Евтим Милошев: Когато си във властта, ти не си свободен човек, но твърдя, че може да си почтен и честен

• Парадокс е, че министърът на туризма не ходи на туризъм. За първи път в живота си за 57 години стъпих на морския бряг с костюм и вратовръзка в разгара на летния сезон
• За да бъдем успешна страна, народ, държава, много малко ни трябва - половин крачка, даже не цяла, но сякаш е трудно да бъде направена
• Летището, самолетите, пилотите, стюардесите - не е разказвано за тази среда. Ще го направим в тв сериал

100 дни минаха, откак Евтим Милошев вече не е във властта. Известният продуцент беше министър на туризма в последните две поредни служебни правителства на Димитър Главчев и въпреки че дойде от сферата на културата, се оказа сред най-активните в новата си позиция. Сега се завръща към страстта си да прави филми и сериали, след като вече се утвърди като един от най-успешните продуценти с тв поредиците "Столичани в повече", "Дървото на живота", "Откраднат живот", "Дяволското гърло", "Всичко за сина ми".

Милошев е женен за актрисата Христина Апостолова, която е и сценарист на сериалите му. Двамата имат син - Петър, а с тях живее и първото дете на съпругата му - Димитър, от актьора Димитър Рачков.

- Какво прави един бивш министър след края на мандата си? С какво се занимавате, г-н Милошев?

- Дългият път от властта към гражданското общество.

- Колко е дълъг този път?

- Бях чувал, че пътят от гражданското общество към властта е дълъг и труден, а сега виждам, че и обратният път също е такъв. Разбира се, това го казвам в рамките на шегата.

Завърнах се към обичайните си задължения. В “Дрийм тийм” подготвяме няколко много амбициозни проекта - сериали и един игрален филм, свързан с 840-годишнината от Втората българска държава, създадена след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Имам голям интерес към тази тема.

- Защо?

- Велико Търново е обявен за историческа и духовна столица на България с решение на 44-ото народно събрание от 16 април 2019 г. Преди 2 години снимахме там “Есента на демона” и докато живях 3 месеца в града, се влюбих в него и в историята на Второто българско царство. Затова сега работим по игрален филм за Асеневци, което съвпада и с годишнината.

- Как ще разкажете кинематографично историята?

- Във всяко нещо, което правим, има свръхидея и свръхзадача. Ще покажем, от една страна, величието на държавата ни и на Второто българско царство през историята на Асен. От друга страна, конкретиката на исторически събития, които понякога са най-обикновени, дори битови, но завъртат колелото на историята по необратим начин. Вълнуващо е, защото всеки поглед към славната ни история за нас, българите, е интересен и вдъхновяващ, дава ни самочувствие.

- Защо исторически филм? Нямаме ли достатъчно?

- Не са достатъчно. Ефектно е, различно е, но е и по-трудно. Съвсем наскоро приятели ме питаха няма ли да има продължение на “Дървото на живота” - сериала, който до ден днешен продължава да трогва и да създава емоции. Екранизирахме исторически събития от началото на Третата българска държава след освобождението ни през 1878 г. Ето това е нещо, което още се помни. При добра кинематография и добър разказ, балансиран от гледна точка на емоцията, на внушението, на патриотизма, винаги е вълнуващо за зрителите.

- Кои актьори ще участват? Вие често работите с едни и същи много талантливи артисти.

- Още е рано да казвам конкретни имена. На ниво сценарий сме, макар че имах много голямо желание този проект да се реализира в рамките на тази година, но очевидно няма да се случи. До някаква степен и държавните дела ме възпрепятстваха миналата година.

Иначе в момента работим и по три тв сериала. За единия, който е доста напреднал, обмисляме още тази година да започнат снимките в красивата ни морска столица Варна.

- Преди време заедно с Мариан Вълев и съпругата ви Христина Апостолова бяхте във Варна, за да търсите подходящо място за снимки. За този сериал ли?

- Това беше през 2023 г. и наистина правехме огледи. Оттогава върви идеята за сериал, свързан с авиацията. Поредицата ще бъде 12 епизода. С много голяма амбиция сме, защото тази среда не е разказвана - летището, самолетите, пилотите, стюардесите. Летището е място, през което всички минаваме. От друга страна, е много трудно да се снима на такива места. Все още е рано да обявяваме повече конкретика, ще го направим по специален начин.

- Подготвяте ли “Дяволското гърло 3”?

