Инвеститорите, получили сертификат за клас на инвестицията, ще могат да сключват договори за наем за ползването на земеделски земи, които са неполивни от седма до десета категория за срок не по-дълъг от 10 години. Това гласува парламентът с приетите на второ четене промени в Закона за насърчаване на инвестициите. Вносител на законопроекта е народният представител от ГЕРБ-СДС Александър Иванов.

Според приетите текстове се дава възможност за сключване на договор за наем с инвеститора за земи по разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които са "неполивни земеделски земи от седма до десета категория или некатегоризируеми, със срок не по-дълъг от 10 години".

Въпросните текстове предизвикаха недоволството на депутати от "Възраждане", които настояваха да се приеме тяхното предложение - това да става само в случаите, в които за тези земеделски земи не са постъпили заявления за ползването им по предназначение като земеделски. В хода на дискусията вносителят Александър Иванов отговори, че законопроектът не насърчава изграждането на фотоволтаични паркове и определи опасенията им за въпросните земеделски земи като неоснователни.

Според приетите разпоредби публични предприятия ще могат да извършват продажба, замяна или да учредяват възмездно ограничено вещно право върху имоти без търг или конкурс, пише БТА. 

Това стана причина в отрицателен вот народният представител от "Възраждане" Климент Шопов да заяви, че е гласувал "против", защото земите, които са собственост на публични предприятия - болници, летища, ВиК дружества, пристанища, железниците, за всички тях е "против" инвеститори да идват и да ги купуват без търг и без конкурс, и често точно на данъчната оценка, която не рядко е наполовината от пазарната им стойност. 

Според приетите текстове цената за продажбата на въпросните земи не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота.Текстовете предвиждат още, когато изпълнението на инвестиционния проект е в имот, за който няма влязъл в сила подробен устройствен план или изпълнението на инвестиционния проект налага подробния в устройствения план, срокът за изпълнение на изменение на проекта да може да бъде спрян до влизането в сила на подробния устройствен план, но не повече от 24 месеца.

Александър Иванов, вносител на законопроекта, посочи, че винаги, когато говори за инвестиции в България, се обръща към потенциала на българските инвеститори, които могат да допринесат за развитието на българската икономика и повишаване на нейната конкурентоспособност и естествено по-високи заплати за българските трудещи. Когато инвеститор се ориентира към даден район, той гледа първо инфраструктура и потенциалните работещи. Не съм съгласен, че финансовият стимул може да повиши интереса към даден район, коментира той друго предложение на "Възраждане" за възвръщане на 20% от направените инвестиции, когато те са в регион, в който безработицата е по-висока от средната за страната.

В мотивите към законопроекта се посочва, че с промените се дава възможност за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за приоритетни инвестиционни проекти в преработващата промишленост, както и в образованието и научните изследвания. Предвижда се оптимизиране на сроковете за административно обслужване на инвеститорите и за отговор от страна на Българската агенция за инвестиции и кметовете на общините.

Съществена промяна според вносителите е въвеждането на механизъм за контрол върху кметовете на общини при сертифициране на общински инвестиционни проекти. Намалява се изискването за минимално самоучастие на инвеститора със собствен или друг привлечен частен капитал от 40% на 25%. Със законопроекта се предвижда също схемата за помощ за обучение да не се ограничава само до придобиване на професионална квалификация.

Законопроектът бе гласуван на първо четене на 9 април.