“Войната” на гълъбарите: орли и соколи - жертва на незаконни методи и отрови

Гълъбите за състезания са спортни или пощенски - изминават големи разстояния, имат прекрасно чувство за ориентация. Връщат се сами до 1000 км, развиват 120 км/ч

Отглеждането на гълъби в България е красиво, но и предизвикателно хоби, свързано с многобройни трудности. Голям проблем са хищните птици заради естествената вражда между тези видове.

И както често се случва с конфликтите, понякога ескалацията води до използване на нетрадиционни и нехуманни средства – залагане на живи отровни примамки. Това се случва от години и обикновено попада в центъра на новините, когато загине индивид от ценен и защитен вид.

Враждата прилича на тази на рибарите, които припознават за свой враг делфина - казват, че им намалява улова и пречи на бизнеса.

Гълъбовъдите инвестират в ценните породи
много време, усилия и пари,

затова загубата им е болезнено преживяване.
И така, някои взимат кардинално решение - да се отърват от грабливите нападатели. Правят го, като намазват главата на болен или слаб, негоден за състезания гълъб с отрова, която умъртвява хищника, който го улавя.

Залагането на отровни примамки е строго забранено от българското законодателство. То е опасно и може да причини смърт и на други животни по хранителната верига, както и на хора.

Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), което алармира за проблема, изпробва различни подходи за справяне с критичната ситуация, в която пряко засегнати са ценни редки видове, като царския орел и ловния сокол.

Преди години в района на Перущица е бил убит царски орел, който е застрашен вид в България.
Сигналът за гълъба примамка е бил подаден от туристка, която е посетила парка. Тя забелязала гълъби, вързани за крепостна стена над Сопот. Птицата е намерена жива, намазана с гелообразно вещество и вързана за камък.

Опитите за отравяне са насочени към големите грабливи птици, в повечето случаи   голям ястреб и различни видове соколи, но в този случай е бил отровен царски орел. А царските орли в България са едва 40 двойки и това е едно сериозно посегателство върху тях.

"Някои от гълъбите струват хиляди левове, освен това има и емоционална привързаност и понеже няма механизми, които да лимитират тези щети, част от хората прибягват до такива методи", разказва Стоян Николов от БДЗП. 

"Ние, природозащитниците, се опитваме да намалим щетите, има различни методи, които изпробваме. Например

рисуваме специални знаци, подобни на очи, по крилата на гълъбите,

опитваме се да променим графика на пускане, за да има минимален шанс за атакуване, и др. Нелегалното използване на отрови не е начинът", смята Николов.

Поредната жертва на неравната битка падна на 12 март - женски ловен сокол, част от една от трите известни двойки на световно застрашения вид в България, бе намерен отровен в района на Пловдив.

При проверка на терен експертите открили трупа на сокола в типична при отравяне агонизираща поза, а в ноктите и гушата му  намерили оцветени в розово пера от гълъб, който е бил използван като отровна примамка.

Последвалите лабораторни изследвания разкрили, че за отрова е използван вид пестицид, който се употребява в селското стопанство.

"Подобни престъпни деяния не само петнят името на гълъбовъдната общност в страната, но специално отровните примамки крият риск и за човешкия живот!
Убедено вярваме, че развитието на гълъбовъдния спорт и опазването на дивата природа у нас могат да вървят ръка за ръка, както и че устойчиво решение на проблема с щетите, които хищните птици нанасят на гълъбовъдите, може да бъде намерено при съвместно желание и усилия от всички заинтересовани страни", се казва в изявление на БДЗП.

Федерацията на гълъбовъдите-високолетци и продължителен полет, също публикува изявление във връзка със случая, в което категорично се осъжда и заклеймява това престъпно деяние и прилагането на незаконни практики срещу хищните птици. 

смекчаване на конфликта между хищните птици и
гълъбовъдите

се крие в ефективното сътрудничество с научната общност, модерните технологии, отговорните институции като Министерството на околната среда и водите, природозащитните неправителствени организации и добрата воля на гълъбовъдните клубове и техните членове, които в по-голямата си част са и любители на природата.

Отровеният женски ловен сокол е носил пръстен и е излюпен в Спасителния център за диви животни на "Зелени Балкани" в рамките на програмата на организацията за завръщане на вида у нас.

Тази птица е едва една от шестте размножаващи се ловни соколи в природата ни, освободена през 2023 г., успяла още на следващата година да сформира двойка и успешно да отгледа поколение у нас.

За случая са уведомени както РИОСВ-Пловдив, така и сектор "Престъпления против околната среда и дивата природа" в отдел "Икономическа полиция" към Главна дирекция "Национална полиция", където вече се извършва разследване.

Специално звено за престъпления срещу околната среда  и дивата природа

към МВР работи по случая, събират се данни от предаватели.
Гълъбарството е широко разпространено у нас, като във всеки по-голям град си имат клуб.

Гълъбите за състезания са два основни вида - – спортни или пощенски. Те се състезават на големи разстояния и имат прекрасно чувство за ориентация. Отнасят ги до определено място, откъдето ги пускат, и те се връщат сами, развиват 120 км/ч, има маратони до 1000 км.

Върху птиците се поставят специални чипове и датчик,

който подава сигнал, когато тя се е прибрала в гълъбарника, и така се засича времето, за което са изминали разстоянието. Те имат различна структура на тялото, различно крило, око; в зависимост от качествата, които трябва да притежават, едните са по-силни и бързи, другите - по-издръжливи.

Другият вид гълъби са за т. нар. продължителен полет – да летят около една точка над гълъбарника много време, като рекордът за България е 22 часа. Вдигат се на голяма височина – до километър. Точно тогава са най-лесна плячка за хищните птици.

В България най-високата цена, платена за класов гълъб, е 60 хил. лв.  Затова и хората си ги ценят, правят специални селекции и освен хоби отглеждането на пернатите отдавна е бизнес, разказва Стоян Николов.

Нидерландия и Белгия са епицентърът за отглеждане и търговия, там се продават птици за милиони, предимно на клиенти от Китай.