Нито един от заявените големи проекти не е стартирал

7 автомобила на водород - 6, купени от физически лица, и един на БАН, една зарядна станция с електролизьор и фотоволтаик в София. Това се оказват зелените постижения на България в този бизнес към момента. 

В българския план за възстановяване имаше инвестиция за пилотни проекти за производство на зелен водород за над 64 млн. лв. Това обаче

отпадна, защото няма стартирало изпълнение на дейности

Нищо не се получи и от рекламираната преди две години водородна долина в Стара Загора. През 2023 г. тя беше оповестена и в Европа, когато Мария Габриел като еврокомисар беше домакин на конференция в Брюксел за водородните долини като примери за иновативни решения. На нея се коментира създаването на европейска мрежа и една от тях бе тази в Стара Загора.

Проектът “Захир” се разглеждаше като един от първите елементи за насърчаване на водородно базирана икономика в България. Участват 8 фирми, включително държавната ТЕЦ “Марица - изток 2”, както и представители на научните среди. Получи одобрение от ЕК и се планираше старт през юни 2023 г. с 8 млн. евро, а срокът за изпълнението е 5 години.

Предвиждаше се да има две електролизни инсталации за производство на водород в “Марица-изток 2” и в Стара Загора. Планираният обем бе 500 тона на година.

Водородът щеше да се използва за 10 градски автобуса

и 2 камиона, както и за вътрешен транспорт в държавната централа, за който ще бъдат изградени 2 водородни зарядни станции.

Част от водорода щеше да регенерира електроенергия през горивна клетка за вечерното осветление на улиците в Стара Загора, а друга ще се впръсква в пилотна газова турбина в теца.

Проектът е одобрен, парите са тук и трета година не може да стартира, казва проф. Дария Владикова - ръководител на направление “Водородни технологии и енергийни системи” в Института за устойчив преход и развитие към Тракийския университет.  Фирмите, които участваха, излязоха от него. Бившият енергиен министър Румен Радев, който е председател на водородната асоциация, смята, че в Стара Загора обмислят как да го спасят.

През 2022 г. се появи и друг проект - “Бургас Хайдръджън” отправи инвестиционно намерение за завод за зелен водород на старото военно летище Равнец при Бургас. През март тази година общината съобщи, че тям няма да има водороден комплекс. “Бургас Хайдръджън”, което беше заявило инвестиция от 130 млн. лева, се е отказало от плановете си. Остава проектът на дружеството в с. Богьовци, община Костинброд, но в регистъра на МОСВ той е записан с висок рисков потенциал. 

“Виртус инвестмънт” пък

планираше да инвестира 594 млн. лева

във въглеродно-неутрална зона със завод за зелен водород и различни бази за производство и преобразуване на елементи за водородната индустрия. Този проект също няма да види реализация. Причините са жалби в съда, които са били отхвърлени, но са отказали инвеститора.

“Индустриална зона - Силистра” искаше да строи  завод за производство на зелен водород в с. Айдемир. Но наскоро в местни медии се появи информация, че инвеститорът се е отказал, след като е разбрал, че трябва да се прави и екооценка.

Има един проект, който е с шанс да се случи в следващите 6 г.

Това е H2 Start или  Център за върхови постижения във водородните технологии в Тракийския университет в Стара Загора. Негов научен координатор е проф. Дария Владикова. Той се изгражда в сътрудничество с Българската асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия, Политехническия университет в Торино  и италианския Институт за модерни енергийни технологии “Никола Джордано”. Общата сума е 30 млн. евро.

Освен научната и учебната част в него ще има 7 лаборатории.  Центърът ще произвежда нов тип горивни клетки и електролизьори. Ще има и инсталация за тестване на горивни клетки. На третата година трябва да сме изградили основните съоръжения  и започнали практическа работа, казва Владикова.    Центърът ще бъде европейски, защото услугите му ще ползват фирми, които работят с водород и не са в България.

В регистъра на МОСВ има няколко други инвестиционни намерения, които са в процедура.  Единият е на “Делта Грийн енерджи” за инсталация за зелен водород от слънчева енергия във Враца. Проектът е в етап процедура по глава шеста на Закона за опазване на околната среда - тоест изготвяне на екологична оценка.

“Индустриална зона Варна-Запад” също е подала инвестиционно намерение за завод за зелен водород, който е оценен също с висок рисков потенциал. “Разлог Биоенерджи” иска също да прави завод в Разлог.  През март е бил обсъждан от общинския съвет, решение обаче не е взето. 

Изоставиха го засега и по света

В последно време се наблюдава отдръпването от проекти за зеления водорода и по света, не само в България - от Австралия до САЩ и Норвегия.  Обяснява се и  с ниските цени на природния газ, който прави използването му в индустрията икономически по-изгодно, дори при плащане на въглеродни емисии. 

Най-големият проект за производство на зелен водород в света например се очаква да достигне пълния си годишен капацитет от 20 хил. тона през четвъртото тримесечие на 2025 г., а трябваше да е завършен преди две години. China Petroleum & Chemical Corp. обяви, че се е сблъскала с проблеми с електролизьори, които не могат да се справят с колебанията в енергията.

Повечето от фирмите, които биха могли да работят с водород, ще имат нужда от скъпо ново оборудване, за да го използват. Водородът, произведен от чиста енергия, струва 4 пъти повече от този от природен газ. И е трудно да се изгради инфраструктура за доставка - не само заводи, но и тръбопроводи, които да го пренасят.

У нас пък например за рафинерията в Бургас, която е най-големият потребител на водород, е по-изгодно да си го произвежда от пара и природен газ.

Румен Радев е оптимист за бъдещето на чистите водородни технологии. Те могат да се използват в транспорта, в производството на стомана  и желязо. Фундаментално е приложението му във всичко свързано с органична и синтетична химия. Във всяка рафинерия се ползва водород.