Животът на Марс може да е скрит под повърхността, предполагат учени.
Микробна екосистема, открита под пустинята Атакама в Чили, оспорва предположенията за това къде може да има живот, според американското издание „Дейли Галакси".
Отбелязва се, че тези организми, разположени на дълбочина от два метра, предполагат, че ако на Марс може да има живот, той може да е скрит под земята, а не изложен на повърхността.
Пустинята Атакама често се описва като най-близката земна среда до Марс. Нейната изключителна сухота и богати на сол почви отразяват условията, открити на Червената планета, което я прави ключов полигон за астробиологични експерименти. В продължение на години учените се фокусират върху изследването на повърхността в търсене на извънземен живот. Находките в Атакама сега променят този фокус, насочвайки към подземни среди, където водата и радиационната защита биха могли да позволят на организмите да оцелеят, пише БГНЕС.
Живот надълбоко в пустинята Атакама
Екип, ръководен от Виктор Паро от Центъра за астробиология в Мадрид, събра почвени проби от дълбочина до пет метра. Техният анализ разкри наличието на бактерии, археи и ДНК на дълбочина около два метра под повърхността. Според проучване, публикувано в списание Astrobiology, този слой представлява „своеобразен оазис" в негостоприемната пустиня.
Предишни проучвания са откривали микробен живот само в горните 30 сантиметра почва, така че това откритие на по-голяма дълбочина е значителна промяна. Интересното е, че валежите в пустинята Атакама падат само няколко пъти на век. Въпреки тези условия, микроорганизмите успяват да оцелеят благодарение на микроскопични водни частици, които се образуват върху солните кристали. Паро каза: „За тези микроби най-важното е водата. Ако имат вода, те имат всичко необходимо, за да живеят".
Резултатите са получени по време на тестване на SOLID (Signs of Life Detector), инструмент, предназначен да идентифицира молекули, свързани с живи организми. Той използва приблизително 300 антитела, които се свързват със съединения като протеини, захари и генетичен материал. Според изследователския екип, след като тези антитела се свържат с целите си, получените комплекси се заснемат с помощта на CCD камера, което позволява на учените да идентифицират биологични сигнатури. Техниката работи по подобен начин на диагностични инструменти като тестове за бременност.
Инструментът SOLID беше тестван в пустинята Атакама в подготовка за потенциални мисии до Марс. Устройството демонстрира способността си да открива биологични сигнатури в дълбоко залегнали проби, потвърждавайки пригодността му за бъдещи планетарни изследвания. Както обясни Парот: „Нашата хипотеза е, че микробите, изправени пред подобни екологични предизвикателства [на Земята и Марс], вероятно имат подобни молекулярни механизми и следователно би трябвало да произвеждат подобни биологични полимери или съединения."
Изследването на Марс може да премине под земята
Отбелязва се, че условията на Марс са дори по-екстремни от най-суровите пустини, с ниски температури и интензивно ултравиолетово лъчение, достигащо до повърхността. Както обясни Виктор Парот, настоящият научен консенсус е, че намирането на живот на повърхността на Марс е „много трудно, ако не и невъзможно". Това накара изследователите да се съсредоточат върху изследването на подпочвения слой. Микробите от Атакама, които оцеляват без слънчева светлина, използвайки химически енергийни източници като оцетна и мравчена киселина, предлагат поглед върху това как може да изглежда животът на Червената планета