- Не точно. В другия тв сериал, който подготвяме, има малко фентъзи, мистика, но не в контекста на “Дяволското гърло”.

Третият проект ще е криминална драма. Сюжетът е свързан с домашното насилие. Като общество често говорим, че има пропуски в законодателството, че институциите не ни пазят достатъчно. Но не обръщаме внимание, че има и друг аспект - апатията в обществото, алиенацията му. Колко пъти сме свидетели на случаи на домашно насилие, където средата е абсолютно безмълвна, неактивна. В медиите постоянно излизат случаи на хора, буквално загинали по жесток, болезнен начин, при които съседите са премълчавали процеси, на които са ставали свидетели.

Съществува един комформизъм вероятно с цел да не влизаме в чуждите проблеми, да не се натоварваме с тях. А сме активно общество, живеем в социалните мрежи, за всяко нещо всеки човек се изказва. Дори в момента, в който водим този разговор, сме свидетели на поредната ужасяваща трагедия, този път в Хасково. Да оставим настрана законите, но колко пъти ние сме активни като общество по отношение на такива случаи, при които фаталният край може да бъде предотвратен?

Не става дума да се саморазправяме помежду си. Но солидарността на обществото, активната гражданска позиция във връзка с цивилизационния избор в отношенията между хората е нещо, което е социален дефицит към днешна дата.

- Как това може да се промени? Сега ще подходите като творец към тази тема. Но бяхте и в политиката, която всъщност определя начина, по който всички живеем.

- Обичайно общественият гняв избухва след фаталните събития и тогава е насочен именно към това - да направим още по-тежки закони, да искаме още по-тежки наказания. Сериалът, който разработваме, разглежда обществото в контекста на неговото мълчание. Онова мълчание и апатия, които също допринасят да се стигне до фатален край. Намирам парадокс в това - във времето на свръхразвитието на технологиите, които ни дадоха невероятна свързаност чрез социални медии, телефони, телевизии, колкото повече имаме възможност да бъдем индивидуално активни публично, медийно, толкова повече обществото охладнява, започва да липсва човещината. Много се надявам, че това не е някакъв поколенчески конфликт, а по-скоро са реални процеси, на които ставаме свидетели.

Затова ми се иска да разгледаме този обществен процес през гледната точка на всички нас, които се превръщаме в мълчаливи свидетели. Така се казва и проектът - “Свидетели”. Как ние понякога с бездушието си, с липсата на емпатия, на любов към хората, само с мълчанието си ставаме анонимни свидетели на тежки престъпления, на обществено неприемливи актове.

- Няколко пъти споменавате гражданското общество. Когато бяхте във властта, забелязахте ли то да е достатъчно активно?

- В държавите с най-силно развити демокрации гражданското общество е най-активно. Ако него го няма, властта неминуемо става по-ленива и уклоните към доминация на властта вървят напред. Единственият коректив в демократичните общества е активността на гражданите.

Именно заради това, когато бях служебен министър, за мен бяха много важни позицията, мненията и обратната връзка с хората, заети в туризма.

- Преди да поемете поста на министър, бяхте казали, че за вас това ще бъде много голям опит. Какъв опит получихте?

- Безценен опит е, защото и най-добрият разказ за каквото и да е не може да се сравни с личното преживяване. Разбира се, аз не бях там за лични преживявания. Имах отговорност към кабинета, към обществото и към държавата. А това, което ми е безценен извор и като вдъхновение, и като изследване на човешката природа, са взаимоотношенията между властта и гражданското общество, реакциите, поведенческите модели - все неща, които могат да се анализират и придобият като опит.

- Може ли да дадете конкретни примери?

- Малко ми е рано, но наистина има много интересни сюжети и епизоди. Нека малко да се дистанцираме във времето и ще бъде наистина забавен разказ. Има истории, които много образно показват как функционира властта.

- Министерският пост все още ли е такъв, какъвто го описва Алеко Константинов в “Бай Ганьо” - и с облагите, и с всички, които за ден стават негови приятели?

- По същество е много сходно. Разликата е просто във времето и във външната форма. Но като механизъм, като човешко поведение не само от времето на Алеко Константинов, но и много по-назад да се върнем, ще видим същите проявления.

- Тежеше ли ви този пост?

