Светът е свикнал да използва четири основи строителни материала: бетон, стомана, тухли и дърво. Три от тях имат огромен въглероден отпечатък, а строителството като цяло генерира над 30 процента от емисиите на въглероден диоксид в света.

Канадският архитект Майкъл Грийн, носител на някои от най-престижните международни архитектурни награди, избира четвъртият материал – дървото, за да строи функционални и красиви сгради, променящи начина на мислене за строителството.

"Ако преди век бяхме знаели колко лошо ще се отразяват бетонът и стоманата върху изменението на климата, щяхме да помислим за нови материали, щяхме да се запознаем по-добре с естествените материали и с потенциала им. Ако едно дърво може да израсне до 30 или 40 метра, както на мястото, където аз живея, то със сигурност можем да се поучим от природата, за да правим здрави и високи сгради", разказва той пред БТА на Фестивала на Новия европейски Баухаус в Брюксел.

В момента Грийн и екипът му проектират 55-етажна дървена сграда в Милуоки, САЩ, която ще бъде най-високата такава в света. Проекти с подобна височина се обмислят в Австралия и на други места в света.

"Височината е важна, отчасти защото така показваме на обществеността, че всяка сграда може да бъде построена по този начин. Построите ли небостъргач така, можете да построите всичко, всяка сграда в градовете. Използваме височината, за да привлечем вниманието към инженерството зад този тип строителство, за да разпалим мечтите и стремежите на хората", казва архитектът, отбелязвайки че всъщност по-голямата част от работата му е свързана със постройки от всякакъв мащаб.

Преди близо десетилетие екипът на Грийн построява седеметажната сграда Т3, използвайки дървета, увредени от насекоми, която със своите 21 000 кв метра площ към дадения момент е най-голямата дървена сграда в САЩ и в последствие дава безценна информация за характеристиките и свойствата на големите конструкции от дърво. В момента студиото му работи по дървена сграда, където да се настани централата на световна ИТ компания в Калифорния.

"Не смятаме непременно, че светът се нуждае от много небостъргачи. Аз наистина не харесвам небостъргачите. Не мисля, че те са чудесно място за живеене, а и има известна неефективност при изграждането на наистина високи сгради. Това важи за всички материали и означава, строителството всъщност има по-ниска въглеродна ефективност", посочва той, допълвайки, че по-голямата част от сградите, които би искал да издигне са със средна височина - до 16 етажа.

Дървените сгради обаче не са подходящи за всички райони. За региони на света, където има силни земетресения, като Канада и Турция, дървото е много добър материал. За места със силни урагани ветрове обаче с него се работи по-трудно, но с правилно проектиране такива сгради могат да бъдат безопасни практически на всякъде.

Друг проблем е устойчивостта и опазването на горите – не бива за целите на строителството да бъдат изсичани гори, които не биха могли да се възстановят, подчертава Грийн. Природните условия са подходящи в Северното полукълбо, на места, където има действително устойчиво горско стопанство и се засаждат достатъчно дървета, които растат достатъчно бързо.

"Има много части на света, от които няма да купя дървесина, защото не вярвам, че е устойчива. В тези региони, не искам да строя от дърво, искам да строя по други начини", казва архитектът, посочвайки части от Африка и дъждовните гори на Бразилия.

За такива райони може да се работи с други растения, които са типични за съответното място, растат бързо и в изобилие. Екипът на Грийн проучва растения като лен и коноп, на основата на които да бъдат разработени нови строителни материали.

"Днес такива материали все още няма, но се надявам до 20 години това да стане начинът, по който мислим и строим", споделя Грийн, посочвайки един от основните проблеми, възпрепятстващи "позеленяването" на строителния сектор – крайно недостатъчните инвестиции в научни проучвания.

"Като индустрия трябва да мислим по-широко, отколкото го правим сега, защото всъщност в момента се опитваме да решаваме много малки проблеми. Опитваме се да направим лошите материали малко по-добри или се опитваме да решим нещата на много, много, много местно ниво – къщи от бали слама, от пръст... Всички те са добри, но няма да решат проблемите на хората в необходимия мащаб, нали? Трябва да построим големи градове от новите материали", подчертава той.

Технологиите на растителна основа позволяват да се мисли по този различен начин и, ако инвестираме и променим строителните норми по необходимия начин, се надявам, че след около 20 години това ще бъде начинът, по който ще се строи в света", казва архитектът.

Изкуственият интелект също може много да помогне в търсенето на по-добри строителни решения, тъй като дава възможност изключително бързо да се събират огромно количество данни, да се тестват теории, "да разберем истинската цена на една сграда, въздействието й върху човешкото здраве и благосъстояние, върху производителността и ефективността, за да стане строителството по-бързо и по-ефективно.

В крайна сметка всеки се интересува от цената на един строеж, обяснява Грийн, но в нея трябва да се включват не само материалите и труда, но и компоненти като разходите, произтичащи от замърсяване и влошаване на околната среда, социално въздействие, непреки разходи като затваряне на достъпа до обекти заради строителството, които да сформират реалната цена на една сграда.

Засега обаче, по думите на Грийн, липсват големите идеи, които да променят радикално строителството, както "Тесла" (Tesla) превърна електромобилите в масова концепция. "Трябва да се инвестира в по-големи идеи, а не в малки. Малките идеи са важни, не искам да ги омаловажавам. Малките общностни проекти винаги ще бъдат важни, но времето е от съществено значение трябва да мислим много по-мащабно", посочва той.

Нужно е и големите идеи да се срещнат с големия капитал, за да може промените в строителството да се разгърнат в необходимия мащаб.

Къде можем да очакваме първо да видим мащабно разгръщане на нов тип строителство?

"В известен смисъл това, което е толкова вълнуващо в днешния свят, е, че тези големи идеи могат да дойдат от всяка страна на планетата. Защото хората имат достъп до интернет, до инструментите на изкуствения интелект, с които ще разполагат все повече, имат достъп и до необходимото образование. Изследвайте тези идеи и пробивът може да дойде отвсякъде", заключава архитектът.