Фабрики за изкуствен интелект, карго дронове, роботи за чипове, мехатроника и високи технологии - част от новата ни визитна картичка пред света
След 55 години България се завърна на световното изложение в Осака, Япония, с интерактивен павилион от най-висок клас и заявка да се впише по забележителен начин в зададената тема "Проектиране на бъдещото общество".
България бе представена като един от водещите IT хъбове в Европа и сред малкото държави, които разработват свой езиков модел за изкуствен интелект - BgGPT, а също и като първата в света, която има лицензирана карго дрон авиолиния, предлага наносателити, облачни депа за складиране на мегаданни, роботи за чипове, мехатроника и други високи технологии. Това портфолио, което е впечатляващо дори за японските хайтек стандарти, бе представено по време на Деня на България на ЕКСПО 2025 в павилион, който е дело на една от най-големите японски строителни компании - Daiwa Lease Co, и е по проект на Хирото Кобаяши - професор по архитектура от университета "Кейо". Интериорният дизайн е на арх. Мария Господинова, която работи в Германия.
Влизането в павилиона на България в Осака и преминаването през него не е просто движение в пространството, а лично преживяване, което вдъхновява, ангажира и оставя следа, казва Марин Петков от MP-STUDIO, част от концептуалния екип, който е работил по павилиона. В него се преплитат минало, настояще и бъдеще.
Фасадата на сградата е оборудвана с програмируемо осветление, което създава запомняща се визуална идентичност. В зоната на "Настоящето" посетителите се потапят в уникално мултимедийно преживяване благодарение на 14 монитора, които работят в пълен синхрон, а съдържанието върху тях е координирано прецизно с 30 професионални осветителни тела, които в реално време пресъздават цветовите нюанси на видеото, създавайки динамична и завладяваща атмосфера.
Зоната на "Бъдещето" е иновативно пространство, изградено с 14 лазерни видеопроектора на Epson, които заедно форматират картина с впечатляваща 14К резолюция и безупречно качество на изображението.
Една от най-иновативните технологии в павилиона е система на базата на изкуствен интелект, която в реално време генерира и възпроизвежда съдържание за имерсивното пространство. И двете зони на павилиона са с висококачествена аудиосистема, която създава дълбочина и емоционално въздействие, потапяйки посетителите в аудио-визуалното съдържание.
Българският павилион не просто представя технологии, той предлага изживяване, което комбинира иновации, изкуство и дава поглед към бъдещето на дигиталния свят, допълва Марин Димитров - оперативен директор на MP-STUDIO. Компанията всъщност е позната на софиянци и гостите на българската столица от последните години заради фестивала на светлините LUNAR, в който някои от емблематичните сгради на София оживяват и биват преобразени чрез лазери и анимация.
"Нашият 3D mapping и визуалните ефекти в българския павилион са много по-добри от всички, които видях в останалите щандове, макар че на някои места площите бяха по-големи, но пък при нас качеството е много по-добро", коментира президентът Румен Радев след обиколка на няколко локации в ЕКСПО 2025.
С интерактивен подход чрез телефона си всеки посетител може да сподели своите ценности за утрешния ден, а с помощта на изкуствен интелект посланията се визуализират пред следващите гости и така след няколко месеца, след като са събрани идеите на десетките хиляди посетители на българския павилион, ще се получи и цялостна представа как хората виждат бъдещето.
Още с приближаването към фасадата посетителите са посрещнати от динамична въжена структура, която пречупва светлината и погледа, създавайки усещане за откриване.
В зависимост от ъгъла, от който се приближавате, сградата се разкрива постепенно и така се получава едно символично "разплитане" по пътя към България, обяснява арх. Мария Господинова.
Ето как авторката на интериорния дизайн обяснява идеята на работата си: "Първата стъпка във вътрешността отвежда гостите там, където миналото се среща с настоящето - кът, вдъхновен от българските гори. Това е пространство, в което дърветата са вплели "корените" си назад във времето, но дават своите плодове днес. А плодовете представляват кръгли монитори, които разкриват България такава, каквато е днес - динамична, изобретателна, устойчива.
Следва бъдещето, което е буквално зад ъгъла - живо 360-градусово пространство, където през имерсивна прожекция се разгръща визията за света утре. В целия интериор са вплетени препратки към български занаятчийски традиции - като тъкането, което присъства метафорично и в структурата на изложбата, и в нишките на историята, която разказваме. Природни символи като дървото, корените и плодовете изграждат паралели между България и Япония, където уважението към природата и ръчното майсторство са дълбоко ценени".
