Нито една сграда не е въведена в експлоатация от началото на 2025 г.
“Не се учудвам от факта, че няма нови жилища в Смолян. Градът и областта в жилищно отношение са сравнително задоволени. Населението намалява, а къщите, построени преди време, са големи, здрави и функционални”, казва арх. Димитър Димов, който е бивш главен архитект на града.
Той сочи за пример къща в кв. “Райково” на 5 етажа. Идеята на собственика е била да има по два етажа за децата му. Синът заминал в чужбина, а дъщеря му се омъжила в друг град.
Междувременно стопанинът починал, а сега цялата къща е празна и необитаема. “Административните тежести, таксите за разрешения, дори строителните тарифи са сходни с другите области в страната”, казва Димов.
Според данни на НСИ област Смолян е единствената в страната, където не е въведена в експлоатация нито една нова жилищна сграда. Местни строители казват, че първите три месеца не са и най-удобните за приключване на жилищни сгради заради тежките планински условия.
Инвеститори пък сочат, че при липса на търсене на жилища не се бърза, тъй като строителството е поскъпнало значително, а реализацията на пазара би се забавила, което означава загуба на пари.
През 2019 г. жилищните сгради в цялата област Смолян са били 36 148, а жилищата – 66 036. Пет години по-късно сградите за живеене са станали 38 772 със 74 339 жилища. Необитаемите са стотици.
Над 90% от жилищата в областта
са в къщи, а не в блокове
Масовото строителство е през 70-те и 80-те години, когато е натрупан основният жилищен фонд. Районът, който е близо до границата и слабо заселен, през онези години е бил улеснен при строителство на жилища. Имало е готови 10–12 типа къщи, а проектът струвал 120 лева. Всеки желаещ да строи си избирал един тип дом и строял по стопански начин, т.е. сам избира строители, а в повечето случаи това са били роднини.
Хората вдигали големи къщи, защото им е излизало евтино. Това е период, когато в селата и малките градчета хората започват да се огражданяват. Десетилетия преди това хората са живеели заедно с животните – на първия полукат са били животните, а на втория се е водил почти целият живот на къщата. Живеело се е в най-много две стаи. Сякаш за да скъсат с миналото, вдигали къщи на 3–4 етажа.
През 80-те години на миналия век в страната е имало практика
държавата да стимулира слабо развитите периферни
райони - като Родопите и Странджа,
с цел да спре обезлюдяването им. Въведени са и месечни добавки на работещите в граничните райони срещу задължението да живеят и работят за определен срок. За придошлите се строели жилищни блокове. След изтичане на договорите им част от тях са продадени и влезли в местния жилищен фонд.
Освен общи държавни стимули е имало и частични такива. В село Смилян, което сега е най-голямото в община Смолян, са се давали безплатни парцели за къщи срещу договор за работа в предприятие за обработка на картофи.
За известно време е имало такива програми в Мадан, Рудозем и Златоград – за миньори. Приложеният подход е познат от аналогични програми за прекратяване на обезлюдяването на периферни планински и градски територии от 80-те години във Франция и САЩ, където стимулите се предлагат само на хората, оставали да живеят и работят на територията не по-малко от 10 г.
Кметове от областта казват, че през първите години на този век
гурбетчиите, особено тези от селата,
масово влагали спестеното
в подобряване на условията на живот в къщите си. След това обаче започнали да влагат спестените пари в апартаменти. Най-предпочитани са Пловдив, София и апартаменти по морето.
Много рядко купуват жилища в Смолян и по-малките градчета от областта.
Тенденцията е най-силно изразена в най-бързо обезлюдяващите се – Баните, Неделино и Доспат.
Много родопчани влагат пари за покупка и строеж на жилища в Гърция. Става дума не само за богати, а и за хора със средни доходи. Най-много се строи по северното крайбрежие на Бяло море – в района на отстоящите на стотина километра Миродато, Авдира, Мандра, Керамоти и селища около Кавала.
В началото нашенци се възползваха от вратичка в гръцкия закон, който позволява върху имота да се поставя “всичко на колела”, но не и да се строи. За да спазят правилото, някои ги поставяха върху стари шасита от коли, а след това правят веранди. Така край най-близкия до България плаж
в Миродато изникна малко градче от над
60 каравани, фургони и дървени къщи
Властите в Гърция обаче се осъзнаха и преди няколко години започнаха да съставят поголовно актове на българи с вили и преместваеми обекти от 15 до 150 хил. евро. Местните възроптаха, че не плащат данъци и подбиват пазара на туристи. Част от родните собственици сами си ги разрушиха и построиха истински вили.
Сега родопчани строят по правилата – лични вили, имоти за отдаване на туристи и дори хотели. Смолянска компания например анонсира строеж и продажби “на зелено” на 87 апартамента в затворен комплекс с неизброими екстри в Кавала.
Близостта до Пампорово също оказва влияние при строителството на нови жилищни сгради. През последните години се построиха хиляди апартаменти, които все още не са продадени.
Търсят ги предимно чужденци и хора, които
са отдалечени от Родопите,
но обичат планината и зимните спортове. Те се насочват към покупка на жилища в Пампорово, а не в Смолян и селищата около него, тъй като са нови, компактни, а и цените са сходни. В курорта най-много се търсят средните жилища – тези от 40 до 70 квадрата, а най-слабо – луксозните.
Според брокери става въпрос общо за 3–4 хил. жилища. Около 10% от купувачите, които са от по-заможното съсловие, не са сключили договор с агенции и мениджъри за експлоатация на имота от туристи, когато жилището е свободно. Останалата част се експлоатират. Собствениците на жилища от средна ръка дори се отказват да почиват в пиковите моменти от сезона, за да припечелят от наеми при наплива на туристи. Голям процент от тях са на чужденци, които не си плащат дори данъците и таксата за смет.
Управите на Чепеларе и на Смолян изпитват
големи трудности да издирят собствениците,
а дълговете им растат. Данъкът на апартамент в Пампорово е от порядъка на 100 до 300 лв. След сделката чужденецът трябва да се регистрира в Булстат и след това да декларира имота в отдел “Местни данъци и такси”.
Данъците за чужденци са в същия размер като за българи. Съгласно нашето законодателство чужди граждани могат да закупят сгради или части от сгради, но не могат да придобиват собственост върху земя. Тази забрана налагаше необходимостта чужденците да закупуват земя чрез регистрирани от тях търговски дружества. Сега общините изпитват трудности да им изпращат уведомления. Става въпрос за сума от
около 1 млн. лв. несъбрани вземания от
двете общини
“Не е задължително чужденец, който не е платил данъка си у нас, непременно да се счита за недобросъвестен. Често се случва самите фирми, които имат сключен договор с него, да не са платили данъка на имота му – и то умишлено. При други случаи проблемът е комуникационен. Трети казват, че общината би трябвало да ги е информирала, и т.н.
По правило тези, които са издирени и платили веднъж, стават коректни платци”, коментираха общинари.
