Кметът Атанас Ковачев е убеден, че ще се наложи да се “сборим с корупцията, защото някои ще се опитат да ловят риба в мътна вода”
Който иска да пита всичко за еврото и лева - няма неудобни въпроси. Който го е страх да го направи пред микрофона - да пише на листче и да го пусне в кутията.
Хората от пловдивското Куртово Конаре се събират пред читалище “Любен Каравелов”, дошли да чуят икономиста и бивш депутат Георги Ганев. Не за първи път местното читалище партнира с Центъра за либерални стратегии и Институт “Отворено общество” - София. Модераторът Илко Йорданов разказва, че Ганев отказал в същия ден интервю за Би Би Си, защото “по-важно е да си говори с българи у нас” До него сядат кметът Атанас Ковачев и управителката на читалището Емилия Шушерова.
Кметът бърза да съобщи за първата копка на път към Кричим, защото за съселяните му това е важно и добавя:
“Свикнали сме с лева, дядовците ни са го помнили и сега левът изчезва
Всички сме развълнувани дали бедните ще станат по-бедни, а богатите ще си останат богати. Ще видим как ще се сборим с корупцията, с тези, които ловят риба в мътна вода, защото сега ще има, ние знаем, че ще има”.
Шефката на читалището Емилия Шушерова разказва, че селото работи с “Отворено общество” от далечната 1997 г.: “Вече имаме 10 проекта, подкрепени от тях”. И тя има тревоги покрай еврото, но е оптимист и вярва, че така ще “живеем по-добре”.
“Ще ви изненадам , като не ви говоря за ползи и вреди от еврото. Надявам се, че с повечето от вас сме на такава възраст, че помним датата 5 юли 1999 г., когато заменихме тогавашния лев с новия, като махнахме три нули зад него. Е, между двете дати – 5 юли 1999 г. и 1 януари 2026 г. разлика няма. Идващото ще е толкова страшно, колкото беше страшно тогава. Никак!”, започва по същество Ганев.
Докато той говори, идва първият анонимен въпрос, зададен през телефон.
Защо има държави, които не са част от еврозоната, въпреки, че са част от ЕС?
Ганев обяснява, че от 26 държави има 6, които не са. Посочва две основни причини. Едната, какъвто е казусът с Дания и Швеция, е желание да си запазят валутата. Полша, Чехия, Унгария и Румъния все още не покриват критериите, които България изпълни наскоро.
“Нито една от тях не е била с валутен борд. Румъния е в процедури по свръхдефицит и има сериозни проблеми. Унгария е с 3 пъти по-висока инфлация и дълг от нас, форинтът пада спрямо еврото, всички унгарци ще плащат това”, разяснява експертът.
Какви са ползите от еврото, пита друг от залата. Първо ще престанем да превалутираме, обяснява икономистът и влиза в детайли: “Всеки, който пътува навън, купува чужда валута, а тя минава през еврото. Когато се фактурира в евро, без значение как, това преминаване струва нещо, плаща се такса, тя влиза в цената на продукта. Това ще спре. Сега над 70% от бизнеса е задължен да държи две сметки, всяка от тях има цена, с еврото наполовина пада този разход за бизнеса. Ще получим по- разширен достъп до кредитиране, няма да стане по-евтино”, уточнява той.
И дава практичен съвет -
“Ако имате банкова сметка, нищо не правете сега, ще загубите от курса
Ако парите са в брой, е добре да се внесат в банка, за да бъдат автоматично и безплатно превърнати в евро на 1 януари догодина”.
Следва разговор по техниката за превръщане в евро на наличните левове в населението. “На евромонетите ще пише стотинка,
един месец ще се разплащаме в двете валути, но рестото ще ни
връщат в евро”, припомня Ганев. И “издава” важна държавна тайна – 2 януари догодина няма да е работен ден.
“Обменете парите си на 3 януари, ако ви плаши това, че един месец ще плащате с левове, а рестото ще е само в евро”, препоръчва той.
А на въпрос за парите, които сега гарантират валутния борд, без колебание разсейва две заблуди. Едната - че всичките 80 милиарда лева ще се излеят в икономиката, а втората- че нито лев няма да остане у нас.
Истината е, че тези пари няма да могат да се харчат, а ще се инвестират. Около 15 млрд. освободени пари от резервите набанките ще останат при тях. Част ще бъдат прибрани от майките-банки, които не са български. Други ще предпочетат да ги държат в БНБ, защото ще започнат да получават лихва по тях. Те ще увеличат свежите пари в банките, които пък ще ги насочат към кредитиране, което ще стигне до хората и до бизнеса.
