Съветът на Европейския съюз одобрява средносрочната фискална рамка на България, която българското правителство изпрати в Брюксел през февруари, преди да внесе в парламента рамката заедно с бюджета за 2025 г., приети впоследствие от Народното събрание.

Документът за одобрението е публикуван късно снощи на сайта на Европейската комисия. 

Средносрочната фискална рамка е разгледана подробно в документа за одобрението, като са отчетени и данните, които са част от маастрихските критерии за приемане на страната в еврозоната, без документът да има пряка връзка с предстоящия конвергентен доклад.

В одобрението например се казва, че в средносрочен план бюджетният дефицит в България ще е първоначално 3%, а след това - 2,8%, когато бъдат приложени фискалните мерки, които правителството вече обяви - борбата със сивата икономика и повишаването на събираемостта на данъчните и други приходи. 

Държавният дълг е бил 24,1% от БВП в края на 2024 г., отчита документът. Според прогнозата се очаква съотношението на дълга към БВП да намалее до 23,1% от БВП в края на 2025 г. и да се върне до 24,5% в края на 2026 г., но това е далеч под прага от 60%, който се счита за горна граница за приемане в еврозоната. 

"Фискалната прогноза не разглежда политическите ангажименти в средносрочните планове като такива, докато те не бъдат подкрепени от надеждно обявени и достатъчно конкретни политически мерки", пише още в публикувания документ.