Хлябът тройно по-скъп за 18 г. в ЕС, но рекорда държи водата (графика)

Кръчмите и млякото са сред най-поскъпналите неща, откакто влязохме в съюза

18 години делят България от влизането ѝ в Европейския съюз до предполагаемото все още приемане на страната в еврозоната от 1 януари 2026 г. 

Мнозина се опасяват, че с въвеждането на еврото цените ще скочат, но тези почти 20 години са добър повод да се провери

кое с колко е поскъпнало в България от 2007 г. досега

През 2006 г. по нашите магазини нямаше например нито един вид хляб, чиято цена да надхвърля 1 лев – най-скъпите бяха по 80-90 ст.

Сега разнообразието е далеч по-голямо, но насъщният струва 3 пъти повече – цената му се е увеличила с 204%, показват данните на НСИ. Консумацията му в същото време е намаляла с почти една пета.

Това обаче е видимата част на инфлацията. Абсолютният рекорд, за който никой не би се досетил, принадлежи на услугата “водоснабдяване и канализация”, т.е. на

чешмяната вода - тя е поскъпнала с цели 215% за 18 г.

Това е повече от трикратно увеличение на този разход.

Почти никой не го забелязва, защото хората не плащат водата всеки ден, а и тарифите тръгнаха от твърде ниска база преди да влезем в ЕС, и растяха бавно и постепенно.

Сметките за вода и до днес за повечето българи са незабележима част от разходите им. Освен ако не живеят в Североизточна България и не виждат във фактурите, че за кубик вече плащат по 5 и дори по 6 лева.

Има още една причина: в закона пише, че потреблението на определено количество вода – по 1 кубик на член на домакинството за 1 месец, не бива да струва повече от 4% от средната заплата за съответния регион от страната. Това е таванът, до който могат да стигнат тарифите, а те се определят от държавна комисия. Към момента в никой регион от страната този праг не е достигнат.

Много българи живеят с впечатлението, че храната у нас е най-пострадала от скока на цените, но истината е, че това важи само за определени храни.

Например

млякото и млечните произведения наистина са поскъпнали много

– със 197%, което е почти трикратно (виж инфографиката)

Днес почти никой не си спомня, че когато влязохме в ЕС, кофичките с кисело мляко бяха по 500 грама и цена от 60 ст. ни се струваше твърде нахална. Но производителите ги направиха почти веднага по 400 грама, за да запазят горе-долу същата цена и никой да не забележи това. По магазините сега има далеч по-голямо разнообразие от млечни и млечнокисели продукти, но цена под 1,50 лв. изглежда подозрително ниска, освен ако не е някаква промоция.

Вдигането на цените на млечните продукти и по-малко на месните се случи на няколко вълни. Първата беше още през 2008-2009 г. и засегна не само българския пазар, а и световния.

Втората вълна бе неотдавна - веднага след пандемията, когато суровото мляко се оказа твърде малко главно заради унищожаването на млечните стада.

Едно от малкото необясними поскъпвания у стана със заведенията. То също е трикратно и процентът е доста по-висок от увеличението на цените на всичко, което влиза в тази услуга - храни, ток, напитки и др.

В България на мнозина сметките за парно им се струват непосилни за плащане, но истината е, че то е поскъпнало само двукратно за последните 18 г., а не трикратно колкото храненето в заведение.

Дори транспортните разходи на българина имат едва 59-процентно увеличение.

Друг такъв необясним феномен са бръснаро-фризьорските услуги - те имат 186% по-високи цени сега, отколкото към датата на влизането ни в Евросъюза.