Учени установиха защо има корали, които са устойчиви на избелване, а други не са, съобщи електронното издание Юрикалърт. Отговорът се крие в сложна връзка между коралите и техните микробни съюзници, която се дължи на водите, които обитават, предава БТА.
Изследването е на специалисти от университета "Макгил" в Монреал, Канада, и на Института за тропически изследвания "Смитсониън" в Панама.
Със затоплянето на Световния океан в резултат на климатичните промени кораловите рифове - екосистеми, които поддържат една четвърт от цялото морско биоразнообразие - са все по-застрашени. Избелването настъпва, когато корали изхвърлят живеещите в тях водорасли. Така те губят характерните си цветове и са изложени на по-голям риск от смърт. Екосистемите на кораловите рифове поддържат различни морски видове, което означава, че загубата на рифове има по-широко въздействие, отбелязват експертите.
Учените констатират, че коралите, обитаващи води с чести температурни колебания, са по-способни да преживеят екстремни горещини, отколкото тези, които са свикнали на стабилни температури. Това предполага, че тяхната устойчивост зависи не само от гените им, но и от околната среда. Оказва се, че бактериите, живеещи във вътрешността на коралите, също играят роля. Тези микробни съюзници включват симбиотични водорасли, които осигуряват енергия, и бактерии, регулиращи стреса и болестите при коралите.
"Разбирането на това, което прави някои корали по-устойчиви на повишаването на температурите, помага да установим как рифовете могат да оцелеят при изменението на климата и ни подсказва къде да насочим усилията си за опазване на околната среда", казва Виктория Глин, водещ автор на изследването.
Екипът изследва коралови рифове в два района на източните части на Тихия океан край Панама, като всеки от тях се характеризира с много различни условия. В Панамския залив силното сезонно вълнение - процес, който кара студената вода да се издига към повърхността - води до бързи колебания в температурата и химическия състав на водата. В залива Чирики условията са доста по-стабилни.
За да проверят как коралите от всеки регион реагират на екстремни температури, изследователите събират проби и използват специализирана лабораторна система, която имитира морските горещини.
Те също анализират генетичния произход на коралите и техните микробиоми - съобщества от водорасли и бактерии, както и проследяват физиологичните промени като антиоксидантен капацитет и съдържание на протеини.
Въпреки че споделят голяма част от една и съща ДНК, коралите от Панамския залив са по-устойчиви на топлина от тези от залива Чирики. "Изглежда, че незначителни генетични различия допринасят за толерантността към топлина, но околната среда също е от голямо значение", казва Роуън Барет, професор по биология в университета "Макгил".
При лабораторни тестове коралите от Панамския залив поддържат нивата на протеините си и се противопоставят на окислителното увреждане по-ефективно, отколкото техните събратя от Чирики. Екипът установява също, че бактериалните микробиоми на коралите от двете места стават по-нестабилни и променливи при топлинен стрес, което е признак за уязвимост към избелване, се казва в публикацията.
Констатациите подкрепят идеята, че коралите, които редовно са изложени на променливи условия, могат да бъдат "предварително адаптирани" към бъдещи екстремни климатични условия. Това помогна да се обясни защо рифовете в Панамския залив са успели да се възстановят от катастрофалните последици от природния феномен Ел Ниньо през 1982 г., казват изследователите.
Заключенията на учените са публикувани в изданието Current Biology.
