На младежкия научен фестивал “Ало, Космос 3.0! Говори България!” ще бъдат изнесени най-новите изследвания за изненадващия ефект
Звучи невероятно, но Космосът може да изиграе много важна роля в изследванията за забавяне на стареенето.
НАСА провежда няколко проучвания и те са категорични, че въпреки многото недостатъци престоят извън Земята има изненадващ подмладяващ ефект.
Данните неотдавна бяха потвърдени и от екип, сред чиито автори са учени от Японската космическа агенция. Според тях гените, участващи в удължаването на живота на Caenorhabditis elegans, са се увеличили осезаемо след космически полет.
НАСА също проведе много интересен експеримент с двама еднояйчни близнаци. Единият в продължение на една година е подложен на ефектите на Космоса, а другият остава на Земята и води нормален живот. Установява се, че при този горе
теломерите
изненадващо са се удължили, което е един от маркерите за клетъчно подмладяване.
Друго проучване със седем астронавти доказва, че в Космоса сърдечната честота се подобрява, което също говори за забавяне процеса на стареене.
Има дори допускане, че магнитните флуктуации извън Земята активизират функционалната мрежа на мозъка, което има някакъв странен регенериращ ефект. Как е възможно това при
вредните въздействия
на космическата радиация?
Всички тези изследвания, но с много по-големи подробности ще бъдат обсъдени с участниците в третото издание на младежкия научен фестивал “Ало, Космос 3.0! Говори България!”, който ще се проведе на 29 юни в София Тех парк.
Част от програмата ще е и разговор с един от изумителните умове на НАСА - аерокосмическия инженер Суати Мохан. Тя работи в Лабораторията за реактивни двигатели на американската космическа агенция в Пасадена и ръководеше операциите за насочване и контрол в мисията “Марс 2020”. Тогава най-важната задача бе космическият кораб да бъде прецизно ориентиран и марсоходът да кацне благополучно на Червената планета. Самото приземяване на Perseverance се реализира с парашут и докато летеше към повърхността на Марс,
заснемаше труднодостъпни
терени
- постижение, което бе истинска сензация, и неслучайно Мохан бе бурно аплодирана от международната общност и колегите си за фантастичния пробив.
На фестивала “24 часа”, “168 истории-24 часа” и сп. “Космос” също ще участват със свой щанд и за всички деца са подготвени неочаквани подаръци, свързани с тайните на Вселената.
Проф. Милена Георгиева от Института по молекулярна биология на БАН:
Вече има протоколи за неостаряване и те работят
- Проф. Георгиева, каква е връзката между Космоса и епигенетиката и достиженията на науката за подмладяването и как можем да се възползваме от тях?
- На фестивала Hello Space подробно ще разкажем за изследванията, които бяха проведени на Международната космическа станция (МКС), и резултатите от тях. Обект на проучването бяха еднояйчни близнаци и се проследи в продължение на 365 дни как остаравя единият, останал на Земята, и другият, който бе на МКС. Това позволи на НАСА и на техния екип да установят как двете биологични системи, двата организма остаряват в различни условия. Астронавтът, който бе в Космоса, живееше при строго определена диета, при регулиране на циркадни и биологични ритми, при липса на регулирана физическа активност, докато другият - на Земята - живееше като всеки обикновен човек. Разликите в биологичните показатели бяха много интересни и дават информация как можем да влияем на този процес в резултат на знанията, които получихме от Космоса, за въздействието на тези екстремни фактори върху молекулата на ДНК, върху нейната стабилност, върху начина, по който се изявяват гените. Бяха натрупани фундаментални знания с огромно значение за човечеството и планетата.
- Ще разкриете ли на 29 юни тайната какво ние тук на Земята можем да направим веднага, за да отложим стареенето?
- Да. Най-общо това става, като контролираме храненето, като наложим персонализирани диети, съобразени с нашия генетичен бекграунд, с нашата географска ширина, с факторите на заобикалящата ни среда и местообитанието, вече има протоколи за персонализирано неостаряване и те работят не само в лабораторни условия, а и при отделни индивиди. Прилагат се с много голям успех, защото остаряването е сложен многофакторен процес, но той се контролира не само от нашите гени и ДНК, а и от факторите на околната среда. Затова, ако контролираме въздействието им, можем да модерираме и изявата на процесите на остаряване на всички нива в човешкия организъм.
