България има всички условия да бъде лидер в зеления преход в Югоизточна Европа благодарение на развитата си електропреносна мрежа, казва  изпълнителния директор на "Грийн Солар Енерджи"

Основана през 2021г., компанията е сред най-динамично развиващите се в областта на възобновяемите енергийни източници в България. “Грийн Солар Енерджи” е специализирана в проектиране, изграждане, присъединяваме в електропреносната мрежа и опериране на фотоволтаични електроцентрали. В нейното портфолио са и повишаващи и възлови подстанции, високоволтови електропроводи и съвременни системи за съхранение на електроенергия. Само за 2024 г. компанията е реализирала 580 мегавата нови мощности, а до 2027 г. планира да участва в проекти, свързани с производство на електроенергия от възобновяеми източници с общ капацитет над 800 мегавата и над 1000 мегаватчаса системи за съхранение на електрическа енергия.

- Г-н Янев, как бихте преценили развитието на ВЕИ сектора в България?

- Изключително динамично и обещаващо. В последните няколко години виждаме ясно изразен подем на инвестициите - както в публичния, така и в частния сектор. При това не само откъм инвестиционен интерес, но и в технологичното ниво на проектите.

Възобновяемата

енергия вече не е

просто добавка

към енергийния

микс

– тя се превръща в негова основна съставна част. Радващо е, че българският пазар привлича както местни, така и големи международни инвеститори. А ние като изпълнител доказваме, че у нас има капацитет да се реализират проекти на изключително високо ниво.

- По данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) в България вече има около 5000 мегавата соларни централи, а още поне 2000 предстои да бъдат изградени. Готова ли е енергийната мрежа за това натоварване?

- Електропреносната мрежа се адаптира, но това е процес, който отнема време. Реалността е, че без сериозна модернизация енергийната ни система трудно може да поеме всички нови мощности. Затова ние от “Грийн Солар Енерджи” не просто строим соларни паркове, а изграждаме всички необходими присъединителни съоръжения като възлови и повишаващи подстанции и електропроводи, които осигуряват сигурност и гъвкавост на системата. Преходът към възобновяема енергия трябва да върви ръка за ръка с развитие на мрежовата инфраструктура.

- Какви са трудностите при присъединяването към мрежата?

- Техническият процес е сложен, особено при големи мощности, но не е непреодолим. Това, което често липсва, е синхрон между различните звена – институции, разработчици, проектанти. При добра координация, каквато успяваме да създадем при нашите проекти, нещата се случват в необходимия срок и качество.

Подходът ни е

да предлагаме

цялостни

решения

при изграждането и присъединяването на зелени проекти - от идея до ключ.

- Колко важно е наличието на експертен екип при работа с високо напрежение?

- Критично важно. Без опитни специалисти в областта на високото напрежение - 110kV и нагоре, не можеш да реализираш съвременен ВЕИ проект. Затова

изградихме

екип от инженери

с реална

експертиза,

много от които са работили през годините по ключови проекти за националната електроенергийна мрежа. Активно обучаваме и развиваме млади кадри, защото вярваме, че човешкият капитал е най-ценният ни актив.

- Как се развива пазарът на системи за съхранение у нас?

- Изключително бързо. Само преди година в България имаше батерийни системи с капацитет за съхранение под 100 мегаватчаса. Към днешна дата ситуацията е коренно различна и проекти за хиляди мегавати вече са в процес на реализация. До края на 2026 г. се очаква да бъдат изградени системи за съхранение на близо 10 000 мегаватчаса, като “Грийн Солар Енерджи” има участие в проекти за над 1000 мегаватчаса. Това развитие е изключително важно. Защото съхранението на евтина електроенергия е ключът към постигането на баланс на пазара, както и за развитието на една устойчива енергийна система. Можем да кажем, че батериите ще бъдат сред основните движещи сили на следващия етап от ВЕИ революцията.

- Как ще се промени българската енергетика, ако действително след година добавим 10 гигаватчаса батерии?

- Ще говорим за една съвсем нова енергийна система - интелигентна, адаптивна, сигурна. 10 гигаватчаса означава възможност за изравняване и успокояване на ценовата волатилност на енергийните борси, по-гъвкаво използване на увеличаващия се дял променливи ВЕИ и по-добро управление на електроенергийната система. Това е съвсем реалистична цел до края на това десетилетие, ако се поддържа настоящата амбиция.

- Какви са перспективите за България в регионален контекст?

- Имаме потенциала да бъдем не просто потребител, а износител на зелена енергия за Балканите, централна Европа и дори Украйна. Географски, технически и като експертиза сме в отлична позиция. С правилната политика, ускорено присъединяване и силна мрежа, България може да бъде лидер в един нов енергиен ВЕИ пазар в Югоизточна Европа.

CV

Мартин Янев е магистър по електроинженерство от Техническия университет в София и притежава над 20 э години опит в енергийния и строителния сектор. Заемал е ръководни позиции в Национална електрическа компания, “КонтурГлобал Марица Изток 3” и други ключови за българската енергетика компании. От ноември 2024 г. е изпълнителен директор на “Грийн Солар Енерджи”.

 

"Гийн Солар Енерджи"  има три изградени
централи, работи по още осем и пет проекта за
батерии

"Грийн Солар Енерджи" има изпълнени 3 проекта за фотоволтаични централи с обща мощност 260 мегавата. Отделно е изградила всички присъединителни съоръжения за ФЕЦ "Ценово", ФЕЦ "Ямбол" и ФЕЦ "Кюстендил" (на
снимките). В тези проекти компанията е изпълнила 3 възлови подстанции, 3 повишаващи подстанции и общо над 15 км електропроводи 110 kV.

В периода 2025-2027 г. ключовите ВЕИ проекти, с които е ангажирана, са над 10. Те са свързани с изграждането на присъединителни съоръжения. По големите от
тях са ФЕЦ "Силистра", ФЕЦ "Хасково" и ФЕЦ "Книжовник" (90
MW).

Ще работи и по проекти за системи за съхранение на електрическа енергия в Брезник, Якоруда, Златарица, Търговище с общ капацитет над 380 мегаватчаса. Проектите, свързани с изграждането на цялостен пакет соларни
паркове, системи за съхранение на електрическа енергия и присъединителни съоръжения 110 kV, са ФЕЦ "Шумен", ФЕЦ "Шумен изток", ФЕЦ "Добрич", ФЕЦ "Пазарджик" и ФЕЦ "Димитровград" .