни проекти в Румъния съвсем скоро ще е в миналото. Скоростната линия Букурещ - Гюргево през септември ще е готова и с влак, включително и от Русе, ще се стига до румънсото летище “Отопени” за по-малко от час. И ако България ремонтира жп линията Варна - Русе и София - Русе, може да се възползва от скоростни влакове. Но засега планове за такава реновация няма.

В края на юни пък ще бъде пуснат частично за движение висящият мост над река Дунав при Браила - един от най-мащабните инфраструктурни проекти в северната ни съседка. Съоръжението ще е третото най-голямо в Европа и ще е готово напълно до края на годината. Дължината му е почти 2 км, а височината на пилоните - близо 200 метра. Има четири ленти за движение на автомобилите и две за пешеходци и велосипедисти от двете страни. За строежа са използвани 81 000 километра стоманено въже - колкото два пъти обиколката на Земята.

Мостът е част от експресния път Бузъу - Браила - Тулча - Констанца, който трябва да бъде завършен до 2030 г. С него ще се свърже северната част на Мунтения и южната на областта Молдова с делтата на Дунав. Стойността на съоръжението е около 500 млн. евро. Близо 70 на сто от финансирането идват от Европейския фонд за регионално развитие.

Румънските медии често наричат висящия мост при Браила “Голдън Гейт на Румъния” или “Голдън Гейт над Дунава” заради сходната дължина с оригинала в Сан Франциско - 1970 метра.

15 000 души дадени на съд за корупция

95-има са осъдените за корупция в Румъния през декември и януари, съобщи Националната дирекция за борба с корупцията (ДНА). Наказанията им варират между шест години и шест месеца затвор. Става дума за престъпления, свързани с вземане и даване на подкуп, търговия с влияние, злоупотреба със служебно положение, измами с европейски фондове.

Сред окончателно осъдените са заместник генерален директор на Агенцията за плащания и интервенция в земеделието, заместник генерален директор на Националната администрация на румънските води, директор в министерство, кмет, четирима полицаи, 20 митничари.

За 20-те години от съществуването си румънската Национална дирекция за борба с корупцията (НДБК) е изпратила на съд около 15 000 души, обвинени в корупция, а общият размер на причинените от тях щети се оценява на 5,4 милиарда евро.

През 2012 г. например бе осъден бившият премиер Нъстасе, през 2015 г. - петима министри, 21 депутати и кметът на Букурещ.

Румъния формално все още е под наблюдение заедно с България чрез европейския Механизъм за сътрудничество и проверка. Известен напредък в реформите в правосъдието обаче накара Европейската комисия да препоръча през ноември премахването на специалния механизъм за наблюдение на правосъдието в Румъния.

У нас все така няма нито един влязъл в затвора бивш министър. А Нидерландия ще се съгласи страната ни да влезе в Шенген, когато стане ясно, че в България има действаща правова държава, способна да се справи с корупцията и организираната престъпност, твърди външният министър Вопке Хукстра.

Нидерландия обаче е съгласна Румъния и Хърватия да се присъединят към шенгенското пространство. А към момента другата блокираща държава - Австрия, не иска и двете страни в Шенген. Аргументът на австрийците обаче е големият брой мигранти.


13,2 млрд. срещу 6,2 млрд. евро по плановете за възстановяване

Румъния договори 13,2 млрд. евро по плана си за възстановяване, а още 17,2 млрд. ще ползва като нисколихвени заеми. Северната ни съседка вече е усвоила 6,3 млрд. евро. Основните области, в които е използвала средствата, са здравеопазване, транспорт, цифровизация и енергийна ефективност.

За да ускори усвояването на парите, страната е планирала да въведе реформи и мерки за опростяване на бюрокрацията. Това включва опростяване на процедурите за получаване на лицензии и разрешителни, както и въвеждане на онлайн платформи за обработка на заявления и управление на проекти.

България има 5,7 млрд. евро по плана си, като се отказа от ползването на заеми. До този момент страната ни е получила само едно плащане, което е за 1,3 млрд. евро. Колко от тези пари са реално усвоени, още не е ясно. България закъснява с получаването на второ плащане от над 700 млн. евро заради неприети закони, които са част от условията за получаване на парите. За третия транш срокът е средата на тази година. Освен това забавяне има и заради преговорите с ЕК за промяна на плана в частта му за въглищните централи.

Общо 9 плащания са заложени по българския план, като крайният срок за приемането на мерките е 30 юни 2026 г. Този график може да се предоговори, но крайният срок за изпълнение на плановете е 2026 г. и не може да бъде променен. А отлагане на инвестиции от 1,5 млрд. евро за догодина повишава риска от загуби на пари, ако се пропусне крайният срок. (24часа)