- Освен диети има ли билки, растения, които може да ни помогнат веднага. Ще представите ли такива изследвания на фестивала?
- Да, има много модерни изследвания, включително тези, които правим в нашата лаборатория на фитоекстракти от ендемични, специфични за нашите географски ширини растения като например живовляк, мурсалския чай, както и съставката прополис. Подробности ще представим на фестивала.
Проф. Леандър Литов, ръководител на българския екип в ЦЕРН:
Микро черни дупки могат да се правят при над 4 измерения
- Г-н Литов, ще покажете ли на младежите на фестивала как се правят черни дупки в ЦЕРН и опасни ли са те?
- Става дума за микро черни дупки и те се изпаряват веднага. Говорим за теоретични модели, които предполагат, че това може да се случи, но не са правени. Те са възможни само ако има повече от 4 измерения.
- Какво ще научат участниците от виртуалната визита на ЦЕРН?
- В нея ще участват водещи български и чужди учени, които ще разкажат за ускорителя, за експериментите, ще покажат какво се случва под земята, как се събират данни, младежите ще могат да задават въпроси. Ще разкажем за текущите изследвания за Хигс бозона, изследваме свойствата му, търсим петата сила - следим за нови взаимодействия, в частност да се опитваме да наблюдаваме тъмната материя и нейните свойства. И ако я засечем или “видим”, това върви в комплекс с петото взаимодействие. Тоест ще има физика извън Стандартния модел.
Христо Пимпирев, полярен изследовател:
Антарктида е Белият Марс, там тренират астронавтите
- На фестивала ще бъде направена връзката между Антарктида и Марс. Бихте ли обяснили накратко каква е тя?
- Тя е свързана с Космоса, защото това е Белият Марс. Тя е отделена от останалите континенти от негостоприемния и студен Южен океан. Там са най-екстремните условия на Земята, с най-ниската температура, която е измерена от минус 89 градуса по Целзий, каквато е температурата на Марс. Това е един много изолиран континент, отделен е от всички други с негостоприемен студен океан, където температурата е 0 градуса до минус един и той не замръзва, защото водата е солена. Неслучайно НАСА използва Антарктида, за да тренира там бъдещите астронавти, които ще живеят на лунните станции. Там те живеят в изолирано общество и е важно екипите да проявят психологическа търпимост. Затова именно Антарктида е земният път към Космоса.
Но освен това Леденият континент е известен още и като мястото, където най-лесно се откриват падналите метеорити от Червената планета. Там това е много лесно, защото всичко е ледено- бяло и те се открояват. Ловците на метеорити правят там специални експедиции.
- На Антарктида падат ли метеорити и от други планети?
- По принцип да, но повечето са от Марс. Има и от метеорния пръстен, който обикаля между Червената планета и Юпитер, но най-много са от Червената планета. Има и остатъци от древни планети.
- Достатъчно добре ли е изучен химическият състав?
- Известен е, защото тези метеорите се изследват и се сравняват с данните от апаратите “Викинг”, “Кюриосити”, проучващи скалния състав на Марс. Известно е, че това са вулканични скали, защото е имало интензивни лавови потоци, базалти, но най-важното е, че в един от тях се откриват органогенни структури, наподобяващи вкаменени признаци на живот. Отделно тези метеорити на милиони и милиарди години от вътрешността на планетата разкриват данни за развитието и нейното марсианско минало. Не искам да кажа геоложко, тъй като думата произхожда от Гея - Земя.
- Запознавали ли сте се на Ледения континент с изследователи на Марс?
- При моето отиване, когато забихме българското знаме, в самолета имаше американски учен, който бе с металотърсач. Той бе тръгнал, за да търси метеорити. Дори заедно отидохме на една такава експедиция и той пред очите ми намери пет за 7-8 часа. Идват и групи по интереси, но е факт, че големи екземпляри вече трудно се намират, защото, като намерят, те го раздробяват, за да го продадат по-скъпо.
Доц. д-р Владимир Божилов, астрофизик от Физическия факултет:
Наблюдаваме десетки потенциални планети - близнаци на Земята
- Доц. Божилов, вие отдавна работите по темата, но в последно време сякаш направихте лавинообразни открития с екзопланети. Ще разкриете ли на фестивала дали има планети близнаци на Земята, и евентуално имената им?