- Беше много динамично, за да се замислям дали ми тежи, или не. Може би много повече е тежало на хората около мен, защото работата ми изискваше огромна ангажираност и тотална дисциплина. Дълбоко вярвам, че властта е отговорност, а не предимство и привилегии. Когато си във властта, ти не си свободен човек – подчинен си на кауза, позиция, задачи, контрол. Не можеш да се водиш от собствените си нужди и предпочитания. Парадокс е, че министърът на туризма не ходи на туризъм. За първи път в живота си за 57 години стъпих на морския бряг с костюм и вратовръзка в разгара на летния сезон.

Основният ми фокус беше в авторитета на позицията, която заемах, и връзката с хората, заети в туризма. Това ме е водело и това е била мотивацията ми да вляза в тази позиция.

Твърдя, че човек може да бъде почтен и честен и същевременно да работи за обществото. За да бъдем успешна страна, народ, държава, много малко ни трябва, половин крачка, даже не цяла, но сякаш е трудно да бъде направена.

- Колко свободен сте вече като бивш министър?

- Сега вече съм от гражданското общество. Но отговорът на този въпрос опира до съзнание, а не до позиция.

- С Христина имате много хубава приятелска компания - известни актьори, с които от години работите заедно.

- Това е естествената ни среда.

- Какво ви казваха те за вашето министерстване?

- Като цяло има едно усещане, че влизането в политиката е грешка, че е свързано с лоша енергия и човек, който се занимава с това, е лош. Затова казах, че всичко е въпрос на личен избор. Ако този избор е да си почтен и достоен, властта няма да ти попречи да бъдеш такъв.

- Бяхте сред най-активните министри в служебния кабинет. Колко време му трябва на един министър, за да навлезе в работата си?

- Не трябва да се забравя, че бях в позицията на служебен министър. Не съм бил партиен функционер, не съм имал партия зад гърба си - и с плюсовете, и с минусите. Влязох с амбицията си да осмисля това време, да свърша общественополезна работа.

- А спадна ли стандартът ви на живот?

- Разбира се, категорично. Тази позиция не ми даде по-висок стандарт на живот. Но пък мотивацията ми беше много силна и това беше двигателят ми. Времето между поканата на г-н Главчев и отговора ми беше изключително кратко. Може би заради това в началото минах през кризата на отговорността. Но тази отговорност ме водеше във всеки един момент - да знам, че зад всяко мое действие стои както моето име, така и името на правителството. Смятам, че ако всеки разсъждава по този начин, към властта ще има по-голямо доверие.

- Не станахте министър на културата, както едва ли не очакваха всички, но продължавате да сте много ангажиран с нея. Още навремето участвахте в изработването на Закона за филмовата индустрия, но Националният филмов център продължава да не дава пари за кино. Защо е така?

- Това е един от големите парадокси. Държавата има политика, в която да стимулира филмопроизводството. Това е политиката през Министерството на културата, чиято идея е по максимално демократичен начин да се дават субсидии за киното и да се подкрепят авторите, талантите. Каква е реалността? В края на годината се връщат неусвоени пари в бюджета. Абсурдно е да има държавна политика, да е определен финансов ресурс, но така да се администрира процесът, че да не може да се усвоят средствата. Това е първият абсурд.

Вторият е, че всичко това настройва филмовата общност и достойни и уважавани кинематографисти един срещу друг.

От трета страна, безспорно е, че се създават лоши практики при усвояването на държавните субсидии. Всичко това ме накара да помисля за генезиса на въпроса, а не за крайното проявление - блокиране на сесии от лични подбуди заради нарушено чувство за справедливост и липса на обективност. Затова с доктора на юридическите науки Веселина Панова, с която бяхме заедно и в Министерството на туризма, направихме много задълбочен сравнителноправен анализ на нормативната уредба и начина на работа на НФЦ по отношение на държавните помощи и възстановяването на финансови средства в областта на филмопроизводството, както и предложения за промени и оптимизация. Това е доста обемен документ, на финала сме и предстои да го представим на филмовата общност. Надявам се, че и Министерството на културата, и НФЦ ще имат интерес към него.

- Вероятно може да продължите да сте в политиката. Имате ли подобно желание?

- Не мога да кажа. Това, което не разбрах като служебен министър, е как функционира властта, когато вече си политически ангажиран с конкретна партия. Това е много голяма разлика. Но това е същността на политическия процес и упражняването на властта.

- Как приемаха държавната ви работа вкъщи?

- Както и да са я приемали, от семейството си получих само и единствено подкрепа, за което им благодаря.