Български палеонтолози ще изследват скалите на полуостров Байес. "Целта на нашия проект е да направим палеонтоложки и стратиграфски изследвания в най-западната част на полуостров Байес" , разказват палеонтолозите доц. д-р Дочо Дочев и доц. д-р Любомир Методиев.

Те ще се опитат да направят разрез на най-старите скали, които се разкриват в този район и ще описват пласт по пласт скалните последователности. "Основно ще събираме вкаменелости, които ще ни покажат каква е възрастта на скалите, в които сме ги намерили", уточниха учените. 

"Ще направим геохимични изследвания на събраните проби, като ще се опитаме да направим и палеонтоложки интерпретации – каква е била солеността на морето, температурата на водата, имало ли е условия за живот на древните организми", разяснява доц. Методиев. 

Доц. Дочев пък обяснява, че скалите на полуостров Байес са основно седиментни, т.е. са образувани във воден басейн. „Успоредно с тяхното образуване е имало и вулканична дейност, която е водила до формирането на вулканични скали. Целият остров е изграден от седиментни и вулканични скали, които би трябва да бъдат на една и съща възраст“, допълни той. Според него наличието на този тип скали означава, че невинаги Антарктида е била ледена пустиня. „Когато са се образували тези скали и съответните вулканични изригвания, било то под вода или на земната повърхност, полуостровът е бил дъно на някакъв топъл басейн“, коментира експертът. 

Учените предполагат, че топлият басейн е или морски, или океански.  

Доц. Любомир Методиев каза, че процесът по събиране на данни е класически. „Стъпвайки на вече направена геоложка карта и данни от по-ранни публикации, ще събираме последователно образци, за да направим по-голям геоложки разрез, а след това, на по-късен етап, да направим и интерпретации чрез лабораторни методи“. По думите му, те ще преценяват каква е скалата като вземат проби по около 100-150 грама, прибират ги в специални пликове и описват от кой разрез и на кой метър са намерени.

По думите на палеонтолозите проучването се води от принципа на актуализма, въведен от сър Чарлз Лайъл. „Познанието на настоящето може да ни помогне да видим миналото и така да предвидим бъдещето. Когато знаем какви са били климатичните промени в геоложкото минало, можем да предвидим какви ще бъдат климатичните за в бъдеще“, отбелязват те.

„Има направена периодизация въз основа на еволюцията на живите същества отпреди 250 години. Това е най-хубавият, най-простият и най-евтиният метод да се датират седиментните скали“, посочи доц. Методиев. Според него по-лесно е да се намери фосил, но е трудно да се намери специалист, който да определи неговата възраст. 

Доц. Дочев отбелязва, че полуостров Байес е най-западната част на остров Ливингстън, където е разположена българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. "Това е полуостров, който е много малко зает от лед и сняг. Всички острови, дори и най-малките, са с ледена шапка и скалите не се виждат. Полуостров Байес е най-широката по площ свободна от лед зона, не само на нашия остров, но на целия архипелаг, което дава възможност за работа“, допълни доц. Методиев.

Палеонтолозите разказаха и за лошите метеорологични условия на полуостров Байес. Доц. Любомир Методиев се пошегува, че изследванията ще бъдат успешни, ако природата е милостива.

„Нямаме никакви удобства, ще спим в палатки около 10 дни“, разкри доц. Дочев. По думите му испанските учени имат две временни постройки на полевата база, наречени рефухио. „В едното се храним и установяваме връзка с испанската база или с българските станция и кораб. Другото се използва за лаборатория“, допълни още той. 

Доц. Дочо Дочев сподели, че преди близо 30 години проф. Христо Пимпирев, ръководителят на българската антарктическа експедиция, първи стъпва на полуостров Байес. „Той е прекарал тук два месеца със същата цел като нашата. Пимпирев прави геоложки маршрути, описвал е скални последователности. Заедно с геологът проф. д-р Диан Вангелов от Геолого-географския факултет към от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ правят статия, свързана с това какви са били условията, когато са съществували тези водни басейни“. Доц. Дочев отбелязва, че стъпват на тази основа, направена от двамата български палеонтолози. Те ще се опитат да я надградят и да получат нови резултати.

Междувременно част от екипажа на българския военен научноизследователски кораб "Св. св. Кирил и Методий" (НИК 421) помогна на испанските си колеги в разтоварването на провизиите и построяването на полеви лагер на полуостров Байес. Палеонтолозите от българската антарктическа експедиция останаха там, а колегите им от НИК 421 се отправиха обратно към кораба, предава БТА. 

Българските учени доц. д-р Дочо Дочев и доц. д-р Любомир Методиев пристигнаха вчера заедно с испанските учени от полярната база на Испания „Хуан Карлос I” на полуостров Байес.