Какво ще правим, ако с еврото инфлацията се ускори, а ЕЦБ не пипне лихвите, като ще изгубим самостоятелната си парична политика, пита мъж на средна възраст.
“Ние собствена парична политика нямаме вече 28 г., отказахме се сами, няма как да загубим нещо, което нямаме”, успокоява го Георги Ганев. Що се отнася до инфлацията, еврото само̀ по себе си не вдига цени, категоричен е той. И изброява данни за държави, приели еврото, и движението на инфлацията.
Ред е на неизбежния въпрос: Ще спасяваме ли Италия и защо? Ганев не отрича действието на механизма за стабилност, което мнозина правят, но го обяснява. “Вноската ни в европейския фонд за стабилност е 830 млн. евро, тя може да се увеличи, ако някоя държава започне да изпитва затруднения като гърците преди години. Тогава може да се наложи да внесем пълната си вноска от 7,3 млрд. евро. Това е възможно, но е малко вероятно. Ако все пак се наложи, да пресметнем заедно - колко са 7,3 млрд. евро. Миналата година БВП беше около 105 млрд. евро, ние създаваме 7,3 млрд. евро като стойност за под 4 седмици. Толкова солидарност се изисква от нас”, пресмята той. И добавя: “Добре е да помним, че тази солидарност е двупосочна, ако глътнем ние вода, тя ще бъде и към нас”.
Разговорът се връща към горещата тема за спекулата. Гостът съветва
всеки, който пазарува, да следи цените на стоките
Ако трябва, да си записва, да снима с телефон, да иска обяснения и ако вижда цени, които растат без обяснение, да подаде сигнал - до Комисията за защита на потребителите, НАП, КЗК. А санкциите ще са бързи и тежки.
Модераторът Илко Йорданов допълва, че хората
могат да пращат своите сигнали и до медийната платформа “24 часа”
“За бога, братя, не купувайте” не е най-добрият лозунг, но се вписва в пазарната логика и може да коригира някого, който е залитнал към увеличаване на цените. “Като не му купуват продукцията и изгние, сам ще се откаже”, смята Ганев.
Глас от залата връща дискусията към референдума за еврото и защо той няма да бъде провеждан.
“Народът сам трябва да си забрани да бъде питан по такива въпроси”, категоричен е Ганев. И добавя към отговора си притча, според която един султан, като го питали как си управлява империята, казал “Според втория акъл на българите”.
След близо два часа разговор хората в залата се съгласяват, че са им нужни повече такива срещи, за да разграничаваме митовете от реалността за европейската валута.
Георги Ганев: Водещ е насаденият страх за повишение на цените
Има притеснение и от схеми за обмяна по “изгоден курс” с услужливи момчета - например 2,5 лв. за евро, защото до края на годината “ТЕ” щели да го сменят на 4 лв.
- Има ли значение кой обяснява на хората за еврото – местен човек, на когото имат доверие, или някой от столицата, с титли, г-н Ганев?
- Има значение не толкова кой говори, колкото възможността за личен контакт с говорещия.
- Дали ли са плод страховете, които ежедневно някой насажда у хората?
- Водещ е добре насаденият страх от повишение на цените поради и заради еврото, основаващ се предимно на твърдата убеденост в безкрайната и несломима алчност на българските продавачи. Иронията е, че това го казват в една и съща стая с хора, които са именно продавачи. Друг страх е дали няма да изчезнат международните резерви на БНБ.
- Малко учудващо е да се страхуват за тях, а да нямат по-земни притеснения…
- По-назад са теоретични страхове от липса на “гъвкавост” в паричната политика при членство в еврозоната. Тези страхове усилено пропускат факта, че и в момента няма такава гъвкавост.
- Все по-често се чува мантрата, че като влезем, ще плащаме чужди дългове.
- Да, но между другото, страхът “ще спасяваме Италия” бързо изчезва, след като се обясни самият механизъм, основан не на грантове, а на заеми и на солидарност. Концепцията за солидарност се схваща бързо.
- Кои са най-честите технологични въпроси, които се задават?
- Информация търсят именно бизнесмени и продавачи, а въпросите са главно логистични: как ще става счетоводната отчетност в месеца на двойното обращение, колко ще струва настройката на фискалните устройства и в двете валути. Опасението е, че фирмите по поддръжка на устройствата ще им наложат допълнителни такси. В Куртово Конаре нямаше страх, но във Варна имаше страх от схеми на измами на възрастни хора да обменят парите си предварително по “изгоден курс” с услужливи момчета, например 2,5 лева за евро, защото, видите ли, до края на годината “ТЕ” , вечното социалистическо “ТЕ”, щели да сменят курса и той да стане примерно 4 лева за евро.