Според архитекта на сградата Хирото Кобаяши българският павилион се отличава с прозрачност за разлика от други, които ограничават визуалната връзка с външната среда. Това архитектурно решение носи ценна символика - насърчава откритост, достъпност и любопитство, каза Кобаяши пред президента.
За фасадата са използвани леки, но здрави материали, които след края на изложението могат напълно да се рециклират. А част от външната структура - панели, дървени рамки и текстилни повърхности - да се демонтира и да се използва повторно в бъдещи проекти.
Още преди началото на ЕКСПО 2025 от всички 47 държави, които имат собствени павилиони от най-висок клас - тип "А", само осем, сред които и този на България, получиха сертификати от японската асоциация, която отговаря за изложението.
Според Искрен Кръстев, който е част от концептуалния екип, работил по павилиона, този успех е резултат от синхронизираната съвместна работа на българи и японци - институции, архитекти, инженери и изпълнители.
"Японците наистина обичат България и вярваме, че това сътрудничество трябва да продължи - не само на архитектурно и културно ниво, а на всички възможни нива, защото е изградено с уважение, доверие и истинска симпатия между двата народа", коментира Марин Димитров.
Представянето на България на ЕКСПО 2025 в Осака може наистина да се определи метафорично като едно завръщане в бъдещето.
За 3 г. сме произвели и пратили в орбита три пъти повече наносателити от всички страни на Балканите, взети заедно
България може уверено да предложи на Япония възможности от взаимен интерес за сътрудничество във високотехнологичните сектори на бъдещето. Това заяви президентът Румен Радев по време на отбелязването на Деня на България на световното изложение ЕКСПО 2025 в Осака.
"За българските предприемачи и Космосът вече не е последната граница – компании от България са сред лидерите в производството на космически храни, а в България е базирана една от най-бързо растящите космически компании, която произвежда и оперира наносателити", коментира президентът Радев.
Пред японските домакини той даде пример с българската компания "Ендуросат", която в рамките само на три години е произвела и извела в орбита три пъти повече наносателити от всички страни на Балканите, взети заедно.
"България е сред първите в Европа, избрани да изградят фабрики за изкуствен интелект с европейско финансиране и в тази сфера страната ни може да си сътрудничи успешно с японски компании, а доказателство за това е започналата съвместна работа между единствения по рода си в нашия регион български институт за изкуствен интелект INSAIT, който привлича таланти и умове от най-престижните световни академични и бизнес организации, и националния институт за научни изследвания на Япония RIKEN", каза още държавният глава по време на посещението си в Осака.
Под четири стъклени пирамиди преди повече от половин век започва историята с киселото мляко
Участието на България на световното изложение в Осака през 1970 г. се превръща в събитие с огромен отзвук в медиите по онова време. Известният журналист Димитри Иванов, който е специален кореспондент на БТА, предава директно от Япония и в продължение на месеци осведомява за стотиците публикации в японския и световния печат, посветени на българското участие.
В една от кореспонденциите си той цитира дословно статия във вестник "Джапан Таймс": "Павилионът на България се очертава като един от обектите, които гостът на ЕКСПО-70 не трябва да пропуска. За да привлекат погледа на неосведомения посетител, българите са се спрели на едно необикновено, но сполучливо хрумване - архитектурният силует на техния павилион е абстрактно копие на един известен и внушителен природен образец - Старопланинската верига, наричана от тях Родни Балкани. Павилионът се състои от четири пирамиди от синкаво стъкло и алуминий, символизиращи гордите върхове на Стара планина, която прорязва Балканския полуостров и стига до бреговете на Черно море. Четиривърхата палата символизира стремежа на България към прогрес и мирни отношения с балканските народи и света. В същото време устремилият се към небето силует отразява независимия дух на тази страна, устояла на потисници и нашественици".
На 16 юли 1970 г. българската експозиция в Осака е посетена и разгледана от японския император Хирохито. Преди това павилионът на България, който впечатлява със своите размери и архитектурен дизайн, е посетен и от престолонаследника и други членове на императорското семейство.
Милиони посетители влизат в българския павилион до края на изложението, което слага начало на историята на успеха с българското кисело мляко, а икономическото сътрудничество между България и Япония придобива нови измерения.