- Екзопланета е всяка планета, която обикаля около звезда извън Слънчевата система. Откритията в тази област от българска страна наистина са значими, особено в последната година. Причината е, че от март 2022 г. с подкрепата на Фонд “Научни изследвания” в катедра “Астрономия” на Физическия факултет на СУ се изпълнява проекта “Exo-Restart”. В рамките на него са открити множество нови екзопланети, като част от резултатите ще споделим на “Алом Космос! Говори България” 3.0. Ще поговорим и за това колко и какви са потенциалните планети - близнаци на Земята, в далечния Космос.
- Какви са критериите на учените, какви сигнали следите, за да прецените дали някоя екзопланета е подходяща за живот на хората, или е близнак на Земята?
- На първо място това, е наличието на вода в течно състояние на повърхността, тъй като водата е основна съставка за живота такъв, какъвто го познаваме. За да може обаче водата на дадена екзопланета да тече, трябва самата планета да се намира на подходящо място спрямо своята звезда, за да не получава нито твърде много, нито твърде малко топлина. Тази специална зона се нарича зона на обитаемост. И в момента вече има десетки екзопланети в съответните зони на обитаемост. За някои от тях ще разкажа в моята презентация.
- Тъй като отдавна следите изследванията на Марс, увеличава ли се вероятността там все пак да има вода, което ще е от решаващо значение за предстояща пилотирана мисия дотам.
- На Марс със сигурност има вода днес. Освен наличието на воден лед, за което се знае отдавна, през 2015 г. наблюдения с Mars Reconnaissance Orbiter на НАСА потвърдиха, че през марсианското лято там има ивици от солена вода на повърхността. А в края на 2022 г. данни от мисията на Европейската космическа агенция “Марс Експрес” показват наличието на езеро под южния полюс на Червената планета. На “Ало, Космос! 3.0” повече за Марс ще разкаже моят колега и приятел Тихомир Димитров от "Космическа академия за деца Space Academy".
- Очаквате ли скоро да бъде открит извънземен живот на тези планети? Има ли на този етап някакви знаци за наличието му?
- Честно казано, не знам. Иска ми се да вярвам, че животът на Земята не е уникален. Причината е, че в Космоса са налични всички елементи, които са съществени за живота - вода в течно състояние, която се намира на повърхността на планети с твърда повърхност и размери и маса, близки до тези на Земята. Но докато не открием със сигурност извънземен живот в Космоса, било на далечна екзопланета, или по-вероятно на Марс или някои от ледените спътници на Юпитер или Сатурн, няма да сме сигурни дали не сме единствени. Днес обаче сме по-близо до отговора от всякога. И точно затова ще си поговорим на 29 юни в “София Тех парк”.
Димитър Желев, "Географ БГ":
Точката Немо е притегателна за космическия боклук
- Г-н Желев, какво представлява точката Немо?
- В географията съществуват точки от земната повърхност, които се наричат “полюси на недостъпността”. Това са места, които пространствено са най-отдалечени от бреговата линия между сушата и водата. Те остават встрани от основните търговски пътища и общественото внимание. Съответно имаме континентални и океански полюси на недостъпността. Точката Немо е точка от Световния океан, която е най-отдалечена от бреговете на острови и континенти. А за това къде точно се намира ще разкажа на фестивала “Ало, Космос”.
- Защо тази точка е такава притегателна сила за космическия боклук?
- Хората от векове се справят с боклука, най-често като го изхвърлят на място, което е скрито и което е далеч от ежедневното им местообитание. Общо взето така възникват сметищата - “накрая”, “в дерето”…
- Тези отпадъци опасни ли са за околната среда?
- Няма отпадък, който да не крие риск за околната среда. Отдалечеността на точката Немо е предпоставка за по-малък риск спрямо хората, но цялостното въздействие върху океанските екосистеми е слабо проучено. Тепърва ще се засилва вниманието към тази тема предвид засилващите се стремежи на хората към Космоса. Голямото предизвикателство е, че никоя държава няма политически интерес към тази акватория на този етап и едва ли страните лесно ще се обединят около опазването на природата.
8 °
19 °
